Ане Франк
Задната къща (13) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Събота, 11 юли 1942 г.

Мила Кити,

Татко, мама и Марго още не могат да свикнат с камбанния звън на часовника на кулата на Вестерторен, който ни дава точно време всеки четвърт час. Аз свикнах, веднага го харесах и особено нощем подобно нещо ми е като верен приятел. Сигурно ще ти е интересно да чуеш как се чувствам в моето „убежище“. Е, мога да ти кажа само, че самата аз още не зная. Струва ми се, че никога няма да се чувствам като у дома си в тази къща, но с това не искам да кажа, че тук ми е противно, по-скоро ми изглежда, сякаш съм на почивка в някакъв много особен пансион. Може да ти се стори странно такова възприемане на укриването ни, но това е. Задната къща е идеална за скривалище. Въпреки че се е килнала малко на една страна и е доста влажна, по-удобно скривалище едва ли ще се намери в Амстердам, та дори може би и в цяла Холандия.

Нашата стаичка отначало изглеждаше доста гола с празните си стени, но благодарение на това, че татко бе донесъл още от по-рано моята колекция от снимки на филмови звезди и картички с изгледи, успях с лепило и четка да направя стаята като картинка. Така стана по-приятно и когато семейство Ван Даан дойдат, ще сковем с дъските, които се намират в мансардата, няколко рафтчета по стените и разни други неща.

Марго и мама вече се посъвзеха. Вчера мама дори искаше за първи път да сготви грахова супа, но докато си приказваше долу, забрави супата, която така загоря, че грахът, почернял като въглен, не можеше да се изстърже от дъното на тенджерата.

Господин Копхаюс ми донесе една книга, „Книга за младежта“. Снощи ние четиримата отидохме в кабинета и нагласихме да слушаме английската радиостанция. Аз ужасно се страхувах, че някой може да ни чуе, затова буквално на колене замолих татко да се качи горе заедно с мене. Мама разбра страха ми и дойде с мен. И в други случаи ние много се страхуваме, че съседите могат да ни чуят или видят. Още първия ден зашихме пердетата. Всъщност не може да се говори за пердета, защото това са само отделни тънки парчета плат, всичките напълно различни по форма, качество и десен, които ние с татко съшихме едно за друго по най-нескопосан начин. Тези „произведения на изкуството“ бяха закрепени с кабарчета, за да не се махат въобще до края на нашето укриване.

Вдясно от нас има голяма сграда с търговски канцеларии, а вляво — мебелна работилница; в тези сгради няма персонал след работно време, но все пак някои шумове може да проникнат. Забранихме на Марго да кашля през нощта, макар че тя бе настинала сериозно и й даваме да пие големи количества кодеин.

С радост очаквам идването на семейство Ван Даан, което е определено за вторник; ще бъде много по-приятно и не така тихо. Точно тишината ме изнервя вечерно време и през нощта и много бих искала някой от нашите помагачи да можеше да спи тук.

Притеснява ме и повече, отколкото мога да ти опиша, това, че изобщо не можем да излизаме навън, и много се страхувам, че ще ни открият и застрелят. А това, разбира се, не е никак приятна перспектива.

През деня трябва да се движим съвсем леко и да говорим тихо, защото хората в склада не трябва да ни чуят.

Току-що ме повикаха.