Ане Франк
Задната къща (114) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Вторник, 14 март 1944 г.

Мила Кити,

Може да ти се стори забавно (на мен ни най-малко) да чуеш какво ще ядем днес.

В момента чистачката работи долу и затова аз седя на масата при семейство Ван Даан и държа пред носа си кърпичка, напоена с парфюм, купен още по времето, преди да дойдем тук. Засега, изглежда, нищо не разбираш, затова ще започна поред от началото: Тъй като хората, от които си купуваме боба, са арестувани, останали са ни само петте купонни книжки, а нямаме боб и мазнина. И понеже Мип и Копхаюс са болни, Ели е заета и не може да ходи на пазар, настроението е отчайващо, както и храната. От утре няма да имаме вече никаква мазнина, масло или маргарин. Вече не закусваме пържени картофи (за да пестим хляба), а овесена каша и понеже госпожа Ван Даан смята, че гладуваме, купихме на черно пълномаслено мляко. Днес за обяд имаме варено кисело зеле. Затова е тази предохранителна мярка с носната кърпичка. Невероятно е как лошо мирише това миналогодишно кисело зеле. Тук в стаята вони на смес от скапани сливи, силни консервиращи средства и развалени яйца. Пфу, само при мисълта, че трябва да ям този боклук, ми се повдига. На всичко отгоре картофите ни хванаха такива странни болести, че от две кофи „pommes de terre“[1] само една стига до печката. Забавляваме се да определяме точно различните болести и установихме, че се редуват рак, едра и дребна шарка. О, не, никак не е весело да бъдеш в нелегалност през четвъртата година на войната. Веднъж само да свърши тази гадост!

Честно казано, яденето нямаше да ми пречи толкова, ако поне иначе беше по-приятно. Но точно това е трудното — от еднообразния живот всички започваме да ставаме раздразнителни.

Ще цитирам мнението за сегашното положение на петимата възрастни укриващи се:

Госпожа Ван Даан:

— Ролята на Принцеса на кухнята отдавна не ме привлича. Да седя и да не правя нищо, също отегчава, затова продължавам да готвя. Все пак трябва да се оплача, че готвенето без мазнина е невъзможно и ми се повдига от тези отвратителни миризми. Моите усилия не се заплащат с нищо друго освен с неблагодарност и крясъци, все аз съм черната овца, за всичко аз съм виновна. Освен това според мен войната не се развива много в наша полза и немците в края на краищата ще спечелят победата. Ужасно се боя, че ще измрем от глад и когато съм в лошо настроение, се карам с всички. Господин Ван Даан:

— Трябва да пуша, пуша, пуша и тогава нищо, нито храната, нито политиката, нито настроението на Керли, нищо не е чак толкова лошо. Керли е мила жена.

Но ако няма цигари, нищо не е както трябва и се чува само:

— Разболявам се, съвсем зле живеем, яде ми се месо. Ужасно глупаво същество е тази моя Керли.

След което със сигурност следва разгорещена кавга. Госпожа Франк:

— Яденето не е много важно, но сега с удоволствие бих хапнала филийка ръжен хляб, защото съм ужасно гладна. Ако бях на мястото на госпожа Ван Даан, отдавна да съм накарала господина да спре това непрекъснато пушене. Но сега и аз непременно трябва да запаля една цигара, защото нервите ми не издържат… Англичаните правят много грешки, но войната се развива в тяхна полза. Иска ми се да поприказвам с някого. Трябва да съм щастлива, че не съм в някой концлагер в Полша.

Господин Франк:

— Всичко е наред, нямам нужда от нищо. Успокойте се, времето е на наша страна. Дайте ми картофи и друго не ми трябва. Я отделете още от моята дажба за Ели. В политиката всичко върви отлично, аз съм изключително оптимистично настроен.

Господин Дюсел:

— Трябва да свърша днешната си работа, всичко да приключа навреме. В политиката всичко върви отлишно. Да ни хванат е нефъсможно.

Аз, аз, аз!…

Твоя Ане

Бележки

[1] Картофи (фр.). — Бел.пр.