Ане Франк
Задната къща (43) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Събота, 27 февруари 1943 г.

Мила Кити,

Пим очаква всеки ден откриването на Втория фронт. Чърчил имал бронхопневмония, сега бавно се оправял. Ганди, индийският борец за свобода, вече за кой ли път прави гладна стачка.

Госпожата твърди, че е фаталистка. А кой най-много се бои, когато се стреля? Никой друг освен самата тя, Петронела.

Хенк ни донесе да прочетем писмото на епископите до църковното паство. Изключително хубаво и окуражаващо написано. „Холандци, не стойте със скръстени ръце, всеки да се бори както може за свободата на страната, на народа и вярата! Помагайте, давайте, не се колебайте!“ И това е призив от амвона. Дали ще помогне? На хората от моята вяра — сигурно не.

Представи си какво ни се случи! Собственикът на къщата я продал, без да уведоми за това Кралер и Копхаюс. Една сутрин новият собственик, заедно с един архитект, дошъл да я разгледа. За щастие господин Копхаюс бил в канцеларията и показал на господата всичко освен Задната къща. Казал им, че забравил вкъщи ключа за междинната врата. Новият собственик не попитал нищо повече. Само да не се върне и да не поиска да види Задната къща, защото това няма да е много добре за нас!

Татко е освободил за Марго и мен една картотечна кутия и е наслагал в нея картончета. Това ще ни бъде картотека за книги; двете ще записваме в нея кои книги сме прочели, от кой автор са и т.н. А за чужди думи съм си набавила отделна тетрадка.

Напоследък мама и аз се разбираме по-добре, но никога няма да можем да станем доверени приятелки. Марго е по-раздразнителна от всякога, а татко нещо крие, но все пак винаги е мил.

Ново разпределение на маслото и маргарина на масата: всеки получава своето парченце в чинията си. Според мен семейство Ван Даан прави това разпределение доста нечестно. Но моите родители така се боят от кавги, че не казват нищо. Жалко, аз мисля, че на такива хора винаги трябва да заплащаш със същата монета.

Твоя Ане