Ане Франк
Задната къща (27) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Четвъртък, 29 октомври 1942 г.

Мила Кити,

Извънредно съм обезпокоена, защото татко е болен. Има висока температура и червен обрив, прилича на шарка. Представи си — не можем да викаме никакъв лекар! Мама го оставя да се изпоти добре, може би от това температурата ще спадне.

Днес сутринта Мип каза, че жилището на семейство Ван Даан е опразнено. Още не сме съобщили на госпожата; тя и без това е много нервна в последно време и нямаме намерение да слушаме още един поток от жалби за „нейния“ красив сервиз и „нейните“ прекрасни столчета, които са останали вкъщи. Ние също трябваше да изоставим почти всичко красиво, но какво ще ни помогне сега, ако се оплакваме?

Напоследък ми се позволява да чета повече книги за възрастни. Сега чета „Младостта на Ева“ от Нико ван Зухтелен. Не мисля, че има толкова голяма разлика между момичешките романи и този роман. Е, наистина там се говори за жени, които предлагат тялото си на непознати по улиците. Искат купища пари за това. Аз бих умряла от срам на тяхно място. Освен това пише още, че Ева имала месечно неразположение; хъм, такова нещо много ми се иска и на мен — струва ми се толкова важно.

Татко е извадил от големия шкаф драмите на Гьоте и Шилер и иска всяка вечер да ми чете по малко. Започнахме вече с „Дон Карлос“.

Следвайки примера на татко, мама набута в ръцете ми своя молитвеник. От приличие прочетох малко молитви на немски; намирам, че звучи хубаво, но не ми говори много. Защо ли ме кара насила да се правя на набожна?

Утре печката ще бъде запалена за първи път, ще се опушим здравата. Коминът отдавна не е чистен; да се надяваме, че ще тегли.