Ане Франк
Задната къща (18) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Петък, 25 септември 1942 г.

Мила Кити,

Снощи отново бях горе „на гости“ при семейство Ван Даан, за да си поприказваме. Понякога това е доста приятно. Ядем „молцови“ бисквити (кутията се държи в гардероба, който е пълен с нафталин против молци, затова ги наричам така) и пием лимонада.

Говорихме за Петер. Аз им казах, че той често ме гали по бузата, че намирам това за неприятно и не обичам никак момчета, които дават воля на ръцете си.

По типичен родителски маниер те ме попитаха дали не бих могла да го харесвам, защото той положително ме харесва. Помислих си, „Олеле!“, но, представи си, казах само „О, не!“

Казах обаче, че Петер се държи малко вдървено и мисля, че е стеснителен, както всички момчета, които не са общували често с момичета.

Трябва да призная, че Комисията по укриване при Задната къща (отдел „Мъже“) е доста изобретателна. Чуй какво измислиха, за да изпратят вест за нас до господин Ван Дайк, главен представител на фирмата „Травис“ и наш близък, при когото имаше складирани стоки, закупени на черно. Те написаха писмо до един аптекар в Зеландия (провинция в Южна Нидерландия), който бе клиент на нашата фирма, с молба да изпрати оттам едно приложено писмо, като го сложи в също приложен за тази цел плик, адресиран от татко. Когато този плик от Зеландия се върне, намиращото се вътре писмо ще се извади и ще се подмени с написано на ръка от татко писмо, със съобщението, че сме живи и здрави. Така Ван Дайк няма да се усъмни във верността на написаното. Те избраха точно Зеландия, защото е близо до Белгия и следователно писмото е могло лесно да бъде пренесено през границата. И освен това никой не може без специално разрешение да отиде там и да проверява.