Стивън Канел
Да яхнеш Змията (41)

39.
Съвършеният човек

Конфуций е казал: „Съвършеният човек е искрен и притежава умението да разпознава истината така, както долавя неприятната миризма“.

Уили винаги бе разпознавал истината.

Конфуций е казал: „Съвършеният човек е бдителен към себе си, когато е сам, защото истината в душата личи по външността. Както богатството разхубавява къщата, така и характерът краси тялото“.

Уили седеше сам в килията си в Паркър Сентър. Сакото му беше закопчано, а ръцете — сключени спокойно на коленете. Той беше съвършен човек, макар да подозираше, че подобно на всички смъртни има и някои недостатъци.

Конфуций е казал: „Съвършеният човек се развива, а нищожният деградира“.

Уили нямаше представа какво означава това. Беше сключвал сделки с престъпници, както и с големи национални и религиозни водачи. Бе видял голяма мизерия и бе придобил голяма власт. Бе изкачил хлъзгава, коварна стълба, за да спечели известност, живеейки в толкова сложен свят, че понятието за горе и долу, добро и зло беше напълно заличено от характера на другите хора и от заплетеността на съвременния живот. Той се бе развил във всяка посока, която изглеждаше подходяща за оцеляването му.

И сега знаеше, че за да оцелее, трябва да намери начин да се измъкне от Съединените щати. Той имаше голямо влияние в Америка и можеше да се свърже с хора по самите върхове на правителството. Те бързо щяха да откликнат на обаждането му, защото бе инвестирал много пари в кампаниите им. Но Уили не вярваше на американските политици — те се вписваха в повечето определения за нищожния човек на Учителя. Щяха да надушат опасността, ако му помогнат, и да започнат да отричат връзките си с него. Поради тази причина той не се обади на политик или на адвокат, а на един кльощав млад гангстер от тонгата на име Сухоземния дракон. Уили знаеше, че момчето ще отиде да посрещне сто и осемдесетте нелегални имигранти. Бяха дали на Уили номера на клетъчния телефон на Сухоземния дракон, в случай че възникнат проблеми. Уо Лап се свърза с младежа и му каза какво да направи. Оставаше му само да се моли на Бога заповедите му да бъдат изпълнени точно.

Реши да не сключва сделки с американската правосъдна система. Западните адвокати бяха нищожни хора, които ценяха повече богатството и самолюбието, отколкото принципите. Той реши да поеме нещата в свои ръце. Бе измислил план, за да се измъкне. Единствената трудност щеше да бъде да накара хората, които го бяха арестували, да разпознаят искреността му толкова непогрешимо, колкото неприятната миризма. Уили се надяваше да предостави на тези нищожни хора смрад, която да ги задави.

 

 

В десет часа на другата сутрин Уили бе изкаран от килията на предварителния арест на третия етаж в Паркър Сентър. Заведоха го в голяма стая за разпити без прозорци на петия етаж. Той влезе и се озова пред хубав, добре облечен чернокож мъж. Уили усещаше, че чернокожите са лукави, немотивирани хора. Смяташе ги за безнадеждна раса. Чернокожият се представи като Камерън Джоуб и каза, че е главен прокурор на щата Калифорния — нещо, което на Уили му беше трудно да разбере. Американската система изглеждаше твърдо решена да награждава не способностите, а коварството. В стаята присъстваха още двама души — полицай на име Верба и белокос, изтънчен мъж със сини очи, който не му беше представен.

Поканиха го да седне. На масата пред него имаше папка. Камерън Джоуб включи касетофон и каза мястото на срещата, датата и часа за протокола. Сетне прочете правата на Уили.

— Знаем, че говорите английски много добре — каза чернокожото нищожество, — но желаете ли преводач?

— Много любезно от ваша страна, но не е необходимо — спокойно отговори китаецът, прикривайки гордостта и същевременно презрението си.

— Ще бъдете обвинен в съучастие в непредумишлено убийство на двама полицаи, опит да избегнете арест и в заговор за убийствата на Прескот Касиди и Анджела Уонг. Поради сериозния характер на тези престъпления и международните последици горещо ви препоръчвам да си вземете адвокат — продължи Джоуб и седна срещу него.

— Не желая адвокат — тихо каза Уо Лап.

— Не съм съгласен с вас, но в такъв случай искам да подпишете този текст. Там пише, че са ви били прочетени правата и ви е бил предложен адвокат. И още, че съм ви препоръчал да се възползвате от адвокат, но вие доброволно сте отказали.

Той връчи листа на Уили, който набързо го прочете и протегна ръка да му дадат писалка, сетне го подписа.

— Господин Уо Лап, пред вас има папка. Моля ви, отворете я. Вътре ще намерите два документа. Единият е копие на споразумение, взето от храма в Града на стените в Цзюлун, централата на вашата триада в Хонконг. Другият е напечатан текст от касета, намерена в автомобила на Прескот Касиди.

— Нямам такава централа в Хонконг — рече Уили. — И не познавам човек на име Прескот Касиди.

— Документът представлява договор между вас и Чен Бода, който, убеден съм, знаете, че е председател на Китайската военна комисия в Пекин — невъзмутимо продължи прокурорът. — В споразумението пише, че вие ще се кандидатирате без конкуренция за губернатор на Хонконг на изборите в средата на 1998 година, като в замяна ще получите огромна финансова подкрепа, уточнена в параграф трети. В параграф шести пише, че ако не ви изберат, китайското правителство ще ви помогне да възвърнете поста си на Шан Чу. Разбрах, че Шан Чу е нещо като президент или председател на триадата. Документът, разбира се, е написан на китайски, но пред мен има точен превод. Ако обичате, бихте ли прочели параграфа, за който говоря?

Уили погледна шестия параграф. Той бе наблюдавал написването на документа в следобеда на историческата си среща с президента на Китай в красивата градина „Зон Нан Хай“ в Пекин.

Уо Лап прочете параграф шести, макар че знаеше наизуст целия документ. После вдигна глава и кимна.

— Това вашият подпис ли е? — попита Камерън Джоуб.

Главният прокурор беше готов да чуе отрицателен отговор. Автентичността на подписа бе потвърдена от двама независими експерти. Камерън и останалите присъстващи се изненадаха, когато Уили се наведе, разгледа подписа под документа и отговори:

— Да, това е моят подпис.

— Добре — рече Камерън. — Господин Уо Лап, сега ще ви предявя обвинение в гореспоменатите престъпления. И пак ще повторя, че според мен е задължително да си вземете адвокат, преди да продължим.

— Първо искам да направя изявление — каза той.

Джоуб погледна Рик Верба, после съдията Холингсуърт, който сви рамене.

— Не желая да правя това изявление два пъти и за мен е много важно да ми повярвате. Затова искам да говоря, докато съм свързан с детектор на лъжата. Предполагам, че имате такъв уред в тази сграда и бързо ще пристъпите към процедурата. Когато чуете онова, което имам да ви кажа, вие ще се съгласите, че е във ваш интерес да не губите ценно време.

Прокурорът пак погледна колегите си и този път съдията Холингсуърт кимна.

— Добре, ще уредим този въпрос — каза прокурорът и направи знак на Рик Верба, който излезе от стаята.

— Знаете ли какво представлява разпитът с детектора? — попита Камерън. — Не може само да правите изявления. Трябва да ви задават въпроси, на които да отговаряте с „да“ и „не“.

— Съзнавам това — отговори Уили на съвършен английски. — Затова бих искал лист хартия и писалка, за да напиша кратък списък от пет въпроса.

 

 

Уилър и Таниша наблюдаваха разпита на Уили през еднопосочното огледало в съседната стая. Рик Верба отиде да търси детектор, Камерън Джоуб и съдията Холингсуърт излязоха да пият кафе и Уо Лап остана сам. Таниша също тръгна към кафенето.

Уилър се загледа във водача на триадата, който спокойно седеше зад огледалото. Човекът пред него бе заповядал да убият брат му. Изпита вина, че не бе предпазил Прескот, а също и силен, безразсъден гняв. Изведнъж загуби контрол. Искаше да види страх, изписан върху лицето на водача на триадата. Искаше Уо Лап Лин да разбере, че не друго, а смъртта на Прескот бе довела до задържането му, но Шан Чу изобщо не изглеждаше разтревожен. На старческото му лице се четеше безразличие.

„Каквото и да се случи, обещай ми, че ще постъпиш правилно.“

Уилър излезе от помещението за наблюдение. Преди някой да успее да го спре, той отвори вратата на стаята за разпити и нахлу вътре.

Уили вдигна глава и по изражението му Уилър разбра, че лицето му е познато на водача на триадата. След като никога не се бяха виждали, това беше потвърждение на вината, от което младият мъж се нуждаеше.

— Само искам да ти кажа, че няма никакво значение какъв ще бъде резултатът от шибания детектор на лъжата или от онова, което ще съобщиш на полицията — заяви Уилър. — Защото ако те не те спипат, аз ще го направя. Свършено е с теб! Никога няма да излезеш от затвора!

Той кипеше от гняв.

— Не приемайте бездействието за поражение — учтиво отвърна Уили. — Съвършеният човек живее без предварително начертан план на действие. Той трябва да решава всеки миг как е най-добре да постъпи.

Уилър се приближи до него и го издърпа от стола. Уо Лап беше висок само метър шейсет и два и той го държеше за реверите, извисявайки се над него.

— Виж какво, задник такъв, искам да знаеш точно защо става всичко това. Ти си заповядал да убият брат ми. Твоите главорези са забили игла за акупунктура в сърцето му. Затова си арестуван. Защото уби Прескот.

— Махнете ръцете си от мен — каза Уили, съскайки от гняв, страх и омраза. — Брат ви с готовност взимаше парите ни, но не искаше да поеме отговорността си. Вие може и да сте по-смел от него, но не сте се насочили към когото трябва.

— Искаш ли да се обзаложим? — изкрещя Уилър в лицето му.

В същия миг вратата се отвори и в стаята влезе Рик Верба заедно с двама униформени полицаи, които бутаха количката с апарата. Таниша вървеше след тях.

— Какво става тук, по дяволите? — попита капитанът, като видя, че Уилър държи Уили за реверите. — Пусни го. Господи, заплашваш ли го? Ще провалиш разследването.

— Няма да има разследване, нали, Уили? Той не понася разследванията. Погледнете го. Вече е намерил пролука, през която да се измъкне.

— Изчезвай — каза Верба и двете униформени ченгета и Таниша избутаха Уилър навън.

Уили ги гледаше. Чертите на лицето му бяха изкривени от омраза. Той се опита да възвърне самообладанието си, но кипящият гняв, който цял живот бе потискал, не го напускаше.

„Съвършеният човек се развива, а нищожният деградира.“ Изведнъж Уили проумя истината в древното предупреждение на Конфуций. Непочтените действия водят до лоши резултати.

За пръв път от петдесет години изпита парализиращ страх.

 

 

След пет минути пристигна операторката на детектора, четирийсетгодишна жена на име Хелън Стагс, най-добрият специалист в полицията в Лос Анджелис. Свърза Уили с детектора. На гърдите му бяха прикрепени електроди, а на пръстите на лявата ръка — щипки.

Госпожа Стагс включи апарата и започна да го настройва, определяйки електролизата на кожата и дихателните функции. Тя зададе на Уили няколко пробни въпроса, за да се увери, че детекторът на лъжата работи както трябва, сетне погледна прокурора и кимна.

Таниша, Уилър и Рик Верба бяха в съседната стая и наблюдаваха през еднопосочното огледало.

Уилър още кипеше от гняв. Лицето на Уо Лап отново изразяваше безразличие.

— Истинското ви име Уо Лап Лин ли е? — започна Камерън.

— Няма да отговарям на въпросите ви — заяви Уили. — Бих желал да отговоря само на петте въпроса, които аз подготвих. Мисля, че ще ви заинтересуват.

Прокурорът погледна съдията Холингсуърт, който сви рамене. Уили извади от джоба си бележката, която бе написал, и я даде на Джоуб. Той я разгърна и прочете въпросите. На лицето му се изписа озадаченост, бързо последвана от недоумение.

— Не може да говорите сериозно — каза. — Това е нечувано!

Уили се помъчи да демонстрира спокойствие.

— Задайте въпросите — заповяда той, — и този уред ще ви покаже, че говоря истината.

Камерън се вторачи в списъка с въпросите и накрая попита:

— Притежавате ли ядрено оръжие?

— Да.

— Преносима руска бомба ли е?

— Да.

— В момента в Лас Вегас ли е?

— Да.

— Настроена ли е да избухне днес в четири часа следобед?

— Да — отговори Уили. Гласът му прозвуча спокойно и уверено в тихата стая.

— Бомбата на международното летище в Лос Анджелис ли е?

— Да.

Присъстващите погледнаха операторката на детектора.

— Отговорите са правдиви — изрече тя.

— Очевидно вие ще се опитате да намерите бомбата — продължи Уили. — Това ви е работата. Частният ми самолет е на международното летище в Лос Анджелис. Несъмнено първо ще претърсите него, но само ще си загубите времето. Искам самолетът ми да бъде зареден с гориво, храна и всичко необходимо. Пилотите му трябва да наблюдават операцията. Ще излетя точно в три следобед. Щом напусна американското въздушно пространство, ще ви съобщя къде е ядрената бомба и как да я обезвредите. Така ще имате достатъчно време до четири часа. Сега би трябвало да ме попитате дали възнамерявам да изпълня споразумението. Детекторът на лъжата ще потвърди искреността на отговора ми.

В стаята цареше неловко мълчание.

— Попитай го — рече Алан.

— Ако ви освободим, възнамерявате ли да удържите на обещанието си? — попита прокурорът.

Всички, с изключение на Уили, се обърнаха към операторката.

— Да — отговори Уо Лап. — Няма да се отметна от думата си. Не трябва да губите време. Пригответе самолета ми за излитане не по-късно от три часа днес следобед.

— Ами ако ви оставим на летището и бомбата, ако наистина има такава, избухне? — попита Камерън.

— Можете да постъпите както намерите за добре.

Уили седеше неподвижно и чакаше да види какво ще направят враговете му. Тя бяха нищожества, а както някога Учителя бе казал, такива хора са способни на всичко.