Ане Франк
Задната къща (109) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Петък, 3 март 1944 г.

Мила Кити,

Когато тази вечер гледах в свещта, отново се почувствах радостна и спокойна. Като че ли баба беше в свещичката, а баба е тази, която ме закриля, пази и прави радостна.

Но… има друг, който изцяло определя настроението ми, и това е… Петер! Когато днес вземах картофи и стоях с все още пълната тенджера на стълбата, той ме попита:

— Какво прави днес следобед?

Седнах на стълбата и заприказвахме. Едва в пет и четвърт (един час по-късно) картофите, които междувременно бях оставила на земята, най-после пристигнаха в кухнята.

Петер не каза нито дума повече за своите родители, говорихме за книги и за миналото. Какъв топъл поглед има това момче! Още малко и ще се влюбя в него. Тази вечер той заговори точно за това. Аз влязох при него след беленето на картофите и казах, че ми е много топло.

— По мене и Марго можеш да разбереш каква е температурата на въздуха; ако е студено, побледняваме, а щом е топло, почервеняваме — казах аз.

— Да не си влюбена? — попита той.

— Защо да съм влюбена? — отговорът ми беше доста наивен.

— А защо не? — каза той и след това трябваше да отидем на вечеря.

Дали целеше нещо с този въпрос? Днес най-после успях да го попитам дали не намира моето бърборене за отегчително, а той само каза:

— Ами, не, харесва ми!

Не мога да преценя дали не отговори така само от стеснителност.

Кити, аз съм също като някоя влюбена, която не говори за нищо друго освен за своя мил. А Петер наистина е мил. Кога ще мога да му го кажа? Разбира се, едва когато и той ми каже същото. Но аз не съм лесен човек, той добре го знае, та нямам представа, доколко ме харесва. Във всеки случай започваме по малко да се опознаваме, само бих искала да можем да си казваме много повече неща. Кой знае, може би това ще стане по-бързо, отколкото предполагам. Два-три пъти на ден срещам разбиращия му поглед, аз му намигвам в отговор и това ни радва и двамата.

Трябва да съм побъркана, щом говоря от негово име, че това го радвало, но имам сигурното предчувствие, че той мисли точно като мене.