Ане Франк
Задната къща (59) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Петък, 16 юли 1943 г.

Мила Кити,

Отново крадци, този път истински!

Днес сутринта, както обикновено, Петер отишъл в седем часа в склада и веднага видял, че вратата на склада и външната врата били отворени. Казал на Пим, който бързо завъртял радиото на немска станция и заключил вратата. После заедно се качили горе.

Последва обикновената команда в подобни случаи: да не се отваря кранът, т.е. да не се мием, да пазим тишина, да приключим с всякаква работа до осем часа, след което да седим неподвижни и да не използваме клозета… Всичко това, както винаги, изпълнихме точно. И осмината бяхме щастливи, че не сме чули нищо през нощта и си спахме спокойно. Чак в единадесет и половина разбрахме от господин Копхаюс, че крадците натиснали външната врата с лост и след това разбили вратата на склада. В склада не намерили много нещо за крадене, затова опитали щастието си един етаж по-нагоре.

Задигнали две касички с 40 гулдена вътре, непопълнени пощенски и банкови чекове и най-лошото — целия запас купони за 150 кг захар.

Господин Копхаюс смята, че тези крадци са от същата банда, която преди шест седмици опита и трите врати, за да проникне вътре. Тогава без успех.

Случаят отново предизвика вълнение в сградата, но, изглежда, Задната къща не може да мине без това. Добре, че пишещите машини и касата бяха на сигурно място в гардероба ни; всяка вечер ги качват горе.