Ане Франк
Задната къща (168) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Петък, 21 юли 1944 г.

Мила Кити,

Сега наистина се надявам, сега най-после всичко върви добре. Да, наистина добре! Извънредни новини! Извършен е атентат срещу Хитлер, и то не от „еврейски комунисти“ или „английски капиталисти“, а от „благороден, арийски“ генерал, граф, и при това млад. „Божествено провидение“ спасило живота на фюрера и той за съжаление се е отървал с няколко драскотини и малко рани от обгаряне. Няколко офицери и генерали от обкръжението му са убити или ранени. Атентаторът е застрелян.

Това е най-доброто доказателство, че има много офицери и генерали, на които войната им е дошла до гуша и които биха желали да видят как Хитлер се проваля вдън земя. Тяхната цел е след смъртта на Хитлер да утвърдят военна диктатура, с която да сключат мир със съюзниците, да започнат отново да се въоръжават и след двадесет години да подпалят нова война. Може би провидението нарочно малко се е поколебало да премахне Хитлер, защото за съюзниците е много по-лесно и по-удобно, ако безпогрешните немци започнат да се избиват помежду си: така руснаците и англичаните ще имат по-малко работа и по-бързо ще могат да започнат да възстановяват градовете си.

Но още не сме стигнали дотам и не искам да изпреварвам славните събития. Сигурно забелязваш, че това, което казвам, е трезва действителност, стъпила здраво на краката си; по изключение сега не мъдрувам за висши идеали. Хитлер впоследствие е бил така любезен да съобщи на своя верен и предан народ, че всички военни от днес нататък са подчинени на гестапо и че всеки войник, който знае, че неговият командир е бил замесен в това низко, страхливо покушение, има право без съд и присъда да го застреля.

Ама че хубава история! Ханс Умника има мазоли от дългото ходене, шефът му, офицер, му крясва да побърза. Ханс вдига пушката и извиква: „Ти искаше да убиеш фюрера, ето ти награда!“ Изстрел и високомерният шеф, който е посмял да укори малкия Ханс, се преселва във вечния живот (или вечната смърт?). Накрая ще стане така, че господа офицерите ще пълнят гащите от страх, когато срещнат войник или когато трябва да дадат някаква команда, защото войниците имат повече право да говорят и да действат, отколкото те самите. Нали ме разбираш, или пак ти писах несвързано? Не мога иначе, прекалено съм весела, за да пиша логично при предположението, че през октомври може би ще седя отново на училищния чин! Олеле, нали току-що ти казах, че не искам да изпреварвам събитията? Прощавай, но ненапразно казват за мен, че съм едно „вързопче противоречия“.