Ане Франк
Задната къща (105) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Събота, 27 февруари 1944 г.

Миличка Кити,

От ранна утрин до късна вечер не правя нищо друго, освен да мисля за Петер. Заспивам с неговия образ, сънувам го и се събуждам с чувството, че той още ме гледа.

Имам силно усещане, че Петер и аз не сме така различни, както изглежда отстрани, и ще ти обясня защо. И на двамата ни липсва истинска майка. Неговата е доста повърхностна, обича да флиртува и не обръща много внимание на това какво мисли той. Моята пък се интересува какво става с мене, но й липсват тактичност и майчинско разбиране.

Петер и аз се борим с чувствата си, несигурни сме и вътрешно сме прекалено крехки и нежни, за да търпим грубо отношение. Когато това се случи, моята реакция е да искам „да се махна“. Но тъй като не е възможно, свивам се в себе си, тракам с тенджери, разливам вода и вдигам шум, така че всеки да поиска да се махна.

Той, напротив, се затваря в себе си, почти не говори, тих е, мечтае и по този начин също боязливо се прикрива.

Но как и кога най-после ще се намерим един друг? Не зная колко време здравият ми разум ще може да овладява този копнеж…

Твоя Ане