Ане Франк
Задната къща (57) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Неделя, 11 юли 1943 г.

Мила Кити,

За да се върна за кой ли път вече на темата за възпитанието, ще ти кажа, че ми струва много усилия да бъда услужлива, любезна и мила и да правя всичко така, че пороят от забележки да изглежда само като лек дъждец. Невероятно трудно е да се опитваш да се държиш любезно с хора, които не можеш да понасяш, особено когато не го правиш от сърце. Но действително виждам, че за мене е по-добре, ако малко се преструвам, вместо по стария си обичай да казвам на всеки какво мисля (макар че никой не ме пита за мнението ми или не му придава и най-малко значение).

Често излизам от ролята си, защото не мога да прикрия гнева си, като видя неправда, така че отново четири седмици се дрънка за най-невъзпитаното момиче на света. Не намираш ли, че понякога съм за окайване? Добре, че не съм някакво мрънкало, защото щях да се вкисна и да загубя доброто си настроение.

Реших засега да поизоставя стенографията. Много дълго продължи. Първо, за да мога да отделям повече време за другите предмети и второ, заради очите ми. Страшно е неприятно — станала съм много късогледа и отдавна би трябвало да нося очила (ау, каква ли кукумявка ще изглеждам!), но ние, както знаеш, като укриващи се не можем да ходим на лекар. Вчера в цялата къща се говореше само за очите на Ане, тъй като мама бе предложила да ме изпратят с госпожа Копхаюс на очен лекар. При тази новина ми се подкосиха краката, защото това не е дреболия.

Представяш ли си да изляза навън, на улицата! Не смея и да помисля за това. Най-напред страшно се притесних, а после се зарадвах. Но не беше толкова просто. Не всички инстанции, които трябваше да позволят подобна стъпка, се съгласиха така бързо. Най-напред трябваше добре да се претеглят трудностите и рисковете, макар че Мип бе готова да тръгне веднага с мене.

Извадих сивото си палто от гардероба, но то ми беше така умаляло, че изглеждаше като взето назаем от някоя по-малка сестричка. Много съм любопитна какво ще излезе от всичко това, но не мисля, че планът ще се осъществи, защото междувременно англичаните дебаркираха в Сицилия и татко отново е на вълната „краят е близо“.

Ели дава на Марго и на мен много канцеларска работа. Това кара и двете ни да се чувстваме полезни, а за нея е доста голяма помощ. Всеки може да разпределя кореспонденцията по папки и да я завежда в търговската книга, но ние правим това особено прилежно.

Мип е същинско товарно магаренце: все влачи нещо. Почти всеки ден успява да намери отнякъде зеленчуци и пренася всичко в големи пазарски чанти с велосипеда си. Пак от нея получаваме по пет библиотечни книги всяка събота. Също както малките деца чакат подарък, от нетърпение едва дочакваме деня, в който идват книгите.

Обикновените хора и не предполагат какво са книгите за нас, затворените тук. Четенето, ученето и радиото са единствените ни развлечения.