Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Riding the Snake, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2016)

Издание:

Стивън Канел. Да яхнеш Змията

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 1999

Редактор: Лилия Анастасова

Оформление на корица: Петър Христов

ISBN: 954-585-019-1

История

  1. — Добавяне

35.
„Т“ като Тайрон

В претъпкания кабинет на Рик Верба нямаше достатъчно столове. Уилър и Таниша стояха прави, защото той беше цивилно лице и преди всичко нямаше работа там, а тя беше с най-нисък ранг от присъстващите. Верба бе отстъпил бюрото си на Джийн Питлик, заместник-шефа на Паркър Сентър. Питлик беше висок, кокалест и плешив. Той бе довел със себе си двама униформени капитани от отдел „Тежки престъпления“: Дан Ламански, шеф по административните въпроси, и Джъстин Майърс, шеф на връзките с обществеността. До тях седеше капитан Верба, а вдясно от него беше Ал Катсукура. Съдията Алан Холингсуърт беше настанен на дървен стол, съвсем забравен в това море от сини униформи.

Най-видно място в кабинета заемаше Т. Камерън Джоуб, черен като въглен и красив. Той явно съзнаваше въздействието, което упражняваше върху другите. Беше суетен. Беше облечен в много скъп, добре ушит костюм, който Уилър с радост би окачил в гардероба си. Вратовръзката му беше перленосива, а ризата — бяла, ленена и произведена в Англия. Камерън беше високомерен и Уилър го намрази от пръв поглед. За пет минути Таниша разбра, че прокурорът е завършен политик: умееше да използва както цвета на кожата си, така и харвардското си образование. Таниша откри, че „Т“ означава Тайрон. Джоуб бе роден в гетото Комптън, но сега се държеше като коронован принц на африкански народ. Беше нахлул в кабинета десет минути по-рано, придружен от две бели сътруднички, и веднага даде да се разбере, че нищо няма да стане, ако той не го одобри. Уилър и Таниша вече му бяха разказали цялата история, започвайки с убийствата на Прескот и Анджела и завършвайки с престрелката в кафенето на „Уестин“. Камерън Джоуб държеше двата документа — споразумението между Уили и Чен Бода и писмото на Прескот. Гледаше ту единия, ту другия документ, а красивото му лице беше озадачено и намръщено.

— И опитът за убийство в „Уестин“ беше заради това? — най-сетне попита.

— Така предполагаме — отговори Уилър, полагайки усилия да потисне раздразнението си.

— Господин Касиди, това е работа на полицията. Колкото и да искате да сътрудничите, аз се интересувам преди всичко от мнението на професионалистите — заяви прокурорът и се обърна към Таниша: — Слушам ви, детектив.

— Вече ви разказахме всичко — отговори тя.

За миг маската на лицето на Джоуб леко се разчупи и двете деца на гетото си размениха кръвнишки погледи.

Камерън погледна съдията Холингсуърт.

— И вие поддържате тази епична история?

— Да — отговори той.

— Добре — каза Джоуб. — В случай, че не грешите, налице е ситуация с тежки политически нюанси. Говорите за подкупи на конгресмени, сред които влиятелни американски политици. Проблемът ще има и сериозни международни последици.

— Всички тези празни приказки означават ли, че няма да предприемете нищо? — предизвика го Уилър.

— Достатъчно, Уилър — строго го смъмри чичо Ал.

— От две седмици всички около мен умират. Да, наистина, проблемът е голям и изпълнен с международна опасност! Но това означава ли, че само ще си спасяваме кожата?

— Вие очевидно не сте прекарали много време в опити да пробиете в коварните коридори на правителството — отбеляза Джоуб. — Има няколко основни проблема, които трябва да уточним, преди да предприемем нещо толкова сложно и потенциално взривоопасно. В този списък има американски сенатори, сред които Арнолд Уайт, председател на Комисията по международни отношения. Имате ли представа на колко души трябва да се обади, преди цялата тази бъркотия да бъде засекретена като въпрос от националната сигурност и всички ние да се простим с кариерата си?

— На кого му пука, по дяволите! — възкликна Уилър и пристъпи напред. Беше толкова ядосан, че едва се сдържаше. — Тук не става дума за шибаната ви кариера, а за правосъдие. За разкриване на убийствата на Прескот и Анджела. Нужно е само да съобщим новината на журналистите и да оставим световната преса да разнищи онези негодници. Искате да стоите тук и да обсъждате протокола? Трябва да нападнем местната централа на триадата и да я претърсим за оръжията на убийствата. Извадихте две гилзи от колата ми. Разполагате и с гилзите от тялото на Рей Фонг. Направете балистична експертиза. Централата на триадата сигурно е пълна с нелегални имигранти без документи и с фалшиви паспорти. Създайте главоболия на онези типове, притиснете ги до стената и ги накарайте да играят в защита. И може би някой от тях ще проговори. Ако чакате твърде дълго, всичко и всички ще изчезнат.

В кабинета настъпи пълна тишина.

— Господин Касиди, разбирам гнева ви — обади се капитан Верба, — но господин Джоуб има право. Не искаме да предизвикаме пълен хаос. Този случай е заплетен от юридическа гледна точка. Нужна ни е основателна причина, иначе няма да получим заповед за обиск. Съдията, който ще я подпише, трябва да сложи главата си в торбата.

— Аз ще я подпиша — заяви Холингсуърт. — След година ще се пенсионирам. Не могат да ми направят кой знае какво.

После, досущ зрители на мач по тенис, всички едновременно обърнаха глави към Джоуб.

— Вие мислите, че аз си играя на политик — каза той, — и имате право. Правя го, защото и преди съм се забърквал в подобни истории. Ако всичко, което казвате, е вярно, от Вашингтон ще ни засипят с фъшкии. С първия самолет тук ще пристигне цял взвод цивилни агенти от Съвета по национална сигурност. Онези задници ще грабнат всичко. И като свършат, всички вие ще останете по бельо и ще молите за помощ. Аз ще бъда пометен, защото не се вмествам в непоклатимите юридически правила. Холингсуърт е щатски съдия. Тук говорим за федерално, дори за международно престъпление. Това намесва и тайните агенти на ЦРУ. Нищо не сте вкусили от живота, ако не сте имали юридически спор с тях.

— Убийството на брат ми се разследва от полицията в Лос Анджелис — възрази Уилър. — Той беше убит с игла за акупунктура в кантората си в Сенчъри Сити, Калифорния. Секретарката му беше накълцана на кайма в Торанс, също Калифорния. Не съм юрист, но ако тези две престъпления не са щатски, бих искал да знам защо.

— Защо да не можем да вземем заповед за арест на Уо Лап Лин и да не предадем убийствата на Прескот и Анджела на съдията Холингсуърт? — попита Таниша. — Ако той не прехвърли случая на федералния съд, как биха могли да оспорят правомощията му?

— Защото нямате достатъчно доказателства срещу Уо Лап, за да му повдигнете обвинение в убийство и конспирация, а и дори да го направите, федералните власти веднага ще пристъпят към действие. Ще свикат съвещание в Калифорнийския върховен съд и ще накарат Холингсуърт да прекрати делото с решение да прехвърли правомощията на федералното правителство, terminus ad quem, край. И това ще бъде всичко. Но няма да бъде краят, защото четирийсет корумпирани конгресмени ще се намесят и случаят ще бъде забравен.

— Ако се съгласите да повдигнете обвинение срещу Уо Лап Лин, мисля, че ще съумея да задържа настрана федералните власти. Поне мога да ги забавя. Ще сформирам първокласен медиен екип и ще помогнем на националната преса да разследва случая. Tempus omnia revelat — каза Алан Холингсуърт и се усмихна на Камерън, преди да преведе. — Времето разкрива всичко. Ще разкажем цялата история на онази медия, която ни помогне. Така федералните власти ще бъдат принудени да играят честно и няма да потулят нищо.

Джоуб се изправи и обърна красивия си профил към прозореца, отвъд който блестяха светлините на Китайския квартал. Когато най-сетне погледна присъстващите в кабинета, на лицето му сияеше лека усмивка.

— Добре. Или ще бъда следващият губернатор на този щат, или ще се върна на работа в автомивката на Комптън.

 

 

Таниша бе видяла първите три букви на регистрационния номер на белия фиат, когато преди няколко дни колата се доближи до тях на Манчестър авеню. Записа „ПТС“ в бележника си и ги добави към доклада си за произшествието. Компютърът се бе опитал да засече бял фиат с буквите, но не излезе нищо. Регистрационният номер беше или откраднат, или преправен. Ал Катсукура реши да се разходи из Китайския квартал и да потърси колата. Не очакваше да намери нещо.

Но понякога на полицаите им върви. Той забеляза автомобила на паркинга до централата на „Чин Ло“. Приближи се и видя, че „П“ е подправено „И“, а „С“ — „О“. Върна се с радостната вест и това даде на Рик Верба основателна причина за обиск. Съдията Холингсуърт подписа заповедта, както си седеше на бюрото на Таниша в отдел „Азиатска престъпност“ и я връчи на Т. Камерън Джоуб, който я погледна и я пъхна в джоба си.

— Добре — спокойно каза той. — Veritas praevalebit.

— Да, истината обикновено побеждава — рече Холингсуърт, — но не винаги.

Всички чакаха в отдела един час, докато полицаите от специалното тактическо поделение се събираха на паркинга пред сградата на Хил стрийт. Таниша и Уилър отидоха в бюфета и си поръчаха кафе. Тя се вгледа в лицето му с непроницаемо изражение.

— Какво има? — попита той.

— Понякога ме смайваш.

— Какво означава това?

— В кабинета на Верба, докато натриваше носа на онзи надут, пълен с латински цитати задник… ти беше… съвсем различен. Не съм те виждала такъв.

— Искаш да кажеш ненормален, извън контрол, луд за връзване?

— Не, по-скоро сексапилен — усмихна се тя.

— Сексапилен?

— Обзет от невъздържан, примитивен гняв. Винаги съм намирала това за сексапилно. Сигурно се дължи на африканската ми кръв.

— Господи, надявам се да е така! — ухили се той и я погледна сладострастно.

 

 

В десет и трийсет вечерта полицаите от специалното тактическо поделение бяха организирани, облечени в бронирани жилетки и събрани на паркинга на Силите за борба с азиатската престъпност. Разрешиха на Уилър да седи в колата, паркирана на няколко пресечки, заедно с Алан Холингсуърт, който трябваше да даде юридически съвет на място или да подпише още заповеди, ако се наложеше. Таниша седеше в микробуса на специалното тактическо поделение до офицера, отговарящ за комуникациите. Оттам по радиопредавателя тя можеше да следи какво става. Екип номер едно беше „Първоначално внезапно нападение“ и трябваше да атакува пръв. Екип две щеше да остане на втора линия и да блокира задния изход. Нямаше да влизат в централата на триадата, защото очакваха престрелка и не искаха да попаднат в кръстосан огън. Екип три беше резервен и чакаше във втория микробус.

Акцията бе запланувана за единайсет и петнайсет. Ал Катсукура, който носеше кутия с пица, потропа на вратата на централата на триадата. Отвори му млад китаец, облечен в черно, който погледна озадачено пицата. Тогава екип едно нахлу в сградата. Повалиха младежа и го закопчаха с белезниците за стар чугунен радиатор.

— Полиция! Всички на пода! — изкрещя командирът на неколцината стреснати бандити от „Бамбуковия дракон“.

Китайците извадиха пистолети и започнаха да стрелят.

 

 

Уили чу изстрели и викове и излезе от стаята, където обсъждаше план за действие с Бялото ветрило. Изведнъж малката дървена къща сякаш се взриви. Бандитите от „Бамбуковия дракон“ крещяха от гняв, както и за да си вдъхнат смелост. Бяха грабнали руски автомати и стреляха по полицаите. Уили бързо бе заобиколен от четирима гангстери. Китайците бяха въоръжени до зъби и стреляха по всичко, което се движеше, опитвайки се да избутат Уили през задната врата на сградата.

Изведнъж коридорът отпред се изпълни с ченгета. Младите гангстери, които придружаваха Уили, ги засипаха с куршуми и убиха двама.

Задната врата на къщата се отвори и Уили и четиримата му придружители хукнаха надолу по стълбите. Екип две беше готов и полицаите откриха огън с автоматичните си оръжия. Жертвайки себе си, гангстерите от „Бамбуковия дракон“ пазеха с телата си най-могъщия хонконгски Шан Чу. Вмъкнаха се обратно в къщата. И в следващия миг всички до един бяха убити пред очите на Уили, който по чудо остана невредим. Той беше принуден да остане в сградата и нямаше накъде да бяга.

С насочени оръжия, двама полицаи от специалното поделение скочиха в ъгъла на коридора, където стоеше Уили.

— Не мърдай, гадняр! — извика единият.

— Легни по лице, шибано копеле! — изкрещя другият.

По време на кариерата си Уили многократно бе рискувал живота си, но винаги светкавично и внимателно преценяваше шансовете си за оцеляване. Умната маймуна не бързаше да отиде при сенчестите си прадеди, затова вдигна ръце и изчака, докато ченгетата го заобиколиха и му сложиха белезници.

Всичко стана толкова мълниеносно, че свари Уилър и Таниша неподготвени. Цялото приключение с пътуването до Хонконг беше търсене на доказателства и сега, след множеството убийства, Уили Уо Лап най-сетне беше арестуван. Трудно им бе да го проумеят. Те стояха пред подвижния команден център и се гледаха, без да могат да изкажат с думи чувствата си.

 

 

Час по-късно Уили Уо Лап Лин седеше в Паркър Сентър. Знаеше, че това е сградата на главното управление на полицията в Лос Анджелис. Намираше се в килия без прозорци. Никой не бе разговарял с него, откакто преди четирийсет минути го вкараха там окован в белезници. Уили познаваше добре американското законодателство. Имаше право на едно телефонно обаждане и на адвокат. Още не бяха предявени обвинения и не му бяха прочели правата. Той щеше да поиска да се обади по телефона, колкото е възможно по-скоро. Но Уили не се нуждаеше от адвокат. Знаеше, че двама от полицаите от специалното тактическо поделение са убити в глупавата престрелка в централата на триадата. Предполагаше, че може би ще го обвинят в съучастие в непредумишлено убийство. Най-лошото обаче беше, че се бе провалил в изпълнението на мисията си в Съединените щати. Не бе намерил ценния документ и сега представляваше ужасна заплаха за Пекин. Можеше да очаква отмъщението на Чен Бода.

Имаше само един човек, който можеше да го спаси.