Ане Франк
Задната къща (56) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Вторник, 15 юни 1943 г.

Мила Кити,

Случиха се куп неща, но аз често мисля, че доста ти досаждам с моето безинтересно дрънкане и че се радваш, ако не получаваш прекалено често писма. Ще ти предам новините накратко.

Господин Фосен не е опериран от язва. Когато го сложили на операционната маса и го отворили, докторите видели, че има рак, който е така напреднал, че нищо повече не може да се направи. Затова пак го зашили, държали го три седмици да лежи, като го хранели добре, и накрая го изписали. Съчувствам му много и намирам за ужасно, че не можем да излизаме, иначе със сигурност бих го навестявала често, за да го развличам. Цяло нещастие е, че добрият Фосен не може да ни осведомява за всичко, което се случва в склада и се чува там. Той беше нашият най-добър помощник и съветник по сигурността. Много ни липсва.

Следващия месец е наш ред да си предадем радиото. Копхаюс има у дома си малко радио, което не е обявено, и ние можем да заменим с него големия ни „Филипс“. Много е жалко, че ще трябва да предадем този хубав апарат, но в къща, където се крият хора, не би трябвало в никакъв случай човек да си навлича сам неприятности с властта. Малкото радио ще бъде горе. Нелегални евреи, нелегални пари и нелегални покупки; сега пък и нелегално радио.

Всички хора се опитват да се сдобият със стар апарат, за да предадат него вместо своя „източник на кураж“. Истина е, че когато новините отвън стават все по-лоши, радиото с неговия чудотворен глас ни помага да не губим кураж, като непрекъснато ни казва: „Горе главите, не падайте духом, ще дойдат и други времена!“

Твоя Ане