Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Riding the Snake, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2016)

Издание:

Стивън Канел. Да яхнеш Змията

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 1999

Редактор: Лилия Анастасова

Оформление на корица: Петър Христов

ISBN: 954-585-019-1

История

  1. — Добавяне

28.
Макао

В девет и трийсет сутринта те спуснаха котва в залив Прая Гранде. Чуваше се музика. Уилър извади бинокъла и огледа брега. В далечината по Авенида де Република в покрайнините на Макао имаше парад. По улицата змиевидно се извиваше редица танцуващи хора в костюми. Носеха огромно католическо разпятие.

— Какво е това, по дяволите? — възкликна той.

— Февруарския фестивал — отговори Чонси.

От разстояние Макао изглеждаше някак странно. Сякаш мястото му не беше на източното китайско крайбрежие. Испанската архитектура и старата островърха църква „Сао Паоло“ му придаваха вид на заспало средиземноморско село, но живописната представа се разваляше от редицата модерни хотелски казина. Чудовищно грозният хотел „Лисабон“ стоеше като неканен гост от Лас Вегас сред испанската архитектура.

Уилър прочете туристическия справочник, който намери на борда. Знаеше, че практически Макао е част от територията на Китай и е свързан с два моста с островите Колон и Тайпа. Катедралата „Сао Паоло“ се намираше в хълмистия район на Макао, а до нея се издигаше огромната каменна крепост Форталеца де Монте.

Бе удивен, че Джулиан още е жив. Цветът на лицето му беше ужасен. Бяха направили всичко възможно да спрат кръвоизлива, като го стегнаха с хавлии, но само господ знаеше какво става в тялото му. Джулиан бе изпаднал в кома и вече беше невъзможно да го събудят. И Таниша лежеше отпусната. Уилър трябваше незабавно да им осигури медицинска помощ. Двамата с Чонси измислиха правдоподобна история, за да обяснят огнестрелните рани. Знаеха, че Таниша ще бъде разпитана, и се увериха, че тя е наясно с основните въпроси и отговори. Преговориха всичко, докато Таниша лежеше на койката в главната каюта. Тя изглеждаше странно безучастна. Уилър беше наясно, че шокът може да е фатален и пациентът трябва да се държи на топло, с вдигнати нагоре крака, но не знаеше какво друго да направи.

Спуснаха във водата гумената лодка и с нея Уилър отиде на пристанището. Вдясно от него влекачи теглеха шлепове, натоварени с изкопана тиня. Близо до брега видя плаващи къщи на салове, завързани за бетонните колони на кея. Слънцето печеше силно и ризата залепна за гърба му.

Слезе на брега, намери телефон и се обади в полицията.

 

 

Уили се върна в Града на върбите с количка за голф, като мина през тунела, който преди десет години бе заповядал да изкопаят. Сега този тунел бе дал възможност на враговете да изненадат защитата му. Той бе намалил охраната заради личното си удобство. Това беше глупава грешка. Не каза почти нищо, когато го информираха, че сейфът в храма е бил разбит. Само нареди да не преглеждат съдържанието, докато не отиде там. Ако по някакво чудо споразумението му с Чен Бода бе останало в сейфа, не искаше никой да го прочете.

Тръгна с бързи крачки из парка. От двете му страни вървяха убийци от бойната секция на триадата. Хенри Лиу му бе съобщил за нападението на храма в пет часа сутринта. Уили го изслуша мълчаливо. Но сега кипеше от гняв. Реши, че лично ще извърши ритуала на Живата смърт с Хенри като отплата за ужасния му провал.

Уили влезе в Пагодата на червеното цвете и се приближи до сейфа. И в този миг видя първата голяма изненада. Тялото на Хенри Лиу беше проснато пред олтара. Беше се застрелял. Задната част на главата му се бе пръснала от деветмилиметров куршум, който го бе спасил от по-мъчителна смърт.

Уили познаваше Хенри отдавна, но накрая Лиу му бе изменил. Без да изпитва съжаление, заобиколи трупа, приближи се до задната част на олтара и погледна ограбения сейф. Когато видя разпилените пари и бижута, той се уплаши, че се е случило най-лошото. Бързо прегледа съдържанието на сейфа и за по-малко от минута разбра, че документът за споразумението му с Чен Бода и Майка Китай е изчезнал.

 

 

Срещата се състоя в жилището на Шан Чу на последния етаж в храма. От прозорците се виждаше паркът. От това място в продължение на трийсет години Уили бе управлявал триадата, а преди няколко месеца я повери в ръцете на Хенри Лиу. Уо Лап седеше, скръстил ръце, и гледаше водачите на различните секции в триадата, които се бяха настанили на рогозки пред него.

Бялото ветрило и най-могъщият Господар на тамяна седяха на първата редица. Зад тях беше отговорникът за военните операции на триадата и водач на всяващата най-голям страх от двете бойни секции. Той бе навел глава от срам и унижение от провала.

Зад него се бяха наредили тримата старейшини, които придружаваха Господаря на тамяна по време на полагането на клетва на Фу Хай преди два дни. Единият беше шеф на секцията за набиране на нови членове, вторият — на връзките с обществеността, а третият — на образователната секция. Зад тях на пода седеше организационният водач на триадата. Двамата други водачи на бойни секции бяха зад него. Всички бяха в червени мантии, с изключение на Уили, който бе облечен в син двуреден английски костюм.

— През 1580 година Петимата генерали тигри били възмутително обвинени в престъпления, които не били извършили, и манастирът „Сиу Лам“ ги принудил да станат бегълци — започна Уили. Говореше тихо, но думите му отекваха в помещението. — Един ден по време на странстванията си те срещнали Чан Кан Нам, който също бил издирван от злите монаси от манастира „Сиу Лам“. Те твърдели, че е убил човека, който малтретирал съпругата и детето му. Благодарение на високия му морал и вълшебни сили Чан Кан Нам бил избран за вожд и пръв Шан Чу на Тайното братство на шестте, което бегълците създали. Те пътували из страната и накрая стигнали до Пагодата на червеното цвете.

Уили говореше на съвършен мандарински. Запленените му слушатели се наведоха напред, за да чуват всяка дума.

— Докато си почивали от пътуването в Пагодата, изведнъж на пода в средата на стаята лумнал червен пламък — огън, но без дим. Горял, без да оставя пепел или въглени. Петте генерали тигри и новият им Шан Чу разбрали, че това е знак от небето. Помислили, че Божеството иска да отдадат живота си, за да отмъстят за предателството и страха, който изтърпели в ръцете на злите монаси от „Сиу Лам“, но не можели да бъдат сигурни в това. Нямали Оракул на мъдростта, който да ги напътства. Вечерта пили чай и продължили да питат небето дали да отмъстят за злините, причинени им от монасите в „Сиу Лам“. В края на краищата манастирът бил Божи дом, но монасите били излъгали и ги преследвали и принудили да станат бегълци и хора извън закона. Не се появил знак. Никакъв отговор от Бога. Те се ядосали и запокитили празните чаши към стената, но когато се ударили в каменната стена, глинените съдове не се строшили. И това шестимата приели като знак за Божествено одобрение.

Мъжете в стаята кимнаха. Всички знаеха легендата.

— Петте генерали тигри и техният Шан Чу уболи пръстите си, смесили кръвта си в потир с вино, изпили го и положили братска клетва да отмъстят за коварството. Освен това се заклели да дадат всичко на Братството, дори живота си. Сега ние отново трябва да положим тази клетва. Защото сега, както и тогава, нашето Братство е в опасност.

Уили плесна с ръце и вратите се разтвориха. В стаята влязоха мъже, които носеха сребърни подноси със сребърни винени чаши. Друг мъж внесе потир с орнаменти. Докато подаваха потира на водачите на секции, отпред излезе трети мъж, който държеше церемониална кама, увита в червен копринен плат. Всеки убоде пръста си и пусна капка кръв в потира. После изляха в него чаша свещено вино. Уили стана, взе потира и пусна капка кръв във виното. Сетне казаха молитва за вярност и той наля вино в чашата на всеки. Мъжете изпиха сместа.

— Трима мъже и една жена нахлуха в този свещен храм и откраднаха нещо много ценно за нашето Братство — продължи Уили. — Те не трябва да живеят. Нито да напуснат Китай. Трябва да върнем този документ в свещения сейф под олтара и да накажем крадците със смърт. Нужно е да използваме цялото си влияние. Да проверим всеки самолет, излитащ от Хонконг, всеки хотел и болница. Братът, който ми донесе откраднатия документ, ще получи голям дар.

Мъжете се вцепениха в очакване Уо Лап Лин да обясни какъв ще бъде този дар.

— Онзи, който успее, ще бъде новият Шан Чу — рече той. — Ще се присъедини към редицата уважавани водачи, която започва с Чан Кан Нам и Петте генерали тигри. Но ако някой от вас действа срещу братята си, за да си осигури победата, той ще бъде наказан със Смъртта от безброй мечове. Току-що се заклехме да бъдем единни. Също като първия Шан Чу и Петте генерали, и ние трябва да сме единни, за да победим.

 

 

Линейката закара Таниша и Джулиан в болницата към католическата катедрала „Сао Паоло“. Уилър и Чонси разказаха историята си на жандарма, който знаеше английски и бе специално повикан, за да ги разпита.

— Всъщност не знам почти нищо — обясни Уилър. — Те бяха във водата и ние ги спасихме. Казаха ни, че отишли да ловят риба, а някой нападнал яхтата им и я откраднал. И двамата били простреляни. Извадихме ги от водата и ги докарахме тук. Това е всичко.

Жандармът трескаво записваше в бележника си.

— Пирати — безучастно отбеляза той.

И тъй като Уилър и Чонси нямаха какво повече да добавят, той стигна до извода, че разпитът е приключил, и затвори бележника.

Жандармът ги качи в колата си и бавно подкара по калдъръмените улици на Макао. На няколко пъти беше принуден да спре заради парада. Обясни им, че това е празникът на нашия господар Пасос и из града разнасят подобие на лика на Исус на разпятието. Празникът нямал голямо религиозно значение за населението, състоящо се предимно от китайци, но бил традиция от 1549 година, когато португалците основали Макао.

Пристигнаха в болницата в единайсет. Джулиан лежеше на операционната маса от един час. Жандармът взе показанията на Таниша. Раната й беше почистена и превързана и й дадоха антибиотици срещу инфекция. Тя им каза, че пътувала с яхтата на Джулиан и е била ранена от пирати, докато скачала във водата.

Уилър и Чонси седяха в чакалнята и прелистваха страниците на португалските списания, които не можеха да четат.

Накрая Чонси каза:

— Скоро трябва да заминете. Много е важно да изнесете документа от Макао. Тук ще изчезне и повече никой няма да го види.

Уилър кимна. Извади документа от джоба си и отново го погледна. Сложните китайски йероглифи върху нежната оризова хартия нашепваха злини. Текстът беше художествено оформен и изпълваше две страници. Той се вторачи в подписа на Чен Бода.

По обяд Таниша се присъедини към тях. Тя вървеше с престорена скованост. Тримата отидоха в кафенето на болницата и си поръчаха пържоли и пържени картофи.

Докато се хранеха, решиха, че след като разберат какво е състоянието на Джулиан, Таниша и Уилър ще отидат на летището в Макао и ще се качат на първия самолет за Лос Анджелис. Митническите и имиграционните власти още не ги бяха разпитвали поради необичайните обстоятелства около пристигането им. Уилър се надяваше, че няма да им създадат проблем и когато заминават.

В два часа следобед лекарят китаец ги намери в чакалнята. Щом видя лицето му, Уилър разбра, че новината не е добра.

— Англичанинът почина — каза лекарят на кантонезийски, обръщайки се към Чонси. — Съжалявам, но беше загубил твърде много кръв. Не можахме да го спасим.

Той си тръгна и Чонси им преведе думите му.

Тримата седяха в студената чакалня, всеки потънал в мисли за инспектора с херувимското лице. Уилър се запита кога и как ще свърши всичко това. Първо бе умрял Прескот, после Анджела, Рей Фонг, партньорът на Таниша, тримата китайци в дома на Прескот, двама, от които самият той застреля, съпругата на Чонси, Джони Куонг, а сега и Джулиан. Кой знае още колко души са били убити в престрелката в централата на триадата? И всички по един или друг начин бяха загинали заради документа, който държеше в ръката си.

 

 

Уилър и Таниша не срещнаха никакви трудности да си купят билети за самолета, но трябваше да покажат паспортите си и да запазят места на истинските си имена. Настаниха се на места 10-А и 10-Б в първа класа на полет 821 на „Американ Еърлайнс“. Уилър знаеше, че е глупаво да се отпуска, но имаше чувството, че са на американска територия. Двамата седяха мълчаливо и напрегнато очакваха всеки момент цял взвод на полицията в Макао да нахлуе на борда, да ги арестува и да ги предаде на китайското посолство.

В пет часа следобед най-сетне самолетът излетя. Уилър и Таниша се хванаха за ръце, за да си пожелаят късмет.

 

 

След престрелката в Града на върбите вече никой не поставяте под съмнение лоялността на Фу Хай. Превързаха раната му и на другия ден го приеха в „Чин Ло“. Облечен в новата си червена мантия, той застана на източната порта на Пагодата и положи усилия да не показва болката си, докато окачваха неговия Син фенер — символ, че е член на триадата.

Сетне трябваше да изживее символична смърт и да се прероди като герой на „Чин Ло“.

Господаря на тамяна размаха над главата му Меча на лоялността и справедливостта и Фу Хай падна на колене. Господаря на тамяна застана пред олтара, а старейшините на триадата изслушаха разказа на Братството за множеството добродетели на Фу Хай. Бялото ветрило описа героичната борба на Фу Хай и раната, която бе получил по време на доблестния си опит да отбранява Пагодата на червеното цвете. Фу Хай стана. Дадоха му купа с вода и Церемонията с измиването на лицето, символизираща душевната му чистота, започна.

После му казаха да събуе обувките си и да мине по пътека от нагорещени до червено камъни. Фу Хай беше толкова въодушевен от величието на мига, че дори не усети болка. Той бе избрал верния път. Ходилата му не изгоряха и това беше доказателство, че е достоен за него. Сетне Фу Хай прочете на глас надписите на дъсчиците, наредени на малък мост. На едната пишеше: „Истинският джентълмен знае как да започне и как да свърши“, а на друга: „Три реки се сливат за безброй години“. Господаря прочете на глас алегоричното стихотворение, намерено в скъпоценната кандилница до символично опръсканите с кръв мантии, служещи за възпоминание на верните монаси, убити през 1580 година в манастира „Сиу Лам“. Стихотворението беше хубаво с простотата си.

Три години, три години, три години

кръв обагря река, кости покриват хълма.

Бяло цвете се отваря, червено разцъфва.

Три по три прави девет. Осемнайсет години

господар и слуга плачат неутешими.

Лицата пак засияват и пресъхват сълзите.

Кръв обагря небето, червеното цвете

и на реката водите.

После Фу Хай мина по моста. Вървеше бавно. Никога не бе изпитвал такава гордост. Бялото ветрило и Господаря на тамяна го целунаха. Уо Лап Лин го прегърна и го поздрави с добре дошъл в Братството. Шан Чу му благодари за невероятната смелост.

Това бяха най-щастливите мигове в живота на Фу Хай.

Традицията повеляваше след посвещаването да има тридневни тържества, но той бе избран за велика чест. Като нов член на триадата, който бе поискал да отиде в Америка, щеше да отговаря за сто и осемдесет нелегални имигранти. Фу Хай щеше да бъде уважаван „Змийска глава“, който щеше да пътува с тях, да надзирава пътешествието и накрая да ги предаде на бандата „Бамбуковия дракон“ в Лос Анджелис.

Най-сетне мечтите му се осъществяваха.

 

 

Час след като Таниша и Уилър напуснаха Макао, един от авангардите на Уили отиде да провери летището там. Използвайки влиянието си, той проникна в компютъра на „Американ Еърлайнс“. В списъка на пътниците на полет 821 до Лос Анджелис видя двете имена, които търсеше: Уилър Касиди и Таниша Уилямс. След това се обади на Уили Уо Лап.

Още преди самолетът да бе напуснал въздушното пространство на Китай, Уили вече подготвяше посрещането на враговете си в Лос Анджелис.