Включено в книгата
Оригинално заглавие
Turbulence, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

36

Зала за извънредни ситуации, Белият дом

Вашингтон, окръг Колумбия

16:40 ч

Уилям Сандерсън, шеф на кабинета на Белия дом и бивш флотски адмирал, не изневери на обичайния си навик да се появява пред вратата на залата за извънредни ситуации, преди екипът му да го очаква.

Този път обаче бяха готови, защото още преди месеци бяха научили урока, че където и да се намира шефът, той се появява по-рано от предвиденото и неочаквано като бомбардировач В-2.

Сандерсън се отпусна на един стол в края на малката работна маса в подземното помещение и махна към електронния дисплей на стената, на който сега мигаха няколко кодирани високо секретни кадъра, предавани пряко от Шантили.

— Знам най-важното — каза той. — Защо Лангли и Разузнавателната служба смятат, че това е вероятна атака на троянски кон?

Директорът на залата за извънредни ситуации плъзна през масата няколко доклада с червени печати „Секретно“.

— Сър, това са основните точки, които подкрепят първоначалното заключение. Лангли вярва, че генерал Мшира е сключил някаква двойна сделка, но не знаем с кого. Преди никога не е работил с терористи и никога не е попадал на мушката ни. Но ако е сключил сделка, той получава триста и двайсет заложници, а неизвестната организация зад всичко това получава летище, на което да зареди граждански самолет с някакво оръжие за масово унищожение. Имаме потвърждение от космоса, че пътниците са слезли и ги държат като заложници, имаме фотографски доказателства за двама мъртви пилоти на самолет, в който има общо двама пилоти, имаме излетял „Боинг 747“ с очевидно неработещи предаватели, който излъчва код за повреда на радиостанцията, и едно изключително интелигентно цифрово съобщение, изпратено от командира, в което се твърди, че самолетът е отвлечен от същите пътници, за които в Лангли са сигурни, че все още са в Нигерия. А само преди пет минути казаха, че един от спътниците им е уловил някакви индикации за радиоактивен материал на борда.

— Какво е станало? Уловили са неутронно излъчване на самолета?

— Не точно, сър. Само няколко импулса, които биха могли да идват от нещо на борда. С други думи, все още не са уверени, но не е невъзможно на самолета да има ядрено оръжие. Разузнаването също така докладва, че няма данни за радиоактивно излъчване на нигерийското летище. Но пък и там може да е имало добър екран.

— Искам потвърждение — отвърна Сандерсън. — Възможно е да пренасят антракс или нещо химическо.

— Лангли препоръчва незабавно да докладваме на президента — продължи директорът.

Адмиралът откъсна очи от документите пред себе си.

— И какво да му поискаме?

— Разрешение да вдигнем НАТО и Обединените сили в Европа по тревога, както и израелците, ако самолетът внезапно завие надясно, и разрешение за Държавния департамент да се свърже с всички, които се намират по вероятния маршрут.

Сандерсън отново погледна един от докладите.

— Тук се казва, че доктор Мшира вече е отправил искане за откуп. Какво ще прави Нигерия?

— Ще чакат да видят дали ще им дадем парите. В противен случай ще чакат да видят какво ще поиска от армията им. Първият срок — за парите — изтича след няколко минути.

— Какво смятат от Пентагона?

— Засега седят и чакат, адмирале, но са вдигнали по тревога Седми флот. Ако ни потрябват…

Сандерсън отново вдигна очи и се усмихна.

— Добре. Може и да ни потрябват. Там е „Ентърпрайз“, заедно с „Айзенхауер“ и… забравил съм другите.

— След като човек е бил началник-щаб на ВМС, винаги…

— Има си хас — отвърна Сандерсън, като плъзна докладите обратно през масата. — Много добре. Къде е самолетът на президента в момента?

— Близо до Демойн. Президентът разговаря по телефона със съпругата си.

— Прекъснете ги, свържете ни и накарайте Пентагона да е готов да докладва незабавно. Нали знаеш, че винаги първо ме пита каква е гледната точка на Пентагона? Е, ако ще сваляме американски „Боинг 747“ над Средиземно море, искам всички да са наясно с подробностите от самото начало.

Директорът се поколеба, очевидно неподготвен за такава перспектива.

— Мислите ли… че ще се наложи?

Уилям Сандерсън се изправи и отиде до масичката в ъгъла да си налее кафе. Погледна през рамо.

— Ако не можем да бъдем стопроцентово сигурни, че не са заплаха, може да нямаме избор. Вече е дал постоянно разрешение да сваляме граждански самолети над територията на САЩ, ако е необходимо. Но този път поне няма да се тревожим за пътници на борда, както с онзи полет на „Куантъм“ преди няколко години.

 

 

НРС, Шантили, Вирджиния

16:45 ч

Джордж Зофел се завъртя на стола си, за да погледне Джон Блейлок в очите. Посочи към главния екран, където призрачно белият боинг бълваше светли ивици от четирите си двигателя.

— Какво мислиш, Джон? Това, което видяхме току-що, превъртане през крило ли беше?

Джон Блейлок енергично кимна.

— Да, и мога да ти кажа, че никой нормален граждански пилот не би го направил с „Боинг 747“, нито би започнал да завива под толкова остри ъгли. Който и да пилотира този самолет, той не е от момчетата на „Меридиън“. Тази маневра ми показа много повече от всички снимки на убити пилоти на пистата или исканията на Мшира за откуп.

— Ти си пилотирал „Боинг 747“, нали?

— Повече години, отколкото бих си признал — отвърна Джон. — Можеш да го превъртиш през крило. Няма проблем. Просто никой от нас не би го направил доброволно.

Дейвид Бърд се наведе напред, като внимателно наблюдаваше Зофел и Блейлок с вдигнат пръст.

— Искате ли да коментирате нещо, полковник? — попита Сандра Колингс.

— Ами… аз съм просто наблюдател, но нещо наистина ме тревожи.

— Продължавайте.

— Ами, първо… ако на този самолет наистина има бунт на пътниците? Дали превъртането през крило е толкова немислима маневра, ако на борда се води битка? Спомнете си, че в деня на атаките срещу Ню Йорк и Пентагона имаше група смели пътници, които се биха с похитителите в пилотската кабина и свалиха самолета.

— Трудно е да имаш пътнически бунт, когато нямаш пътници, полковник — отвърна Сандра, като посочи към един стопкадър, на който се виждаше лагерът на генерал Мшира и многозначителната колона автобуси пред него.

Дейвид въздъхна, като отново огледа снимката, преди да срещне погледа на Сандра.

— Това е вярно, но… не съм напълно сигурен, че всички са слезли. Вижте, ако Мшира е сключил някаква сделка с групата X, очевидно е, че те не са искали просто да откраднат „Боинг 747“, който много трудно ще скриеш. Така че каква е била целта им?

— Най-очевидната причина е това, което подозираме — отговори Сандра. — Да използват обикновения граждански полет и извънредната ситуация, за да пренесат оръжие. Отлична идея, а те дори са я доразвили, защото сега на борда имаме извънредна ситуация и самотен, нещастен командир, който се бори с нея и търси място, където да кацне.

— Чакайте малко. — Дейвид посочи екрана. — На този монитор имаме визуално потвърждение, че пътниците са слезли от самолета. Нали?

— Да — отвърна Зофел.

— Ако планът на генерал Мшира е бил да свали пътниците и екипажа и да ги държи за откуп, със сигурност партньорите му от групата X щяха да знаят, че той ще го направи. В крайна сметка това е неговата печалба от сделката — да използва заложници, за да изкопчи отстъпки и пари от Нигерия. Следователно групата X е знаела, че в един момент Мшира ще каже на целия свят, че в току-що откраднатия от тях самолет няма никой освен пилотите. И така, групата X изпраща внимателно обмислено писмено комюнике за аварийна ситуация, в което се твърди, че самолетът е отвлечен от собствените си пътници — съгласен съм, че това е интелигентно и безпрецедентно решение. Но в същия момент това твърдение напълно се дискредитира от твърденията на Мшира, че на борда няма пътници! Така че… защо групата X ще планира собствения си провал?

— Кой казва, че е провал? — попита Джордж Зофел. — Привлякоха цялото ни внимание.

— Да, но ние на какво да повярваме? Виждате ли, нещо в логиката ни куца.

От известно време Джон Блейлок се усмихваше мълчаливо, но сега започна да се кикоти и Дейвид се обърна към него с леко раздразнение.

— Какво има, Джон?

Джон поклати глава.

— Извинявай… не се смея на теб, Дейви… а на генерал Мшира. Всъщност доктор Мшира.

— Не разбирам — отвърна Дейвид, като се бореше с раздразнението си от самодоволството на по-възрастния полковник. — В смисъл, аз наистина съм абсолютно зелен в областта на международното разузнаване, но логиката си е логика.

Джон Блейлок сведе очи и се прокашля, а усмивката и кикотът изчезнаха.

— Аз познавам биографията и квалификацията на този човек. Докторът е майстор на двойната игра и е прекалено интелигентен, за да стане враг на САЩ по време на война. Така че какво прави? В този случай съм готов да заложа бомбардировач В-1, че е надхитрил и прекарал групата X, а освен това ви гарантирам, че те още не го знаят.

— Добре, наистина започвам да се обърквам — каза Дейвид.

— И аз — вметна Джордж Зофел със суха усмивка. — Ти нямаш собствен В-1, нали, Джон?

— Естествено, че имам — отвърна светкавично Блейлок. — Чудесно построен миниатюрен модел, който държа на бюрото си.

Той стана и се изправи в пълния си ръст, като кимна към екрана, на който се виждаше как боингът продължава да лети на север.

— Хитър план, колеги — продължи Джон. — Групата X, както ги наричате, планира да използва този боинг за разпространяване на биологично оръжие или за ядрена бомба над центъра на някой европейски град. По-вероятно да е биологично. Пилотите вероятно не са самоубийци. Вероятно дори не знаят какво пренасят или какво ще стане. Но за да изпълнят мисията, те трябва да се скрият зад илюзията, която се постараха да създадат, че пътниците се бунтуват и в пилотската кабина се е барикадирал командир, подкрепян от самотна стюардеса. Мшира несъмнено се е заклел на групата X, когато е сключвал сделката, че ще изчака да си пуснат антракса или да взривят бомбата, преди да отправи искания за откуп към Нигерия и да разбие илюзията, че пътниците все още са на борда. Така или иначе, след това групата X няма да се интересува къде са били пътниците или къде са в момента. Мисията им ще бъде изпълнена. Съединените щати обаче, които ще скърбят или за загубата на няколко милиона човешки живота, или за предстоящата епидемия, която ще обхване също толкова, ще бъдат невероятно облекчени, когато открият, че поне тристате пътници на „Меридиън“ са все още живи в Нигерия. Доколкото познавам правителството, ще платим всичко, за да си ги върнем. Така Мшира си получава парите, пътниците остават живи, а групата X успява да избие няколко милиона души в Рим, Женева или Лондон. После се покрива светкавично, като сочи с пръст към Багдад или Техеран и се надява, че ще бомбардираме до дупка някой цивилен град и ще навредим на международната си коалиция срещу тероризма. Това обяснява сделката, която е сключил Мшира.

Джон закрачи покрай стената, като театрално жестикулираше.

— Но!

— Знаех си, че ще има „но“ — обади се Сандра, като намигна на Дейвид. — С Джон Блейлок винаги има „но“.

— Бъдете така добра да не прекъсвате по-възрастните, млада госпожо — намеси се Джон, като й намигна и вдигна показалец, за да си върне думата. — Но — продължи той — нашият хитър доктор Мшира има един недостатък, който засега не му е навредил. Той е лечител! Лекар. Човек с хипократова клетва и задачата да спаси народа си. В действителност той не обича да убива, въпреки че е добър в това. Но най-вече е добър актьор, както и военен стратег. Успя да си изгради ужасна, стряскаща репутация, като същевременно пощадяваше максимално голям брой хора по време на гражданската война, която започна преди осем години. Но ако се стигне до унищожаването на Лондон, Женева или Париж, той няма да е въодушевен, защото по една случайност човекът обича тези градове и Европа изобщо.

— Тоест… — каза Дейвид.

— Тоест той идеално знае какво планира групата X и нарочно е обявил исканията си към нигерийското правителство по-рано, защото е знаел, че ще разберем и ще се заемем със случая на минутата. Знаел е, че ще се досетим, че боингът е летяща заплаха, много преди да стигне южните брегове на Средиземно море.

— Има и още едно несъответствие, Джон — вметна Джордж Зофел. — Откъде изобщо намериха този самолет? Как успяха да накарат двама граждански пилоти да се приземят на забутано летище като Катсина, за бога?

— Това е очевидно, Джордж. Или са предизвикали някаква техническа неизправност, която да се прояви в точния момент над Нигерия, или са използвали някой от пленените си нигерийски изтребители, за да прострелят двигателя. И вероятно са имали мощен радиопредавател на земята, който да заглуши въздушния контрол на Нигерия и да ги насочи към Катсина. Във всеки случай пилотите на „Меридиън“ е трябвало да бъдат ликвидирани на пистата, въпреки че Мшира и групата X се прецакаха, като не отчетоха съществуването на нашите спътници.

Джордж Зофел кимна.

— В по-голямата част от историята ти има смисъл. Може би във всичко.

— И така, благодарение на учтивото съдействие на доктор генерал Жан Мшира можем спокойно да свалим празния „Боинг 747“ в момента, в който започне да лети над водата, така че по някакъв извратен начин Мшира ни е съюзник. А аз — добави Джон Блейлок, като разпери ръце и леко се поклони — завършвам изложението си. Благодаря ви за вниманието.

Джордж Зофел и Сандра Колингс се засмяха и изръкопляскаха. Дейвид Бърд се присъедини, смаян от блестящия план. Но нещо неясно и неоформено продължи да драска по задната врата на ума му.

— Затова ми плащат големите пари — каза Джон, като се наслаждаваше на момента, — макар че бих предпочел да ми плащат в блондинки.

Сандра се прокашля и завъртя очи, докато се обръщаше отново към екраните, а Джордж Зофел вдигна слушалката на директния телефон до залата за извънредни ситуации в Белия дом.

— Обаждаш се на „Пенсилвания“ 1600 ли? — попита Джон.

Джордж кимна.

— Добре. Кажи им, че ако сме сгрешили, виновен е един новобранец на име Бърд.