Джон Нанс
Полет 6 (22)

21

Кемп Дейвид, Мериленд

11:10 ч

Президентът на Съединените щати изхвърча от вратата на резиденцията в Кемп Дейвид, следван плътно от двама спортно облечени мъже. Движението им беше планирано, проследено и координирано от няколко екипа на секретните служби, разположени на територията на президентския курорт.

Дон Недърман, старши аналитик от ЦРУ, застана от дясната страна на президента, докато Райън Джейкъбс, заместник-директор на ФБР, закрачи от лявата.

— Много е красиво тук, нали? — попита президентът, като зави от алеята по една от пътеките нагоре в гората.

— Абсолютно — потвърди Райън Джейкъбс.

— Добре, докладвайте, момчета. И между другото — президентът заобиколи една дупка в пътя, пълна с вода, — оценявам факта, че и двамата се появихте толкова бързо. Леко ли мина полетът с хеликоптера?

— Абсолютно — пропя пак Джейкъбс.

— Нагоре — нареди президентът и посочи една стръмна алея, като хвърли косо поглед на двамата мъже.

Беше ги събрал в специален екип от съветници по въпросите на тероризма още преди месеци, за да филтрират всекидневната лавина от предупреждения от разузнаването и да търсят съобщения, които наистина имаха значение за лидера на свободния свят.

Изкачваха се с максимална скорост по един малък хълм и президентът леко се беше задъхал.

— Добре… Прочетох предупреждението от тази сутрин и също съм разтревожен. Пентагонът споделя ли тревогата ви?

— Да, сър.

— В крайна сметка те вдигат бойните тревоги.

— Говорим от името на всички, господин президент — отвърна Джейкъбс, като потисна нарастващото си раздразнение и желанието да напомни на президента, че си знае работата.

— Добре — заяви президентът. — Доколкото разбирам, наблюдаваме Централна Африка за някакъв летящ хамелеон… Как го казахте, троянски кон?

— Да, сър.

— Но от вашето съобщение разбрах, че разузнаването, което вие двамата представлявате, не приема заплахата за удар срещу Европа сериозно, защото смята, че целта трябва да е Северна Америка. Нали?

Двамата се спогледаха и кимнаха.

— Искам да се уверя, че ви разбирам правилно. Извършили сме два големи, привидно несвързани ареста през последната седмица на две различни места и вие смятате, че те не само са свързани, но са и постановка, която да ни прати по погрешна следа. Нали така?

Президентът изкачи едно малко възвишение и ускори ход.

— Да, сър — отвърна Райън Джейкъбс, като се бореше да не изостане.

Президентът внезапно спря и се обърна с ръце на кръста.

— Продължавайте.

Джейкъбс и Недърман спряха.

— Да, сър — отвърна Джейкъбс. — Според нас заплахата идва от някои от останалите терористични клетки на организацията, която, общо взето, разрушихме в Ирак миналата пролет. Разбира се, те са се заклели да отмъстят. Размахват саби и щитове, няма да се предадат до победата и прочее. Знаем, че тази група разполага с някакви сили, но не можем да ги намерим. Имат добро финансово осигуряване и смятаме, че се опитват да ни отвлекат вниманието. Но, без да искат, се издадоха, че планираната атака не е срещу нашите брегове, а срещу Европа. Обратното на това, което биха искали да мислим.

Президентът погледна двамата си съветници, после кимна към пътеката.

— Да вървим. Продължавай.

Райън Джейкъбс разказа за ареста в Канада: двама мъже бяха успели да вкарат дванайсетметрова яхта в пристанището на Халифакс и се бяха опитали да преминат митническата проверка с един тон пластичен експлозив, скрит в корпуса, заедно с почти петдесет килограма апаратура за производство на биологични оръжия.

— Мислех, че става дума за добра полицейска работа — подхвърли президентът през рамо. — Нали знаете, блестяща служителка с шесто чувство?

— И ние така си помислихме отначало — каза Джейкъбс, като се опитваше да не се задъха и се чудеше дали някога отново щеше да издържи физическите тестове на Академията на ФБР. — Смятам, че е трябвало да си помислим така. Уха! Може ли да забавите крачка, сър?

Президентът се огледа и се засмя.

— Твърде бързо ли вървя?

— Темпото е окей за ЦРУ, сър — обади се Недърман, ухилен до уши.

— Туш — усмихна се в отговор Джейкъбс. — Просто съм поизгубил форма. Случва се с хората, които работят на бюро. Сър, малките подробности, които са накарали полицайката от Халифакс да заподозре нещо, може би са поставени нарочно точно с тази цел.

— Искали са да ги арестуват?

— Не двамата мъже. Вероятно са били мулета. Куриери. Но който е натоварил тази лодка, със сигурност е подредил нещата така, че да привлекат вниманието на полицайката и да ги хванат. Например нещо не е било наред с два странни наглед, недовършени люка към трюма.

— Добре.

— Тя забелязала люковете и не получила задоволителен отговор от мъжете, защото според нас и те не са знаели, че са ги натопили. Ако тя не ги беше хванала, вероятно щеше да има анонимно телефонно обаждане. И двамата са натурализирани канадци от Пакистан, чудесен материал за манипулиране, и сме сигурни, че са натопени.

— А другият инцидент? — попита президентът.

— Той е още по-интересен, сър. Става въпрос за самолетна част, хидравлично бутало за колесник, в което внимателно са укрити части за ядрен детонатор, а буталото е изпратено на фирма производител с отлична репутация в Атланта. Който и да я е изпратил, със сигурност е знаел, че контрабандата ще бъде разкрита в Атланта, и се е оказал прав. ФБР арестува двама японци със зелени карти, които се появиха да приберат пратката, но според нас и те са мулета.

Президентът отново вдигна ръка, за да ги спре, и посочи в далечината.

— Вижте, орел. Точно над дърветата.

Тримата мъже присвиха очи в блясъка на обедното слънце за няколко секунди, преди президентът да сложи ръце на кръста и да се обърне с лице към двамата мъже.

— И така, имаме терористи, които изпращат в Северна Америка пратки, подходящи за производството на оръжия за масово унищожение, а хората, които дърпат конците, искат тези пратки да бъдат заловени. Защо? За да отклонят вниманието ни от Европа.

Райън кимна.

— Ако се хванем на въдицата и решим, че тези две засечени пратки означават, че терористите ще нападнат Северна Америка, те отлично знаят, че ще изпаднем в паника и ще използваме целия си разузнавателен потенциал, за да предотвратим удара. И докато търчим насам-натам по собствените си брегове, едва ли ще можем да спрем атаката срещу Европа, дори с всичките военни сили, които сме разположили в Средния изток.

— Господин президент — намеси се Дон Недърман, — просто нямаме достатъчно доказателства, за да принудим британците, французите или германците да повярват на тази теория. Те все още мислят, че истинската мишена са САЩ. Всички следи сочат насам, а това оставя отворено поле за действие на тези главорези, стига да не направят грешка на континента и да привлекат внимание към себе си, преди да са готови.

— Как могат да закарат оръжие за масово унищожение в Европа?

— С влак през някоя слабо охранявана граница — продължи Райън — или по въздуха, с помощта на заплахата, която в Лангли наричат летящ троянски кон, или дори през нормалните търговски канали.

— Какво? Да използват куриерски служби, за да пренесат антракс?

— Звучи почти идиотски, да, но според нас най-вероятно е да изберат граждански самолет, който наистина изпълнява редовен полет. Предупреждението от тази сутрин, че атаката ще дойде през следващите четирийсет и осем часа от Централна Африка, идеално се връзва с това. С други думи, смятаме, че нещо става в момента. Представете си, че доставяте оръжие, като използвате някой от хилядите редовни граждански полети. Няма отвличане. Няма нападение срещу пилотската кабина. Самият самолет не се използва като бомба, а като куриер. Никой на борда не знае, че в товарния отсек или колесника има нещо смъртоносно. Ако някой на земята очаква полета, той просто може да използва радиостанция, за да взриви самолета над Рим или Париж например или просто да пробие един чувал и да разпръсне петстотин килограма антракс или нещо също толкова ужасно. Възможно е да използват и ядрено оръжие, но според мен е биологична заплаха. Нашите спътници доста добре засичат придвижване на радиоактивен материал от космоса и те знаят това. Ако тревогата е истинска, имаме шанс да го прехванем, защото знаем какво да търсим.

— И то е?

— Търговски или частен реактивен самолет, достатъчно голям да носи такова оръжие. Трябва ни незабавното ви разрешение да следим практически всички самолети, които влизат в Европа от юг през следващите няколко дни, да проверяваме самолетите на пистата преди излитане, да поддържаме плътна връзка с авиокомпаниите и да внимаваме за всичко необичайно, независимо какво е. Разполагаме със Седми флот в Средиземно море, който да използваме за буфер, но ни трябва президентско нареждане.

Президентът огледа двамата мъже и кимна.

— Имате го.