Ане Франк
Задната къща (29) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Понеделник, 9 ноември 1942 г.

Мила Кити,

Вчера Петер имаше рожден ден; стана на шестнадесет години. Подаръците му бяха много хубави. Той получи между другото една „борсова“ игра със зарове, електрическа самобръсначка и запалка. Не че пуши толкова много, въобще не, а просто за елегантност.

Най-голямата изненада дойде от господин Ван Даан, когато в един часа ни съобщи, че англичаните са направили десант в Тунис, Алжир, Казабланка и Оран. „Това е началото на края“ — казаха всички, но Чърчил, английският министър-председател, който е чувал вероятно и в Англия подобни възгласи, каза: „Този десант е много важен факт, но не трябва да се мисли, че това е началото на края. Аз по-скоро бих казал, че това е краят на началото.“ Усещаш ли разликата? Но все пак има повод за оптимизъм. Сталинград, този руски град, който се отбранява вече три месеца, все още не е паднал в ръцете на немците.

За да не остана чужда на духа на Задната къща, трябва поне веднъж да пиша нещо и за нашето снабдяване с хранителни продукти. Трябва да знаеш, че тези от горния етаж са истински чревоугодници. Хлябът ни се доставя от един добър пекар, познат на Копхаюс. Разбира се, не получаваме такава дажба, както у дома, но все пак ни е достатъчно. Купони за хранителни продукти купуваме също на черна борса. Те поскъпват непрекъснато: от двадесет и седем гулдена сега вече цената им е станала тридесет и три гулдена. И всичко това само за една напечатана хартийка!

За да имаме вкъщи нещо трайно освен нашите 150 зеленчукови консерви, купихме 135 килограма боб, леща и други подобни. Това не е само за нас, но и за хората от кантората. Тези запаси бяха в чували, закачени на куки в коридорчето ни (зад скривалищната врата). От голямата тежест няколко шева на чувалите се бяха разпрали. Тогава решихме, че е по-добре да складираме зимнината си в мансардата и поверихме тази работа на Петер. Пет от шестте чувала бяха стигнали читави до горе и Петер точно качваше шестия, когато дъното на чувала се скъса и… дъжд, не, градушка от шарен боб се посипа по стълбите. В чувала имаше приблизително двадесет и пет килограма, шумът беше сякаш настъпваше краят на света, тези отдолу сигурно са помислили, че цялата стара къща ще се срути върху им. (Слава Богу, нямаше чужди хора в къщата.) Петер най-напред се изплаши, но после се разсмя ужасно, като ме видя да стоя долу пред стълбата — същинско островче сред море от боб, засипало ме до глезените. Бързо започнахме да събираме, но бобовите зърна са така гладки и малки, че се търкулват в най-невъзможните и възможни ъгълчета и дупчици. Сега всеки път, когато някой се качва по стълбата, се навежда няколко пъти и после доставя по една шепа боб на госпожа Ван Даан.

Почти щях да забравя да ти кажа, че болестта на татко съвсем премина.

Твоя Ане

 

П.П. Току-що чухме по радиото, че Алжир е паднал. Мароко, Казабланка и Оран са в ръцете на англичаните вече от няколко дни. Сега е ред на Тунис.