Стивън Канел
Да яхнеш Змията (32)

30.
Ако има четири крака и не е маса, можеш да го изядеш

Елън Мин седеше в малката стая, където се намираше телефонната централа на отдел „Азиатска престъпност“ и слушаше разговора, който току-що бе прехвърлила в дома на капитан Рик Верба. Обаждаше се Таниша Уилямс. Беше два часът след полунощ. Елън осъществи връзката, събуди ядосания капитан и му каза, че случаят е спешен, после не прекъсна линията и чу как чернокожата детективка накратко описа какво й се бе случило по пътя от летището. Таниша добави, че в момента се намира в Южния централен район и трябва незабавно да види капитан Верба.

— Господи, Таниша, не знаеш ли колко е часът, по дяволите? — попита Рик Верба. Беше сънен и ядосан, защото го бяха събудили по никое време. — Може да са се опитвали да откраднат колата. Нали каза, че си била в нов ягуар?

Елън се заслуша, когато Таниша заговори бавно, наблягайки на всяка дума:

— Не беше опит за кражба на кола, капитане. Това е нещо голямо. Много по-голямо от всичко, върху което сме работили. Почакай, докато прочетеш документа, който взехме от централата на триадата в Хонконг.

Верба се съгласи да стане, но не пожела да отиде чак в Южния централен район посред нощ.

— Ще се срещнем след половин час в кафенето на „Уестин“ — каза той.

„Уестин“ беше петнайсететажен хотел на Хил стрийт, посещаван предимно от бизнесмени азиатци. Ченгетата от отдел „Азиатска престъпност“ редовно се отбиваха там след работа.

— Капитане, не мисля…

— Виж какво, Таниша, затънала си до гушата в неприятности. — Верба явно се бе разсънил, защото гласът му стана по-силен. — Детективите от Отдела за вътрешно разследване прегледаха заявлението ти за Полицейската академия. Ти ми каза, че имаш семейни проблеми в Кливланд. Според тях ти нямаш роднини там. Те мислят, че се криеш от тях, защото си виновна. Откровено казано, аз съм на същото мнение. Ще се видим след половин час в „Уестин“.

Верба затвори.

Елън Мин прекъсна линията и застана неподвижно. Тя беше трийсет и шест годишна, изящна и с екзотични азиатски черти. Живееше в Съединените щати едва от четири години. Беше израснала в Шанхай. Омъжи се на петнайсет години и роди две деца. Съпругът й почина от дизентерия, а децата й избягаха в Щатите. За да осигури пътуването им, Елън лично гарантира огромната сума, която поиска триадата „Чин Ло“. Тя беше учителка, но я уволниха. За да плати за пътуването на децата си, бе принудена да танцува в нощните клубове на триадата в Хонконг. След три години на голи танци и проституция най-сетне спечели благоразположението на влиятелен главорез на триадата, който й уреди да замине при сина си и дъщеря си в Лос Анджелис.

Елън се отърва от танците в нощните клубове, като си намери работа като учителка. Бързо усвояваше чуждите езици и скоро научи английски. Но семейството й още дължеше огромни суми на „Чин Ло“ и живееха в мизерия, за да изплатят дълга си. Уличната банда „Бамбуковия дракон“ прибираше всичко, което децата й изкарваха в ресторанта в Китайския квартал, както и учителската й заплата. Живееха с онова, което успяваха да откраднат. От дните на детството й в Шанхай гладът я преследваше като ненаситно куче. Жителите на град Кантон имаха поговорка за глада: „Ако лети във въздуха и не е самолет, ако плува в морето и не е подводница и ако има четири крака и не е маса, можеш да го изядеш“.

Животът й в Америка изглеждаше безнадежден, но един следобед „Змийската глава“ в Лос Анджелис й се обади и поиска да се срещнат. Елън се уплаши да не накарат нея или дъщеря й отново да станат танцьорки или проститутки.

Но „Змийската глава“ пожела друго.

— Има работа за човек, който говори китайските диалекти — каза й. — Колко диалекта знаеш?

— Говоря мандарински, кантонезийски, хака и фукиенизийски — отговори тя, споменавайки само няколко от диалектите, които владееше.

— Полицията в Лос Анджелис се нуждае от преводачи. Добре е да бъдеш любезен с врага си — ухили се той.

Елън лесно получи длъжността.

Докато работеше в полицията в Лос Анджелис, успя да изплати по-голямата част от сумата, която синът й и дъщеря й дължаха на „Чин Ло“. Скоро семейството й щеше да се освободи от триадата. Но дотогава Елън трябваше да продължи да демонстрира лоялността си, за да оцелее. Тя взе телефонната слушалка и набра номера.

По това време кафенето в хотел „Уестин“ беше безлюдно. Таниша и Уилър седяха в сепаре с гръб към стената. Сервитьорката азиатка сънено се приближи до тях, носейки две чаши кафе. В три без петнайсет Рик Верба влезе в заведението и седна при тях. Беше се сресал набързо и още не се беше разсънил.

— По-добре историята ти да си заслужава, Таниша — заяви той.

— Капитан Верба. Уилър Касиди — представи ги тя.

Верба го погледна, но не си направи труда да му подаде ръка и изненадано вдигна вежди.

— Онзи Уилър Касиди? — презрително попита той.

— Какво би трябвало да означава това? — предизвикателно попита Уилър.

— Ами, без да броим половин дузината нарушения, докато си шофирал пиян, и обвиненията в нападение, при които си пребил от бой разгневени съпрузи на паркинга пред клуба, ти боравиш умело и с пистолет, когато стреля по тримата бандити от „Бамбуковия дракон“ и изпрати двама от тях при прадедите им.

— Преувеличаваш, капитане. Защо не се успокоиш и не видиш какво сме донесли — рече Уилър, несъзнателно възприемайки надменния тон, с който говореше в клуба.

— Защото детектив Уилямс, която е моя подчинена, непрекъснато върши гафове. Тя излъга мен и Отдела за вътрешно разследване. Работи по този случай на своя глава и по всяка вероятност ще я изритат от полицията без право на пенсия.

— Детектив Уилямс е най-доброто ченге, което сте имали, и ако не беше такъв задръстен задник, щеше да я защитиш, вместо да я нападаш — разпалено заяви другият мъж.

Стъписан, Рик Верба погледна Таниша.

— Господи, не ми казвай, че се чукаш с този тип. Та той е страна по случая, който разследваш.

— Може ли да прескочим празните приказки и да говорим за онова, за което сме дошли? — намеси се Таниша, като се изчерви. Тя извади документа, който бяха откраднали от Пагодата на червеното цвете, и го сложи на пластмасовата маса. — Нали можеш да четеш на китайски, капитане?

— Ходя на уроци. Уча се — отговори той, разгърна документа и го погледна.

— В това споразумение пише, че Шан Чу на триадата в Хонконг на име Уо Лап Лин е сключил сделка да се кандидатира без конкуренция за губернатор на Хонконг на изборите в средата на 1998 година.

Верба гледаше документа, почесваше се по главата и се прозяваше.

— Е, и какво от това? — попита. — Какво общо има тази история с отдел „Азиатска престъпност“ в Лос Анджелис?

— Затова са били убити брат ми и Анджела Уонг — обади се Уилър и извади от джоба си лист хартия. — Това е текстът на диктовка от касета, която намерихме в колата на брат ми. Когато преди два дни бяхме в библиотеката на Пагодата на червеното цвете, аз видях антикварната поредица за историята на Калифорния от Джон Стодард. Брат ми има същата поредица. Защо един водач на триада би проявил интерес към писанията на доминикански монах?

— Откъде да знам, по дяволите? — рече Верба. Започваше да се притеснява.

— Защото десетият том на тази поредица е бил използван за код. Всички цифри в това писмо съответстват на страници и букви в онази книга. Мога да ти обясня как се работи с такъв код, ако искаш.

— Знам как се работи с код по книга — отвърна капитанът и пак погледна документа.

— Оказва се, че Прескот Касиди е бил посредник за хонконгската триада „Чин Ло“ — рече Таниша. — Триадите наводняват американските пазари с нелегални имигранти, оръжия и хероин. Ето защо белият китайски прах направи такъв голям пробив през последните пет години. Прескот е набирал средства за политиците тук, в Съединените щати, влагайки парите на триадата в кампаниите им. Освен това е подкупвал служители на имиграционните власти, за да осигури зелени карти или политическо убежище на нелегалните имигранти. Секретарката му Анджела беше китайка. Истинското й име е Куонг, а не Уонг. Синът й Джони Куонг беше ченге в Хонконг. Те бяха участници от престъпния канал на триадата. Мисля, че са се занимавали предимно с нелегална имиграция, но вероятно и с наркотици и оръжие. ФБР се е свързало с Прескот Касиди. Разпитвали са го. Той и Анджела бяха убити, защото триадата се е уплашила, че Касиди ще изплюе камъчето. Уили не може да допусне този документ да види бял свят. Ако се потвърди, че подписите са неговият и на Чен Бода, тогава този документ ще бъде политически динамит. Комунистическите лидери в Пекин искат да ни убедят, че спазват съвместната китайско-британска декларация, но всъщност не го правят. Всички онези подкупени сенатори и конгресмени, обозначени с „д“ и „р“ в това писмо, трябва да прехвърлят топката на Конгреса, за да бъде Уо Лап политически приемлив за Съединените щати и американското правителство да подкрепи кандидатурата му за губернатор на Хонконг. Сегашните скандали, свързани с набирането на средства за кампаниите, се коренят в тази престъпна империя — обясняваше Таниша, докато Рик Верба се опитваше да прочете документа. — Това е доказателство, че третият най-голям банков център в света е бил продаден на международна престъпна организация.

Настъпи продължително мълчание, докато двамата чакаха отговора на Верба.

— Разкажете ми отново всичко — рече той и направи знак на сервитьорката да му донесе чаша кафе.

След двайсет минути Таниша и Уилър бяха разказали всичко отново, този път добавяйки подробно описание на приключенията си в Хонконг. Казаха на Рик Верба за смъртта на Джони Куонг и на Джулиан Уинслоу, за проникването в Града на стените, за бягството от Макао и за опита да ги убият по пътя от летището. Когато свършиха, Рик Верба седеше и ги гледаше, без да говори. Очите му бяха широко отворени от изумление.

— Това е най-абсурдната шибана история, която съм чувал — рече най-сетне.

Сгъна документа и го сложи в джоба си точно когато четирима бизнесмени китайци с дипломатически куфарчета влязоха в кафенето. Групата се настани на масата срещу тях. Таниша ги наблюдаваше. Рик Верба направи знак на сервитьорката да донесе сметката. Двама от китайците бизнесмени биха невероятно млади, може би едва деветнайсет-двайсетгодишни. Костюмите им бяха съвсем нови и много евтини. Те отвориха куфарчетата си и започнаха да ровят в тях, преструвайки се, че търсят документи.

— Капитане, имаш ли патлак? — тихо попита Таниша.

Верба вдигна глава.

— Какво?

— Въоръжен ли си?

— Да — отговори той. — Двайсет и два милиметров под мишницата и деветмилиметров на глезена. Защо?

— Дай на Уилър единия и приготви другия — каза тя, без да откъсва очи от китайските бизнесмени.

— Защо? — попита капитанът.

— Защото зад теб има четирима бандити. Имаме пет секунди, после ще ни размажат.

Без да се обръща, с едната си ръка Верба бръкна в кобура под мишницата си, а другата спусна към глезена си. Плъзна двайсет и два милиметровия пистолет по масата и извади деветмилиметровия. Глокът на Таниша беше в чантата й. Изведнъж четиримата китайци станаха. В ръцете си държаха деветмилиметрови автоматични пистолети.

— Сега! — извика Таниша и Верба рязко се обърна с насочен пистолет.

Уилър и Таниша се хвърлиха надясно и стреляха. В ярко осветеното кафене едновременно гръмнаха седем пистолета.

Китайците не очакваха такава съгласувана контраатака от страна на „нищо неподозиращите“ мишени и стреляха прибързано. Тази грешка им струва скъпо, защото първите им куршуми не поразиха целта и разбиха на парчета нескопосно нарисуваната китайска картина на стената зад жертвите им. Таниша, Уилър и Верба уцелиха трима от четиримата с първите си изстрели. Тримата гангстери паднаха, набраздявайки отсрещната стена на кафенето с откоси от автоматичните си оръжия. Четвъртият се обърна и побягна. Верба се хвърли към него и го удари по гърба, поваляйки го на лакирания под.

Изведнъж кафенето утихна и се изпълни с мирис на кръв и кордит. Само един от гангстерите беше жив. Устата му се отваряше и затваряше и оттам излизаха едва доловими звуци.

— Извикай линейка — каза Верба на сервитьорката, която пищеше истерично. — Извикай шибана линейка, по дяволите!

Тя се втурна към телефона.

Таниша погледна капитана. Един от куршумите бе одраскал ухото му. По лицето му се стичаше кръв.

— А сега колко абсурдна ти се вижда тази история? — попита тя.