Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Средновековна песен (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Valcort Heiress, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2015)
Разпознаване и корекция
egesihora (2015)

Издание:

Катрин Каултър. Наследницата на Валкорт

Американска. Първо издание

ИК „Плеяда“, София, 2012

Редактор: Весела Прошкова

ISBN: 978-954-409-328-0

История

  1. — Добавяне

Девета глава

Мери кимаше на всеки, повтаряше името му и го питаше за занаята му. Много беше минало през ръцете и главите на уморените и гладни хора, които се бяха скупчили пред нея. Прочете в очите им скрито недоверие, а и изненада у онези, които още не я бяха виждали. Какво да им обясни? Трябваше да започне отнякъде. Усмихна им се и подхвана:

— Знам, че не ме познавате. Знам, че не вярвате точно аз да направя нещо за Уеъръм. Знам, че не обичате и да криете — най-малко от справедливия и добър нов граф, лорд Гарън, но ако ме приемете като незаконна дъщеря на отец Ейдъл и поне известно време не ме издавате, аз ще се отплатя за доверието ви. Тази зала ще заблести отново, а Уеъръм ще възвърне славата и величието си.

— Но защо просто не доверите на лорд Гарън коя сте в действителност?

Думите бяха на един кротък беловлас мъж.

— Защото ако му кажа, той ще ме върне у дома. А там ще ме омъжат против волята ми. Трябва да се крия, поне докато… — Докога? Нямаше изгледи съдбата да отсъди в нейна полза. Тя пое дълбоко дъх и заяви: — Докато кралят не се намеси и не вземе нещата в свои ръце.

— Толкова ли сте важна, че чак кралят да се занимава с вас? — запита една женица, която беше толкова слаба, че чак се беше прегърбила. Думите й бяха хапливи, но Мери се усмихна.

— Май да, но сега това е без значение. Сега съм тук и ако ме подкрепяте, ще удържа на думата си. Съвсем доскоро Уеъръм е процъфтявал. С общи усилия ще възвърнем славата му.

Добре, ами после? Какво би станало, ако кралят наистина се намесеше? Пак биха я омъжили насила, така беше прието и така щеше да стане. Тя нямаше думата. Представи си лорд Бренан и потрепери от погнуса. Но поне засега майка и беше далеч, Бренан — също. Почувства надежда, как искаше да я дари на изтерзаните клетници, сбрани при нозете й!

Те си шепнеха нещо, явно бяха объркани. Каза им:

— Чуйте! Вие сте умни, но обезверени, гладът и умората са ви пречупили. Но най-лошото е зад вас. Чакат ви сити и добри дни, повярвайте ми! Съвсем скоро лорд Гарън ще донесе храна, обилна храна за всички ни. Денят ще завърши с радост и веселие.

И малко надежда… може би.

Да, Мери беше сигурна, че ще се случи тъкмо това. Когато лорд Гарън се заемеше с нещо, то ставаше.

— Бълик, помагал си на готвача Кларк, който вече не е между живите. Ще се заемеш с готвенето. И понеже сега храната е най-важна за нас, нека първо оправим кухнята. Трябва да сме готови, когато лорд Гарън донесе дивеча. Искам само да ми вярвате. Знам, че сте изнурени от глад, затова ще работим бавно и често ще си почиваме. Добре, че поне има вода.

Тя отстъпи назад и се вгледа в хората. Бяха обезсърчени, но започваха да се успокояват, дори и най-чепатите старци взеха да кимат одобрително. Изгряха плахи усмивки. Един възрастен мъж извика:

— На работа, да възвърнем някогашното величие на Уеъръм!

Последвалите одобрителни възклицания прозвучаха в ушите на Мери като музика. Стана й хубаво на душата. Огледа хората и видя изправени гърбове и вдигнати глави, така и трябваше. Сега тези хора имаха цел и бъдеще.

След като всички тръгнаха да търсят парцали и метли, Мери и Бълик се отправиха към кухнята. И тук всичко беше наопаки, Черният демон беше дирил имането на Артър навсякъде. Съдовете бяха натрошени, масите — преобърнати и насечени с брадва. Помещението беше мръсно и вонеше. Мери изпрати Бълик и петима други да търсят дълги пръти и да направят шишове, с тях щяха да изпекат дивеча в грамадното огнище в залата. Тежките греди на тавана бяха почернели, но огънят щеше да прогони дъха на гнилоч и разложение. Тя разпореди на жените да почистят малкото останали съдове.

Крепостта беше зарината от боклук — навсякъде имаше купища разложена храна, кости и умрели плъхове. Нямаше чисти рогозки за застилане, затова Мери разпореди подовете да се измият, а боклукът да се изхвърли на бунището.

Работата напредваше бавно, хората едва кретаха. Най-големият враг сега беше изтощението. Тя даваше чести почивки и говореше окуражително. Постепенно залата доби по-приветлив вид и вече не миришеше така отблъскващо.

Масите бяха унищожени и тя прати мъжете да търсят дъски, които да подредят върху камъни от руините на казармите. Смогнаха да стъкмят десет ниски масички.

— Добре стана — отбеляза Тапър и я потупа по рамото.

Мери му се усмихна.

След три часа пристигна Гарън с голям глиган, провесен на прът, и залата се изпълни с радостни възгласи. Всички гледаха господаря с възхищение.

— Старият Кларк вече не е сред нас, но ще се справим, милорд — рече Мигинс.

— Как?

— Тук е Бълик. Нашата малка Мери ще му покаже какво да прави.

— Мери? Коя е Мери?

— Тя, клетата, е дъщеря на тукашния свещеник, отец Ейдъл. Злодеите го убиха, намушкаха го с нож. Беше образован човек, научи на четмо и писмо и дъщеря си. Лейди Ан пък я научи на домакинска работа. Ще видите какво оправно момиче е.

Мигинс се поусмихна, стараеше се да е убедителна. Гарън не промени изражението си, но усети, че нещо не е наред. Кое по-точно не беше ясно, но засега нямаше значение. Чакаха го далеч по-важни дела, затова само се усмихна на девойката, която беше навела глава — дали от свян, дали защото се боеше той да не се вгледа в лицето й. Понечи да я попита защо досега не се бяха заели с разчистването, но се отказа. Сигурно и тя като другите беше загубила вяра, че ще доживее края на мъките им.

— Идете да се измиете и преоблечете, господарю. Мери ще се погрижи за готвенето.

Във вътрешния двор Гарън се съблече, изми се с единственото парче сапун, което намериха, и накрая Гилпин лисна отгоре му цяло ведро вода от кладенеца. Гарън потрепери и се изтръска като куче.

— Добре, че Тапър намери това ведро. Не са го видели, било е под една круша в градината. Отсекли са дървото и ведрото е останало под клоните.

Спътниците на Гарън също се измиха с изключение на Пейли, който заяви, че парчето сапун не ще стигне и за единия му крак, пък и така си му било добре.

Гарън не вярваше в крепостта да има друг сапун. Дано някоя от жените да знаеше как се прави. Дано тази Мери, дъщерята на свещеника, беше така оправна, както Мигинс я представи.

Но всичко по реда си. Сега поне имаше храна.

Той си затананика, докато Гилпин му подаваше чисти дрехи, и се заоблича. Млъкна за момент, защото чу мъжки и женски гласове, подвикване и дори смях. Мъртвешката тишина вече я нямаше!

А къде ли беше тази Мери?