Ане Франк
Задната къща (133) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Понеделник, 17 април 1944 г.

Мила Кити,

Мислиш ли, че татко и мама ще одобрят това, че седя на диван и се целувам с момче — той е на седемнадесет години и половина, аз още нямам петнадесет? Не вярвам, но по този въпрос трябва да се осланям на себе си. Толкова е спокойно и сигурно да съм в ръцете му и да мечтая, така вълнуващо е да усещам бузата му до моята, така е прекрасно да знам, че има някой, който ме очаква! Но наистина има едно „но“, защото дали Петер ще иска да спрем дотук? Не съм забравила обещанието му, но… той е момче!

Сама зная, че е много рано за мен — още не съм навършила петнайсет, а съм така самостоятелна; това за другите хора е дори малко неразбираемо. Зная почти със сигурност, че Марго никога не би целунала момче, преди да е говорено за годеж или женитба, но такива планове няма нито Петер, нито аз. Мама също сигурно не е докосвала друг мъж преди татко. Какво биха казали моите приятелки, ако знаеха, че съм била в прегръдките на Петер, със сърце до гърдите му, с глава на рамото му, неговата глава до моята!

„О, Ане, колко скандално!“ Но аз не намирам, че е скандално. Ние тук сме откъснати от света, в страх и грижи, особено напоследък. Защо трябва, като се обичаме, да стоим далеч един от друг? Защо трябва да чакаме, докато дойде подходящо за това време? Защо трябва да си задаваме толкова много въпроси?

Решила съм да внимавам за себе си; той никога няма да иска да ми причини мъка и болка, защо тогава да не правя това, което ми повелява сърцето и което ни прави и двамата щастливи? Все пак навярно, Кити, ти усещаш малко моето съмнение. Мисля, че това е моята прямота, която въстава срещу прикритостта. Смяташ ли, че съм длъжна да кажа на татко какво правя? Мислиш ли, че нашата тайна трябва да бъде споделена с трети? Много от красивото ще изчезне, а едва ли на душата ми ще бъде по-спокойно. Ще говоря с „него“ по този въпрос.

А, да, аз искам да говоря с него и за още толкова други неща, защото само да се милваме — в това не виждам много полза. За да споделяме взаимно мислите си, за това е нужно доверие, и така и двамата сигурно ще станем по-силни!