Стивън Канел
Да яхнеш Змията (39)

37.
Чарли Ирландеца

Поредицата от случки, поради която Чарли Ирландеца се озова на борда на „Хорнблоуър“, беше сложна и заплетена. Цялата история започна преди два дни, когато кльощав млад китаец на име Ло Син, който едва говореше английски, резервира кораба за петък вечерта. Китаецът искаше да наеме двайсетметровия увеселителен кораб с три палуби. Остави деветстотин долара в брой като гаранция и каза на ужасно развален английски, че желае гориво най-малко за петдесет километра. Служителят на компанията се усъмни и се обади на полицията в Лос Анджелис. Обаждането беше препратено в отдел „Азиатска престъпност“ и стигна до бюрото на Ал Катсукура. Ал се свърза с Паркър Сентър, за да получи помощ при следенето, и така ирландецът Чарли Макгуайър, детективът от отдел „Тежки престъпления“ с най-богати познания по мореплаване, бе изпратен под прикритие да изиграе ролята на капитан на „Хорнблоуър“. В единайсет и няколко минути в четвъртък през нощта същият мършав китайски задник се появи отново. Този път носеше бележка, написана на ръка, с която настояваше часът на тръгването да бъде променен. Искаше да вземе кораба двайсет и четири часа по-рано, точно преди полунощ. Чарли беше вкъщи и спеше дълбоко, когато от компанията му се обадиха и казаха, че „Хорнблоуър“ е в залива, натоварен със застрахователи от Ориндж Каунти, които празнуват годишните си премии.

— Ами върнете шибания кораб на кея. Изобщо не ми пука за застрахователите — заяви той.

Последва стандартната полицейска процедура по приготовления в последната минута. Чарли Макгуайър се обади на трите други ченгета под прикритие. Събуди ги, изслуша ругатните им, после им каза да млъкнат и да си размърдат задниците. Бръкна в джоба си да потърси телефонния номер на японеца с бухалските очи, който го бе набутал в тази история.

— Да — отговори Ал Катсукура, който беше в Паркър Сентър и говореше по клетъчния си телефон.

— Операция „Сух док“ започва — каза Чарли.

— Сега?

Ал изсумтя. Не му се искаше да напуска Паркър Сентър, защото започваше да подозира, че случаят Касиди ще бъде нещо голямо, което се случва веднъж в живота и ще му донесе слава и почести. Преди час бяха разрешили на Уо Лап Лин да се обади по телефона. Ал стоеше наблизо и се опитваше да подслушва, но Уили говореше тихо на фукиенизийски. Катсукура говореше свободно японски, но знаеше съвсем малко кантонезийски и още по-малко фукиенизийски, затова не разбра нищо. Оттогава всички седяха и чакаха какво ще стане по-нататък. Таниша Уилямс и Уилър Касиди си бяха тръгнали. Камерън Джоуб също. Ал реши да прекара цялата нощ в Паркър Сентър, за да не пропусне нещо. И точно сега трябваше да се занимава с шибания имигрантски случай. Трябваше да си вдигне задника и да отиде чак до залива за по-малко от час. Участието му в операция „Сух док“ беше да наблюдава какво става от патрулен катер на бреговата охрана и да бъде на разположение, за да координира действията на екипите на сушата за по-нататъшно следене.

Той бързо излезе на паркинга срещу Паркър Сентър, намери колата си и потегли. Грабна списъка с номерата на екипа си и шофирайки с една ръка, започна да буди ядосаните азиатски ченгета.

Всичко беше на мястото си, когато Сухоземния дракон, използвайки истинското си име Ло Син, слезе на кея с Дългата змия и Бойния петел, двамата му съучастници от бандата „Бамбуковия дракон“. Тримата бяха облечени в черно. Чарли Макгуайър чакаше до кораба с двама полицаи под прикритие от отдел „Тежки престъпления“: детективите Лио Хъф, дебел и червенокос, и Кларк Джонсън, дебел и плешив. Ченгетата бяха облечени в униформите на екипажа на „Хорнблоуър“ — бели панталони, моряшки фланелки и бели ленени сака, които им стояха смешно. Приличаха на зле подбрани гребци на гондола в мюзикъл от петдесетте години.

— Тръгва — каза Сухоземния дракон и посочи кораба.

Тримата млади китайци имаха раници на гърба и Чарли искрено се надяваше, че в тях няма оръжия.

— Носиш ли останалите пари? — попита Чарли. — Платил си само половината. Корабът струва деветстотин долара на час. Най-малко осемстотин.

— Тръгва сега — настоя Сухоземния дракон.

— Имаш ли мангизите в брой? — повтори ирландецът и потърка пръсти.

Бандитът най-сетне разбра какво се иска от него.

Той бръкна в джоба си, извади пачка стотачки и даде на Чарли лист хартия с указания за маршрута.

— Тръгва сега — каза за трети път той и това ядоса Ирландеца.

След петнайсет минути тримата гангстери от „Бамбуковия дракон“ и тримата детективи под прикритие потеглиха. Излязоха от пристанището и се отправиха един бог знае накъде.

— Не се будалкате, а, лайнари такива — измърмори Чарли.

„Хорнблоуър“ се движеше, тласкан от дизеловия си двигател с максималната си скорост от седем възела. Корабът бе предназначен за кратки обиколки из залива и в открито море подскачаше и се тресеше. След десетина минути Чарли се усмихна, като видя, че тримата наперени младежи се наведоха над перилата и повърнаха.

Чарли Макгуайър провери служебния си револвер „Смит и Уесън“, трийсет и осми калибър, за да се увери, че ще може да го извади лесно, ако се наложи. Не се притесняваше много, защото не мислеше, че трите мършави момчета ще му създадат проблеми. Онзи, който се казваше Ло Син, влезе в каютата. Лицето му беше пребледняло от повръщането. Освен това беше изпотен, макар че топлият вятър „Санта Ана“ бе спрял да духа и нощта беше хладна. В очите му се четеше паника. Сякаш се страхуваше от водата.

Най-после Чарли съзря сигналните светлини на кораб в далечината и след малко видя осветения от луната силует на ръждясал траулер.

„Хорнблоуър“ се приближи до „Голдън Хайнд“ от източната страна, за да се възползва от появилия се студен вятър. Чарли Ирландеца намали оборотите и се опита да докара кораба до траулера, без да одраска боята на щирборда. Сетне изкрещя на ченгетата си да хвърлят въжетата и угаси двигателя. На палубата на стария риболовен кораб се бяха скупчили голяма група китайци, който нямаха търпение да слязат от ръждясалото корито.

Щом затегнаха въжетата, Чарли излезе от кабината на щурвала и се качи на траулера. Поздрави го мексиканският капитан със сплъстени коси, мазна кожа и мокра от пот фланелка.

Вонята на борда на траулера беше неописуема — смесица от старо машинно масло, плесен, човешки изпражнения и повърнато. Той погледна уплашените, пребледнели от морската болест лица на близо двестате азиатски имигранти, които говореха шепнешком на пет-шест различни диалекта. Три жени държаха недохранени бебета, а останалите стискаха мръсни вързопи, съдържащи оскъдните им вещи. Изглежда, че отговорникът им беше един млад китаец. Мършавият жълтурко, облечен в черно, се приближи до този човек. Разговаряха минута, после Ло Син отиде при Чарли и заповяда:

— Тръгва сега.

— Можеш ли да кажеш: „Лапни ми кура“? — отговори му Ирландеца.

— Тръгва сега — повтори кльощавият младеж и посочи „Хорнблоуър“.

Чарли кимна. Започнаха да прехвърлят на борда нелегалните имигранти. Те се хилеха и сочеха чистите тоалетни. Коленичеха и докосваха лъскавия чист линолеум на палубата. Ламперията на „Хорнблоуър“ беше от шперплат и според Чарли главната каюта приличаше на кабинет на данъчен инспектор, но за китайските имигранти това беше истински лукс. Те седнаха на пейките и прибраха колене като послушни деца, чакащи училищния автобус. Корабът се люлееше силно.

Най-сетне всички имигранти се качиха на борда и двамата детективи под прикритие развързаха въжетата. Чарли отиде при тях.

Сухоземния дракон кимна на Дългата змия и Бойния петел. Тримата бързо извадиха от раниците си деветмилиметрови автоматични пистолети. Дългата змия и Бойния петел се приближиха до двамата детективи, които се бяха навели над перилата и прибираха въжетата, а Сухоземния дракон застана зад Чарли.

— Влезте вътре и седнете. Ние ще се оправим — изкрещя Ирландеца на мършавия младеж.

— Да ти го начукам, тъпако! — каза Сухоземния дракон, употребявайки един от малкото изрази на английски, които знаеше.

После изпразни пълнителя на пистолета си в Чарли Макгуайър, поваляйки го през перилата. Дългата змия и Бойния петел стреляха едновременно и убиха на място двамата нищо неподозиращи детективи. Имигрантите се развикаха. Трите ченгета от полицията в Лос Анджелис умряха за секунди и паднаха зад борда.

Бойният петел влезе в кабината. Обожаваше корабите. Този изглеждаше бавен, но лесно управляем. Той разгледа уредите и превъртя стартера. Моторът забръмча. „Хорнблоуър“ потегли, отдалечавайки се от ръждясалия траулер.

Фу Хай стоеше на задната палуба. В гърлото му бе заседнала горчилка. Той гледаше потресен как един от мъртвите полицаи се носеше по осветените от луната вълни. Моряшката му фланелка се бе издула от водата като корема на преяла риба.

Ал Катсукура се надяваше, че няма да повърне в морето. Патрулният катер на Марина дел Рей силно подскачаше по вълните, защото трябваше да се движи бавно, за да не го забележат от борда на бавно носещия се по водите „Хорнблоуър“. В един часа след полунощ стана студено. Топлият вятър „Санта Ана“ бе духал през целия ден и сега изведнъж бе спрял и над водата започна да се спуска гъста мъгла. След двайсет минути наоколо не се виждаше нищо.

— По дяволите — изруга Ал, гледайки стената от бяла мъгла.

— Спокойно. Имаме радар — каза капитанът на патрулния катер.

С помощта на радара те проследиха „Хорнблоуър“ до брега, който около залива Санта Моника беше неравен на изток и на запад. Неочаквано „Хорнблоуър“ подмина канал Марина дел Рей и продължи на югоизток.

— Какво прави Чарли, по дяволите? — учуди се японецът, без да подозира, че Ирландеца вече не може да направи нищо и потъва във водата на осем километра от тях.

После изведнъж „Хорнблоуър“ престана да се движи и застана в океана на около километър и половина от Дел Рей. Капитанът намали оборотите и патрулният катер отново се заклати в гъстата мъгла. Минаха петнайсет минути, но увеселителният кораб продължаваше да стои на едно място.

— Какво да правим? — попита капитанът от бреговата охрана.

Беше почти два и половина през нощта и Ал нямаше представа какво да предприеме. Поглъщаше жадно въздух, опитвайки се да не повърне вечерята си.

— Не знам — отговори той.

— Мога да остана тук и да гледаме какво ще стане, но ми се струва, че нещо не е наред. А можем да се приближим до тях, да попитаме дали всичко е наред и ако е така, да продължим да обикаляме наоколо.

— Добре — съгласи се Ал. — Да опитаме.

Капитанът увеличи оборотите и катерът потегли. Тежкият бензинов двигател вибрираше под краката на Ал, докато набираха скорост. Макар радарът да показваше, че са наблизо, в мъглата пред тях изведнъж застрашително се извиси кърмата на „Хорнблоуър“. Капитанът изключи мотора на патрулния катер. Намираха се на петдесет метра от увеселителния кораб, който се поклащаше на вълните. Светлините бяха угасени. Капитанът грабна микрофона.

— „Хорнблоуър“, всичко наред ли е? — попита той.

Никой не отговори.

Капитанът включи на скорост и бавно се приближи до щирборда. На кораба изглежда нямаше никого.

— Ще се кача на борда — каза Ал с разтуптяно от страх сърце.

Капитанът доближи катера до „Хорнблоуър“, а Катсукура се хвана за едно от въжетата и се изкатери горе.

На първата палуба нямаше никого. Той огледа тоалетната. Изтича по стълбата на втората палуба, изваждайки револвера си. Там също беше пусто. Провери и тоалетните и отиде на горната палуба. На огромния кораб нямаше жива душа. Ал се върна долу и започна да се разхожда по палубите.

— Всичко наред ли е? — извика капитанът на катера.

Катсукура нямаше доверие на гласа си, за да му отговори. Стигна до бакборда и се смрази. Там, изтласкан от вълните, беше служебният револвер „Смит и Уесън“ на Чарли Макгуайър. Ал се обърна и огледа палубите. Погледът му попадна на въже, което лежеше заплетено на предната палуба. Наведе се и се вторачи в него. Въжето беше напоено с кръв. И тогава Ал Катсукура разбра, че Чарли Ирландеца и двамата му помощници са мъртви.

Всички други бяха изчезнали безследно.