Ане Франк
Задната къща (38) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Неделя, 13 декември 1942 г.

Мила Кити,

Седнала съм удобно в предната канцелария и гледам навън през процепа на тежките завеси. Полумрак е, но има още достатъчно светлина, за да ти пиша. Много необичайно ми се струва да гледам как хората вървят, те всички сякаш страшно бързат и почти се препъват в собствените си крака.

Велосипедистите… е, тяхното темпо въобще не може да се проследи. Дори не успявам да видя що за човек кара колелото.

Хората в този квартал не изглеждат съвсем привлекателно, а особено децата са така мръсни, че да те е страх да ги пипнеш. Истински деца от задните дворове със сополиви носове, чийто език едва разбирам.

Вчера следобед Марго и аз се къпахме тук и аз казах:

— Ако можехме с въдица да уловим едно по едно децата, които минават отвън, да ги вкараме в банята, да ги измием добре, да изкърпим дрехите им и след това пак да ги пуснем, тогава… — тук Марго ме прекъсна:

— Утре ще изглеждат точно толкова мръсни и окъсани, както преди.

Но какво съм седнала да дрънкам; има и други неща за гледане: колите, корабите и дъжда. Ето чувам трамвая и потракването му и ми е приятно.

Нашите мисли са така еднообразни, както и ние самите. В непрекъсната въртележка те се движат от евреите към яденето и от яденето към политиката. Между другото, като говоря за евреи, се сещам: вчера като че ли стана някакво чудо; иззад завесата видях двама евреи; имах странното чувство, сякаш съм предала тези хора и сега съм седнала да наблюдавам нещастието им.

Тук, точно отсреща в канала, има едно корабче[1], обитавано от моряшко семейство — мъж, жена и дете. Те си имат кученце, което знаем само по джафкането му. Досега сме виждали само опашчицата му, когато тича по палубата на корабчето.

Пфу, сега заваля и повечето хора се скриха под чадърите си. Виждам само шлифери и от време на време нечия глава в плетена шапка. Всъщност не е необходимо да виждам повече, постепенно вече познавам всички жени наоколо, издути от прекалено честото ядене на картофи, облечени в червени или зелени палта, на очукани токчета и с чанта в ръка. Те са с намръщени или добродушни лица в зависимост от настроението на мъжа.

Твоя Ане

Бележки

[1] В каналите на Амстердам и на други холандски градове има закотвени корабчета или специално построени къщи във водата, които не могат да се местят, а се използват само за жилища. — Бел.пр.