Ане Франк
Задната къща (17) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Понеделник, 21 септември 1942 г.

Мила Кити,

Днес ще споделя с теб всеизвестната новина на Задната къща.

Госпожа Ван Даан е непоносима. Непрекъснато отправя към мен укори, че не преставам да говоря. Все намира нещо ново да ни тормози; ето сега вече не иска да мие тенджерите и ако в тях е останало дори съвсем малко храна, не я пресипва в стъклен супник, както сме правили досега, а я оставя в тенджерата да се разваля. Когато Марго след това мие съдовете, й се събират понякога по седем тенджери, а Мадам казва: „Марго, Марго, имаш си доста работа!“

С татко работим над родословното дърво на неговото семейство, при това той разказва по нещо за всеки, което ми е извънредно интересно.

Господин Копхаюс ми донася през седмицата по няколко книги за момичета; аз съм запалена по поредицата за Йоп тер Хьол. Общо взето, всичко от Сиси ван Марксфелд ми харесва много. „Лятна лудория“ съм чела вече четири пъти и все още се смея на комичните случки в нея.

Ученето започна, залягам здраво над френския и зубря по пет неправилни глагола всеки ден. Петер пое с много въздишки своя английски. Вече получихме няколко учебника; голям запас тетрадки, моливи, гуми и етикети съм донесла от дома. Понякога слушам холандското радио от Лондон, наскоро по него говори принц Бернард. Той каза, че в кралското семейство очакват бебе идния януари. Мисля, че това е чудесно; тук са крайно изненадани, че съм такъв почитател на кралското семейство.

Преди няколко дни говориха за това, че все още съм доста глупава, в резултат на което следващия ден се хванах здраво за ученето. Никак не ми се иска да съм още в първи клас, когато стана на 14 или 15 години.

От разговора се разбра още, че не ми е позволено да чета почти нищо свястно. Мама в момента чете „Господари, жени и слуги“, която на мен не ми е позволено да чета (но на Марго — да!). Първо трябвало да съм по-развита, както моята талантлива сестра. След това се говори за моето невежество по отношение на философията, психологията и физиологията, за които нямам и понятие. Дано догодина помъдрея! (Тези трудни думи потърсих бързо в речника „Кунен“.)

Стигнах до будещото страх заключение, че за зимата имам само една рокля с дълги ръкави и три жилетчици. Татко ми разреши да си оплета пуловер от бяла овча вълна; самата вълна не е много хубава, но по-важното е да ми топли. Ние имахме дрехи при разни познати, но за съжаление можем да ги приберем чак след войната, и то ако тогава са още там.

Точно бях почнала да ти пиша за госпожа Ван Даан и тя влезе в стаята. Хлоп! Затворих дневника.

— О, Ане, не мога ли поне да погледна?

— Не, госпожо.

— Тогава само последната страница, а?

— Не, госпожо, не може.

Разбира се, уплаших се много, защото точно на тази страница тя е представена не съвсем ласкаво.

Твоя Ане