Стивън Канел
Да яхнеш Змията (11)

9.
Последици

В деня след китайската Нова година служителите в отдел „Азиатска престъпност“ още не бяха изтрезнели. Детективите работеха с обичайното темпо, но разговорите бяха няколко децибела по-тихи от обикновено. Таниша се приближи до таблото със съобщенията, за да се увери, че случаят Анджи Уонг още е поверен на нея. Рей Фонг можеше да й го отнеме, ако убедеше лейтенанта да се съгласи. Таниша се оказа права, че убийството ще бъде водещата новина. В „Таймс“ имаше статия и всички местни телевизионни станции го показаха сутринта.

Докато стоеше пред таблото, тя забеляза съобщение за престрелка, състояла се през нощта в Бел Еър. Опит за грабеж, при който са били застреляни трима китайци. Разследването беше възложено на Рей Фонг. Практиката в Силите за борба с азиатската престъпност беше, ако е възможно, случаите да се поверят на детективи от същия етнически произход като извършителите. Това улесняваше разследването, особено ако детективът говореше свободно езика. Таниша се върна на бюрото си и извади от чантата си бележника, в който бе записала адреса на Уилър Касиди. Беладжио Роуд 1243. После се обърна към компютъра и вкара номера на случая с тройното убийство. Разбра, че престрелката е станала не на Беладжио Роуд, а на Каниън Драйв. Тя се приготви да го изключи, когато видя, че името на собственика на къщата е Прескот Касиди.

— Виж ти — промълви жената.

Това беше домът на покойния адвокат. Тя прочете целия доклад и удивлението й нарасна. Екранът показа подробния и безпристрастен разказ на Рей Фонг. Таниша се втрещи, когато видя името на стрелеца — самодоволния, изцапан с повръщано Уилър Касиди.

— Какво става тук? — измърмори тя и подаде команда на компютъра да направи разпечатка, после го изключи.

Седна на стола си, вторачи се в тъмния екран и се опита да свърже нещата. Подреди ги в хронологичен ред.

Прескот Касиди бе починал от сърдечен удар. Може би. Таниша записа в бележника си да прочете доклада за аутопсията му. След смъртта му бяха започнали да падат китайски глави. Първо Анджи Уонг бе получила Куклата на смъртта от улична банда на тонгите, сетне я бяха убили за назидание и бяха пъхнали жив плъх в утробата й. Върху трупа й бяха оставили снимка на млад китаец. Самоличността му още не бе установена. На местопрестъплението не бяха открити никакви отпечатъци и следи. Извършителите грижливо бяха почистили всичко. Таниша бе наредила на дежурните ченгета да разпитат съседите дали са видели нещо необичайно, кола или непознати хора. Никой не бе видял нищо. Засега убийството на Анджи Фонг беше пълна загадка. Къщата й основно бе претърсена. После трима китайски гангстери бяха хванати да обират дома на Прескот Касиди. Уилър, който бе взел снаха си от летището, ги бе открил. Взел от къщичката край басейна пистолетите на брат си. Оправил се изненадващо бързо в ситуацията и изпратил двама от тримата бандити в моргата. Дежурните ченгета очистили третия, докато се опитвал да избяга. Според подробния доклад на Рей Фонг Уилър бил ранен в крака и бил настанен в болница „Сидър-Синай“ в Бевърли Хилс.

Твърде много съвпадения.

Тук ставаше нещо много по-голямо. Тя погледна Рей Фонг, който се бе облегнал на стола, вдигнал крака на бюрото, и четеше китайски вестник. Таниша се запита как да изкопчи нещо повече. Имаше само един начин да разбере. Тя стана и се приближи до колегата си.

— Добре ли прекара снощи — попита Таниша, като глуповато се усмихна на китаеца.

— Повикаха ме веднага щом излязох оттук. Тройно убийство в Бел Еър. Братът на собственика на къщата застрелял двама гангстери. Цяла нощ се занимавах със случая — оплака се той. — Не мога да установя самоличността им. Нямаше информация за тях. Може би са членове на тонгата. Разследването ще бъде адски тежко.

— Откъде знаеш, че са членове на тонгата?

— Имаха повече рисунки по телата си, отколкото стените на подлез в Южния централен район. Съдейки по татуировките, бих казал, че са от бандата „Бамбуковия тигър“.

— Мисля, че случаят може да е свързан с убийството на Анджи Уонг.

— Така ли? — попита Рей и остави вестника. — Защо?

— Мъжът, който я е намерил, е Уилър Касиди, братът на онзи, чиято къща са ограбвали. Същият, който е пречукал двама от бандитите.

Той се надигна и свали краката си от бюрото.

— Никой не ми е казал, че Уилър е намерил тялото на Анджи Уонг. Той не спомена нищо снощи. Разбира се, беше изпаднал в шок.

— И не беше записано в компютъра — отбеляза Таниша.

— Това е още една основателна причина да ми дадеш случая Уонг.

— Виж какво, Рей, не искам да се караме за това. Според указанията на отдела всичко, което произлиза от едно убийство, е под прекия контрол на първия детектив, отишъл на местопрестъплението. И това съм аз.

Рей стана и я погледна в очите.

— Да, така е, но ако случаите наистина са свързани, имаме два обира, трима застреляни и едно убийство за назидание, извършени за двайсет и четири часа. Няма да стигнеш доникъде, защото никой няма да иска да говори с теб. Снощи се опитах да ти го кажа, а ти ме нарече едва ли не расист. Мястото ти не е в този отдел. И двамата знаем защо те прехвърлиха тук. Вината не е моя. Но ако си научила нещо от книгите за азиатските култури, които постоянно четеш, би трябвало да знаеш как стоят нещата.

— Съжалявам за снощи, Рей. Онзи плъх наистина ме разстрои. Знам, че ми е нужна помощ, но трябва да ми позволиш поне да работя с теб. Двата случая са свързани. Не можеш да ме изолираш. — Тя знаеше, че ако тримата убити китайци в къщата на Прескот Касиди са нелегални имигранти и бандити от „Бамбуковия дракон“, информацията ще бъде оскъдна. Беше й необходим човек като Рей, който свободно говори десетките китайски диалекти. Таниша виждаше, че той е на път да се съгласи, затова реши да му каже нещо, с което да му помогне да го стори по-бързо. — Занесох плъха в кварталния магазин за домашни любимци. Собственикът Дон разбира от редки видове. Каза ми, че това е неокосмен плъх къртица. Родината му е Етиопия и Сомалия. Научното му име е Heterocepfhalus glaber.

— Звучи като венерическа болест.

— Е, за Анджи Уонг наистина е било така. Повечето са били пренесени в Съединените щати от Хонконг… Нелегален износ за магазините за домашни любимци. Тези плъхове живеят в тесни тунели под земята, и могат да издържат дълго време почти без въздух, което ги прави идеални за този вид мъчение.

Рей си записа всички тези данни.

— А що се отнася до факта, че са го сложили във влагалището й… Снощи прочетох, че това е древно китайско мъчение. Било е забравено, но наскоро са започнали да го практикуват отново. Ченгетата от Кралската полиция в Хонконг са виждали такива случаи в стария Град на стените в Цзюлун през последните няколко години, преди Хонконг да бъде върнат на Китай. По всичко личи, че в Града на стените е царяло пълно безвластие, докато е бил британска собственост. Станали са някои доста странни неща.

Рей вдигна глава и я погледна, но не каза нищо. Лицето му беше безизразно като на закоравял покерджия, в очите му се четеше незаинтересованост.

— Къщата на Касиди явно не е била ограбена — продължи Таниша, — а претърсена като дома на Анджи Уонг. Онези типове са търсели нещо. Съвпадението е твърде очебийно.

— Добре, Тиша, ще работим заедно по случая. Но засега, за да не смесваме нещата, ще ги разследваме поотделно. Щом реши, че са свързани, лейтенантът ще трябва да информира отдел „Тежки престъпления“ и тук ще нахлуе цял взвод от каубои от Паркър Сентър, които ще оберат лаврите, а ние с теб ще останем с пръст в устата.

— Съгласна съм — каза тя.

Рей неочаквано й протегна ръка и Таниша без колебание я стисна.

 

 

И така, в десет сутринта Таниша Уилямс и Рей Фонг се озоваха в болничната стая на Уилър Касиди и го завариха да се кара с майка си. Тя беше на около шейсет и пет години и невероятно красива. Беше облечена в официална рокля на Живанши и носеше огърлица от перли. Току-що бе взела от Уилър плоско сребърно шише и го държеше обвинително, когато детективите влязоха.

— Стаята е частна — заяви възрастната жена. — Разговорът ни е личен.

— Детектив Фонг и детектив Уилямс. Имаме въпроси за снощния инцидент — каза Рей и й показа полицейската значка и картата си за самоличност.

— Кога ще свърши всичко това? — възмутено въздъхна жената, остави плоското шише на нощното шкафче, приближи се до прозореца и погледна навън.

Таниша разбра, че жената е много напрегната. А от приликата й с Уилър се досети, че е майка му.

После Уилър се усмихна и потвърди предположението й.

— Позволете да ви представя майка ми, Катрин Касиди — с пиянска словоохотливост изрече той.

— Господи, Уилър, брат ти почина, секретарката му е убита, а ти застреля двама души. Как можеш да се напиваш? Не можеш да…

Тя не се доизказа, нито се обърна да погледне присъстващите в стаята.

— Вероятно съм се напил заради всичко това, майко — изфъфли той.

Катрин се обърна и гневно го изгледа.

— Вчера сте имали много работа — рече Таниша, опитвайки се да разведри атмосферата.

— Да — ухили се Уилър.

Когато се вгледа, тя забеляза в очите му отчаяние. Беше го видяла и предишната нощ, когато се подигра със себе си.

— Страхотна стрелба — отбеляза тя.

— Провървя ми. Беше адски шибано да го направя. Прощавай за израза, майко.

— Господин Касиди — започна Рей, — смятаме, че хората, които сте застреляли, са нелегални имигранти и членове на местната банда „Бамбуковия дракон“. Всъщност те са претърсвали къщата на брат ви. По всяка вероятност са претърсили и дома на Анджи Уонг, но най-важното е, че са я убили. Всичко това стана веднага след смъртта на брат ви. Имате ли представа какво може да са търсили?

— Не.

— Може да е свързано с работата на брат ви.

— Какво се опитвате да кажете, за бога? — избухна Катрин. — Че Прескот е бил замесен в нещо незаконно?

— Още не знаем нищо, госпожо Касиди — отговори Рей. — Фактът, че секретарката беше убита веднага след смъртта му и двете къщи са били претърсени, показва…

— Сигурно не говорите сериозно — прекъсна го тя. — Имате ли представа какви клиенти и какви политически връзки имаше той? Прескот ръководеше новата предизборна кампания на Клинтън. Бил и Хилъри го поканиха два пъти в Белия дом. Той беше член на Комисията по международни търговски връзки към президента.

— Похвално — с раздразнение отбеляза Рей.

— Госпожо Касиди, искам да ми кажете името на лекаря, който ще прави аутопсия на Прескот — обади се Таниша.

— Няма да има аутопсия — отговори Катрин. — Дежурният лекар в болницата, който е приел тялото, е преценил, че смъртта е настъпила следствие на сърдечен удар. Мнението му беше потвърдено и от личния лекар на Прескот. Той имаше високо кръвно налягане. Не виждаме причина да обезобразяват тялото преди погребението, затова отказахме да правят аутопсия.

— При дадените обстоятелства не смятате ли, че би било добра идея да се уверите, че смъртта е настъпила по естествен път? — попита детективката.

— Не. Прескот почина от сърдечен удар. Ако обичате, напуснете стаята, иначе ще вдигна скандал — заплаши ги възрастната жена.

— Налага се да поискам аутопсия — настоя Таниша. — Госпожо Касиди, знам, че сте разстроена…

— Нима? Знаете ли какво е да загубите син? Син, който имаше прекрасно бъдеще? Син, който показа отлични умения в професията си и в живота… — Катрин всеки момент щеше да избухне в сълзи. — Знаете ли какво е да ви го отнемат ей така, изведнъж? И сетне полицията да намеква, че има нещо непочтено?

Таниша си спомни ъгъла на улицата в родния си квартал. В главата й отекнаха нейните викове, докато гледаше как животът гасне в очите на сестричката й. Гласът на Катрин Касиди я накара да се върне в настоящето.

— Веднага излезте оттук — нареди тя.

Разпитът се провали. Уилър беше полупиян, а майка му — изпаднала в истерия. Таниша реши да разговаря с Уилър по-късно. Кимна на Рей и докато двамата се извиняваха, раненият лениво им махна. И точно тогава тя се сети къде го бе виждала. Беше последна година студентка по криминология в университета в Лос Анджелис. Колегите й я убедиха да отиде на футболен мач между отбора на университета на Южна Калифорния и отбора на техния университет. Имаха един билет повече, пък и тя се нуждаеше от почивка след всекидневния дванайсетчасов маратон на учене, затова се съгласи. В полувремето някакъв откачен докара боядисания си в яркочервено и златисто фолксваген в южния сектор на стадиона и ги заля с бира. Изцапа синята й копринена блуза. Сетне охраната го подгони, изкара го от колата и го арестува.

— Кучи син — измърмори тя, когато тръгнаха към асансьора.

— Какво каза? — попита Рей.

— Нищо.

— Е, какво мислиш?

Таниша мислеше за футболния мач преди петнайсет години. Спомни си как пияният шегаджия се смееше, докато обикаляше с колата в средата на терена, а двайсетина ченгета тичаха подир нея. Беше съсипал най-хубавата й копринена блуза. Тя нямаше пари да си купи друга. Тогава не можеше да разбере хора като Уилър Касиди и още продължаваше да мисли, че шегата му беше твърде безвкусна. После обаче се сети за болката в очите му преди няколко минути, когато майка му възхваляваше покойния си син и изразяваше презрението си към живия.

— Нищо чудно, че пие — каза тя.