Джон Нанс
Полет 6 (30)

29

Оперативен център на „Меридиън“ Денвър, Колорадо

12:40 ч

Новината, че Полет 6 е кацнал заради старите проблеми с двигателя на някакво неизвестно летище в средата на Африка, беше предизвикала бързото събиране на кризисен екип. Изглежда, нямаше с кого да се преговаря, а няколкото спешни обаждания до Държавния департамент не бяха предизвикали бърза ответна реакция. След почти половин час обаче правителството на Съединените щати започна да приема сериозно факта, че над триста души, много от тях американци, се бяха изгубили в Северна Нигерия.

Директорът на полетите беше накарал екипа си да намерят техници в Катсина. Уви, не бяха успели. Единствената авиокомпания, която се обслужваше от летището, беше местна, но в централния им офис в Нигерия никой не вдигаше телефоните, а нещата се влошиха, когато от Държавния департамент съобщиха, че бунтовническата армия може би е затворила летището.

— Четвърти двигател не работи ли? — попита директорът шефа на механиците.

— Не знам — отвърна той. — Не отговарят на обажданията ми.

Някой дръпна директора за ръкава и той се обърна към вицепрезидента на оперативния център, който със скръбно изражение му даде знак да влязат в конферентната зала, където бързо затвори вратата зад гърба им.

— Какво има, сър? — попита директорът.

— Току-що се обадиха от Лангли. Полет шест е кацнал на летище, където се водят военни действия. Ако успееш да се свържеш с екипажа, нареди им да излетят незабавно. Лангли твърди, че ако бунтовниците ги заловят, шансовете им за оцеляване са практически нулеви.

— Господи! Но ние не знаем дали четвърти двигател работи.

— Не може ли да излети с три?

— Съмнявам се. Един DC-8 се разби в Канзас Сити преди няколко години, докато се опитваше да направи точно това. Доста е опасно.

Вицепрезидентът наклони глава към главната контролна зала.

— Върви. Не го казвай на никого, освен на екипажа. Но ги изкарай оттам, ако можеш.

— Разбрано.

— Казвам ти, ако някой в Африка не убие този командир, аз ще го направя.

Национална разузнавателна служба, Шантили, Вирджиния

14:40 ч

Рутинното съобщение от системата за контрол на въздушния трафик в Нигерия към дирекцията на европейската система за контрол на въздушния трафик в Брюксел, че един полет от Лондон е отклонен към африканско летище, беше предадено по интернет до контролния център на Федералната агенция по въздухоплаване в Хърндън, щата Вирджиния, и препратено по осигурени линии, за да се превърне в рутинно съобщение в Централното разузнавателно управление в Лангли, където привлече незабавното и съсредоточено внимание на един компютърен алгоритъм, проектиран да търси точно такива аномалии. В рамките на няколко минути от Лангли до НРС беше изпратена молба за сателитни снимки на летището в Катсина, Нигерия, за което Държавният департамент потвърди, че е в състояние на обсада от бунтовнически сили — факт, докладван по-рано от друга неизвестна секция на самото ЦРУ.

Дълбоко в недрата на сградата на НРС в Шантили трима аналитици — две жени и един мъж — седяха в удобни столове в една от малките прожекционни зали, когато пристигнаха първите орбитални снимки.

— Боингът е в западния край, перпендикулярно на пистата — каза мъжът.

— Виждам два камиона, няколко джипа… и нещо като автомобил до носа на самолета — допълни една от жените, докато описваха с думи това, което различаваха на снимките.

Появи се следващият кадър, последван от още десетина, докато те засилваха увеличението и се опитваха да извлекат някакъв смисъл от снимките. След осем минути една от линиите до Лангли вече беше заета.

— Информацията ни е много предварителна — съобщи специалистът в НРС на един от аналитиците в ЦРУ. — Самолетът, изглежда, е обграден от бунтовнически войски, но не личи да е повреден. Не виждаме колесника, разбира се, така че не знаем дали гумите са непокътнати. Но изглежда, че един член на екипажа, пилот, е излязъл от самолета, вероятно от някакъв люк отдолу. Не виждаме надуваеми или подвижни стълби.

— Добре. В реално време ли гледате?

— Не. Отпреди петнайсет минути.

— И какво се вижда?

— Имаме още две преминавания на спътници през десет минути — докладва той. — На първите снимки се вижда как принуждават пилота да застане на колене пред самолета. Има три нашивки на ризата си.

— Това трябва да е вторият пилот на „Меридиън“ — отвърна аналитикът от ЦРУ. — На самолета има само двама пилоти.

— Три нашивки. Не можем да прочетем табелката с името.

— Продължавай. Каза, че са го накарали да застане на колене. За да го убият ли? — попита колегата им от ЦРУ.

— Определено. Оръжието, насочено към главата му, прилича на АК-47. Осем минути по-късно, при второто преминаване, на мястото на пилота има огромна локва. Компютърът все още обработва спектрографския образ, но засега данните съвпадат с човешка кръв. С много желязо и всички необходими вещества.

— О, мамка му — отвърнаха от Лангли.

— Има твърде голяма вероятност през тези минути да са пръснали главата на някого на същото място. Тъй като вторият пилот вече не се вижда, напълно е възможно той да е бил жертвата.

— Уверени ли сте?

— Бих казал почти. Но течността не е гориво, масло или вода.

— А военните части наоколо?

— Бунтовнически. Изглежда, са превзели летището. Навсякъде около терминала има трупове, а в един окоп на северозапад се крие само един правителствен взвод. При това обграден.

— Добре.

— Но… на север има сериозни формирования от неколкостотин души и тежко въоръжение. Бунтовниците не ги доближават. Предполагаме, че са от нигерийската армия.

— На какво разстояние се намират?

— Вече са достатъчно близко за артилерийски огън, но не са разгърнати за стрелба. Просто се приближават към летището, в момента са на около осемстотин метра.

— Трябва да измислят начин да вдигнат този проклет самолет от земята.

— Може да е твърде късно — добави аналитикът от НРС. — Има и още нещо, което няма да ти хареса.

— Продължавай.

— Осем автобуса, очевидно бунтовнически, се приближават към летището и са на километър и половина, а на последната снимка зад тях се вижда облак прах. Всеки автобус от този тип събира петдесет човека. Смятай.

— Разбрано. Общо повече, отколкото са пътниците в един „Боинг 747“. Кога преминава следващата ви птичка? — попита човекът от ЦРУ.

— Ще бъде с инфрачервена камера. Дневната светлина намалява.

— Да, но кога?

— След половин час. Ще ти се обадя.