Ане Франк
Задната къща (104) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Сряда, 23 февруари 1944 г.

Мила Кити,

От вчера времето е чудесно и аз се съвзех напълно. Почти всяка сутрин бързам към мансардата, където работи Петер, за да освободя дробовете си от застоялия въздух на моята стаичка. От любимото си място на пода гледам към синьото небе, към голия кестен, по чиито клони блестят малки капчици вода, към чайките и другите птици, които в бръснещите си полети изглеждат като направени от сребро.

Той стоеше подпрял глава на дебелата греда, а аз бях седнала. Вдишвахме свежия въздух, гледахме навън и усещахме нещо, което не биваше да се прекъсва с думи. Дълго гледахме навън и когато той трябваше да се качи горе, за да цепи дърва, аз вече знаех, че е чудесно момче. Той се покачи по стълбите, аз го последвах и през следващия четвърт час, докато работеше, пак не разменихме нито дума. Гледах как явно прави усилия, за да цепи дървата възможно най-добре и да ми покаже силата си. Но аз гледах и през отворения прозорец към голяма част от Амстердам, над всичките покриви до хоризонта, където небето беше така светлосиньо, че разделителната линия между него и земята не личеше ясно. „Докато това съществува — мислех си аз — и мога да го изпитвам: тази слънчева светлина, това безоблачно небе, дотогава не мога да бъда тъжна.“

Най-доброто за всеки, който е изплашен, самотен или нещастен, е да излезе навън, някъде, където е съвсем сам, сам с небето и с природата. Защото едва тогава и единствено тогава човек усеща, че всичко е така, както трябва да бъде, и че той може да бъде щастлив само в обикновената, но прекрасна природа. Докато тя съществува, а нея винаги ще я има, при каквито и да е обстоятелства, сигурна съм в това, тя ще е утеха за всеки нещастен. И аз вярвам твърдо, че при мъка природата може да донесе голямо облекчение.

О, кой знае, може би няма да мине много време и ще мога да споделя това чувство на щастие с някой, който го усеща също като мене.

Твоя Ане

 

Мисъл: Много неща ни липсват тук, много неща и вече така дълго. На мене, също както на тебе. Не говоря за външни неща, защото тук ги имаме, не, имам предвид това вътре в нас. Жадувам също като теб за свобода и въздух, но сега мисля, че сме щедро възнаградени за нашите лишения. Имам предвид духовно възнаградени.

Като гледах навън и всъщност гледах в дълбините на природата, бях щастлива, истински щастлива. И чуй, Петер, докато това щастие е у мен, това щастие от природата, от това, че съм здрава, и от още толкова много други неща, докато човек носи това у себе си, той винаги ще е щастлив.

Богатство, положение в обществото, всичко можеш да изгубиш, но това щастие в сърцето ти може само да бъде забулено и докато си жив, винаги и отново ще те прави щастлив. Докато можеш да гледаш без боязън небето, дотогава ще знаеш, че си чист отвътре и че въпреки всичко ще бъдеш щастлив.

Твоя Ане