Ане Франк
Задната къща (89) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Четвъртък, 6 януари 1944 г.

Мила Кити,

Моето желание да си поговоря с някого стана толкова голямо, че си наумих да избера за тази цел Петер.

Когато през деня съм се качвала в стаичката на Петер, винаги ми е било много приятно, но тъй като той е така стеснителен, че няма да изгони никого, дори ако му е досадно, не си позволявах да оставам дълго, защото се боях, че ще го отегчавам. Търсех повод, без това да бие на очи, да отида в стаичката му и да си приказвам с него и вчера такъв повод се появи.

Петер изведнъж бе обладан от манията да решава кръстословици и ние двамата бързо се намерихме седнали един срещу друг на неговата масичка — той на стола, аз на дивана.

Всеки път, когато гледах в тъмносините му очи, ме обземаше странно чувство, а той седеше с онази своя тайнствена усмивка на уста. Можех да надникна в душата му и виждах по лицето му, че все още е безпомощен, че не е сигурен как да се държи и същевременно си личеше, че съзнава своята мъжественост. Видях това състояние на стеснителност и така ми прималя отвътре, че не можех да не срещам отново и отново тези тъмни очи и молех с цялото си сърце: „О, кажи ми какво става в теб, о, погледни малко по-далеч зад цялото това неизбежно бърборене!“

Но вечерта отмина и не се случи нищо, освен че му разказах за онази статия за изчервяването, разбира се, не така, както съм го написала в дневника, а само, че с годините ще става все по-сигурен в себе си.

Вечерта в леглото оцених положението като съвсем обезкуражаващо, а идеята, че трябва да се моля за благоразположението на Петер, ми се видя направо противна. Но човек прави всичко, за да задоволи желанията си, аз също, така че реших да ходя по-често при Петер и да го заговарям по един или друг начин. Не трябва да си мислиш, че съм влюбена в Петер. И дума да не става. Ако семейство Ван Даан вместо син имаха дъщеря, също щях да се опитам да се сприятеля с нея.

Тази сутрин се събудих в седем без пет и знаех съвсем ясно, че съм сънувала. Седях на стол, а срещу мен седеше Петер… Петер Весел. Прелиствахме книга с рисунки на Мери Бос. Сънят ми беше така ясен, че отчасти още си спомням някои рисунки. Но това не беше всичко, сънят продължи. Изведнъж очите на Петер срещнаха моите и аз дълго гледах в тези красиви кадифенокафяви очи. След това Петер каза съвсем тихо: „Ако знаех това, отдавна щях да съм дошъл при тебе!“ Обърнах се рязко, защото вълнението ми беше прекалено силно. И след това усетих една мека, о, така хладна и приятна буза до моята и всичко беше хубаво, хубаво…

В същия миг се събудих, като още усещах бузата му до моята, а кафявите му очи проникваха дълбоко в сърцето ми, така дълбоко, че той прочете там колко много съм го обичала и как все още го обичам. Сълзите бликнаха отново в очите ми и се натъжих много, защото пак го изгубих, но същевременно все пак бях радостна, защото разбрах със сигурност, че Петер продължава да е моят Единствен.

Странно е, че тук често имам такива ясни сънища. Първо една нощ сънувах Оми (майката на баща ми) така ясно, че можех да отлича сбръчканата й кожа, мека, сякаш от плътно кадифе. След това се появи Ома (майката на мама) като ангел-хранител, после Лиз, която за мен символизира мъката на всички мои приятелки и на всички евреи. Когато се моля за нея, моля се и за всички евреи и нещастни хора. А сега Петер, моя мил Петер, никога не съм го виждала така ясно във въображението си, просто нямам нужда от снимката му; той е пред очите ми, о, така ясно е пред мен!

Твоя Ане