Джон Нанс
Полет 6 (33)

32

Централно разузнавателно управление Лангли, Вирджиния

15:15 ч

Бързо нарастващият екип на ЦРУ се настани в една конферентна зала и възстанови връзката с Националната разузнавателна служба на петнайсетина километра оттам, в Шантили. Крис Мариот, старши аналитик с двайсет години стаж в африкански операции, включи телефона към една колона.

— Сандра Колингс от Шантили, Крис — прозвуча женски глас. — Получихме последните предавания. Ситуацията започва да става доста странна, дори да не наблюдавахме целия въздушен трафик в Африка. Боингът отново излетя и очевидно поема курс на юг към Кейптаун, но не говорят с никого по авиационните радиостанции, а компанията им не може да се свърже с тях по сателитния телефон. Излетели са без разрешение от въздушен контрол, а после са започнали да предават международния код за повреда в радиостанцията, 7600, по транспондера си. При последното преминаване на спътника в Катсина се виждат автобусите, спрени до летището. Четирийсет и три минути по-късно автобусите се отдалечават на юг от летището и изглеждат пълни с хора. От няколко прозореца се подават ръце, които изглеждат на хора от бялата раса. Освен това на летището се вижда изоставена надуваема пързалка, захвърлена встрани от пистата.

— Ти предполагаш — започна Крис, като наблюдаваше лицата на останалите хора в стаята, — че бунтовниците са натоварили пътниците през аварийната пързалка в автобусите?

— Да — отвърна Сандра Колингс. — Още е рано за заключения, разбира се, но основните парчета от мозайката са налице. Защо е излетял самолетът, ако всички на борда са взети за заложници? Ако сме прави и вторият пилот е бил застрелян, тъй като в този полет е имало само двама пилоти, командирът трябва да е излетял сам. Авиокомпанията потвърди, че на борда не е имало резервни или пътуващи гратис пилоти или поне на тях не им е известно. Освен това „Меридиън“ потвърди, че този командир не обича да поема рискове, въпреки че според мен може да се е паникьосал и просто да е искал да изчезне оттам. Но най-важното е на какво се дължи радиомълчанието. Независимо дали пътниците са на борда, или не, защо екипажът не крещи по всички възможни радиостанции, за да каже на компанията си какво се е случило?

— На живо ли виждате самолета, така да се каже? — попита Крис Мариот.

— Точно така — отвърна Сандра. — Използваме няколко различни спътника и методи за дигитално възстановяване, но го наблюдаваме постоянно и сега изведнъж и четирите двигателя работят чудесно. Освен това не сме сигурни, че самолетът е бил в състояние да излети от сравнително късата писта в Катсина с пътници на борда. Триста и повече пътници тежат почти двайсет и пет хиляди килограма. Вероятно самолетът е излетял без пътниците, а може би и без екипажа си.

— Без екипажа? — попита Крис. — Искаш да кажеш без пилотите?

— Възможно е. Спомнете си, че имаме врагове, които могат да намерят пилот за „Боинг 747“, ако им потрябва. След атаките срещу Световния търговски център е сигурно, че не сме ги обучили в САЩ, но не е невъзможно да намериш пилоти за достатъчно пари.

— Сандра, пилотирането на самолет за терористична организация води до доживотна присъда без право на обжалване или смърт във всяка цивилизована страна — каза Крис. — От миналата година.

— Да, но пилотите може би нямат представа за кого работят. Някой със сигурност управлява този самолет. Вижте, не знам какво значи всичко това, но наблюдаваме автобусите, а следващият спътник, която ще направи ясни снимки, ще бъде над този район след осем минути. Така че, ако видим поток от хора да слиза някъде от тези автобуси, ще са нашите заложници, контролирани от един много умен военнокомандващ. Мшира отдавна е известен, че не взима пленници и убива заложниците си, след като получи откупа.

— Точно така — отговори Крис. — Държавният департамент трябва веднага да бъде осведомен. Да предупредят нигерийците, че всеки момент ще се сблъскат с проблема заложници и искания за огромен откуп.

— Съгласна съм — каза Сандра Колингс. — Ще се обадим и ще проверим какво става при вас след десет минути. И, Крис, още нещо, което трябва да знаеш.

— Давай.

— Обадихме се на Джордж Зофел, за да го извикаме. Познаваш ли Джордж?

— Не, не мисля.

— Той е най-добрият ни специалист по сценария „Троянски кон“. Просто за всеки случай, ако това започне да прилича на заплаха за Европа.

Една от жените в залата заговори в момента, в който Крис затвори.

— Тя има основания. Няма пътници, няма комуникация по радиото, има мъртъв втори пилот, така че всичко, което ни трябва, е пилот, който работи за терористите, и имаме летяща бомба.

— Да, но дали е възможно едно излитане без пътници да е резултат от вземане на заложници? Това ми се струва доста пресилено.

— Не е резултат. А част от плана. Познавам методите на Мшира — намеси се един от мъжете. — Той обожава преплитането на сделките. Да речем, че някоя група му предлага план. Имат добре платен пилот изменник, който изкуствено ще създаде нужда от аварийно кацане в Централна Африка. Ако хората на Мшира са готови да вземат пътниците за заложници и да помогнат за натоварването на самолета с някакво оръжие за масово унищожение, и двамата печелят. Той получава козове за преговорите под формата на заложници, а те получават самолет с валиден номер на полета, който да използват като летяща бомба. А ние получаваме троянски кон.

— Да, но, за бога, по този начин той си слага врата на дръвника и обявява война на САЩ и света, като подпомага терористичен акт! Човекът иска да управлява Нигерия и да бъде приет в международната общност, а не да се превърне в нов Саддам Хюсеин.

— Почакайте минутка — каза Крис. — Не забравяйте, че в момента този самолет отива към Кейптаун. Обявената тревога засяга само Европа.

— Засега лети на юг — беше отговорът. — Засега имаме мистериозна ситуация. Но ако обърне на север, ще имаме троянски кон.

 

 

„Меридиън“ 6, в полет

21:25 ч

Взаимно противоречащите си слухове, че вторият пилот е бил убит и тялото му е било захвърлено или оставено на пистата, се разпространиха сред шокираните пътници като пожар в прерията.

Стюардесите стояха по-далеч от Брайън Логан и групата около него. След като Джуди Джаксън не разказа на екипажа си какво е видяла, те нямаха представа на кого да вярват. Синди и Кати бяха подслушали част от думите на Брайън Логан, когато той излезе от електронния отсек, и се бяха скрили в кухненското помещение на първа класа, за да й се обадят в пилотската кабина.

— Какво искате? — беше отвърнала безизразно Джуди.

— Какво искаме ли? Джуди, какво ще кажеш за малко инструкции? Какво става, за бога?

— Този доктор преби втория пилот до смърт и избута тялото му навън, преди да излетим — отговори Джуди. — Не трябва да му позволяваме да нападне командира.

— Докторът ли?

— Да.

— Но… сега той разказва на всички, че командирът го е направил. Оставил е Гарт на пистата, искам да кажа.

— Видях как го удари! — отсече старшата стюардеса.

— Джуди, той обясни, че се е бил с войниците, които са се опитвали да се качат на борда. Смята, че капитанът иска да се самоубие.

— Глупости. Нищо му няма.

Настъпи мълчание. После Синди проговори:

— Е, какво да правим, Джуди?

— Не му давайте да влиза в пилотската кабина. Предполага се, че тя не може да се разбие, но въпреки това командирът ме накара да я пазя с една брадва. Намерете някакви мъже, не знам, и го хванете. Имаме белезници в склада. Обадете ми се, когато го арестувате.

Връзката прекъсна. Трите жени се спогледаха. Какво да правят?

— Добре, на кого ще вярваме? — попита Синди след няколко мига.

— Нямам представа — поклати глава Ел.

 

 

Брайън тършуваше в отделенията за багаж над главите на пътниците. Накрая откри мегафон на батерии, издърпа го и пристъпи към предната част на салона. Зад него застанаха осем мъже и две жени. Брайън включи мегафона и звукът незабавно привлече вниманието на всички.

Приятели, говори доктор Брайън Логан. Знам, че чувате различни версии за онова, което се случи, и просто искам да… ами… да ви разкажа какво стана наистина и какво става в момента. Повечето от вас вече знаят, че нашият втори пилот излезе на пистата през един люк. Това, което не знаете, е, че го застреляха, докато се опитваше да се качи обратно, а командирът просто… го остави там навън да умре. Аз бях в отсека и се опитвах да му помогна да се качи. В един момент се обадих в кабината и помолих командира да спре самолета, но той не пожела. Този човек е изгубил контрол върху себе си. Иска да се самоубие. Друго нещо, което не знаете, е, че вторият пилот цял ден се е опитвал да го възпре. Той ми го каза, преди да слезе да провери измисленото твърдение на командира, че същият двигател, заради който направихме аварийно кацане, отново е повреден. Казваше се Гарт. Оставихме го там долу, прострелян в двата крака, за да умре от загуба на кръв.

Гласът на Брайън потрепери. Той постоя със затворени очи, докато се овладее.

В действителност Гарт беше на наша страна. Сега в пилотската кабина няма кой да контролира командира. Не знаем какво прави, не знаем какъв е бил мотивът му да ни изложи на опасност в Нигерия. Вече знаете, нали, че той съзнателно кацна по средата на една гражданска война? Преди няколко минути се опитах да разговарям с него по интеркома. Казах му, че всички ние настояваме той да продължи към Кейптаун, както е по разписание, и че сме поели командването на самолета, но нямам представа дали няма да опита някой друг номер. Знам едно обаче: отчаяно се нуждаем от някой, който има летателен опит, за да го наблюдава да не извърши някаква друга лудост. Обадете ми се, ако сте пилоти. Особено военни пилоти. Животът ни зависи от това. Онзи човек може да ни избие за миг.

Мъж с посребрена коса и спортен пуловер вдигна ръка, за да улови погледа на Брайън.

— Пилот ли сте, сър? — попита Брайън.

Мъжът поклати глава.

— Не, но защо според вас един професионален пилот ще се опита да застраши живота ни?

Брайън се взря в него.

— Спомняте ли си египетския самолет?

Човекът замръзна, очите му леко проблеснаха и той бързо кимна и свали ръка. Уредбата в пилотската кабина иззвъня.

— Командире? Обажда се Мери от задното кухненско помещение. Този доктор говори на пътниците с мегафон.

— Какво казва?

— Опитва се да намери пилоти, които да се качат и да ви заместят. Казва, че вие сте убили втория пилот. Лори Кънингам, Барб Уестън и аз се крием в помещението за почивка и сме наистина изплашени, и искаме да разберем какво да правим и къде, по дяволите, е Джуди.

Фил мълчаливо предаде слушалката на Джуди и тя неохотно я взе.

— Какво? Някой опитва ли се да ви причини нещо лошо?

— Не, но… какво да правим? Тези хора се бунтуват, Джуди! Те ни мразят. Искам да кажа, не съм сигурна какво точно означава „бунт“, но те са съгласни с всичко, което казва този доктор, а има и няколко други, които постоянно ги насъскват.

— Не мога да сляза там — каза Джуди. — Ще трябва вие да се погрижите.

— Да де, но… ти шеф ли си ни или какво, Джуди? — попита Мери саркастично.

— Ще ти кажа какво съм, момиченце! — отсече Джуди. — Отвратена от всички тях и изобщо няма да се опитвам да се разправям. Нека да се бунтуват копелетата, щом искат! Ти просто следвай инструкциите.

— Какви инструкции? В наръчника няма нищо за такава ситуация.

Но Джуди вече беше треснала слушалката.