Катрин Каултър
Наследницата на Валкорт (32)

Трийсет и втора глава

Лондон

Уайт Тауър

Кралят го нямаше. Лорд Котсуолт обясни, че заминал за Корнуол при чичо си, Робърт Бърнъл също бил там. Само кралицата останала в Тауър.

„Благодаря ти, боже!“ — Мери вдигна поглед към тавана на разкошното помещение. Молитвите й бяха чути! Преди Гарън да я поведе към Корнуол, тя помоли лорд Котсуолт за аудиенция при Нейно Величество.

Нямаше причина графът да й откаже и той ги поведе към покоите на кралицата. Преди да влязат, графът задържа Гарън и го заразпитва за Черния демон и случилото се в Уеъръм. Гарън изгледа Мери на кръв — пак го беше измамила! Докато той волю-неволю остана да разговаря с лорд Котсуолт, Мери мило му се усмихна (при което кръвта му закипя) и бързешком влезе при кралицата. Тя тъкмо кърмеше. Нищо ново, постоянно беше заета с едно и също — раждаше и кърмеше. Седеше сред куп копринени възглавници и тананикаше не друго, а една от песничките, съчинени от Мери навремето!

На прага я пресрещна зеленооката и красива Алис Кент.

— Я, каква изненада! — Тя вдигна вежди. — Мислех, че никога няма да се върнеш. Понапълняла си, преди беше много мършава. Истинска дама! Знаех си, че ще станеш красавица. Как си, мила? Разбрах, че си пристигнала с Гарън Кърси. Добро момче е той. Кой вятър те събра с него? Я разкажи!

Тя май вече знаеше всичко.

— Здравей, Алис. Радвам се да те видя отново.

Мери се заоглежда. Зърна една закръглена жена и се запита дали не е Бланш. Тя беше! Пищен бюст и рокля с дълбоко деколте! „Кравата“ бъбреше с една от придворните дами и се смееше. Беше доста надарена, спор нямаше. За всеки случай Мери реши да попита:

— Алис, коя е дамата с придворните? Май не съм я виждала?

— А, онази ли? Бланш Хауорт.

Бланш подвикна:

— Алис, няма ли да ни запознаете? Само не казвайте, че това е спътницата на лорд Гарън. Чух, че дошъл с някаква жена.

Кралица Елеонора се обади отвътре:

— Мери? Ти ли си, детето ми? Хайде, влизай. Да ти представя най-малката си дъщеря. Виж я само колко е сладка: със сини очи и златни къдрици. Ангелче! И какво красиво носле — същото като на баща й.

Кралицата й подаде меката си бяла ръка и Мери се уплаши да не я ожули с мазолестата си длан.

— Права сте. Имате най-красивото бебе на света, милейди.

Елеонора се разсмя, пусна ръката й и я потупа по бузата.

— Естествено. В династията Плантагенет няма грозни хора. Хубавицата ми! Вечно е гладна. — Сякаш за да потвърди думите й, бебето се впи като пиявица в гърдата й. Кралицата го погледна с умиление, целуна го по челцето и вдигна очи към Мери. — Колко си пораснала! Май си по-висока от всички придворни дами. Я махни забрадката! Боже, каква коса! Огнена! И какви сладки плитки. Госпожи, елате насам! Искам да ви представя Мери.

Шест придворни дами чинно се наредиха около кралицата и престорено любезно се ръкуваха с гостенката. Гледаха окъсялата й рокля и старомодните й обувки и тайничко се подсмиваха. Лорд Гарън, това хубаво момче, с тази никаквица? От къде се беше взела?

Преди да получат отговор, кралицата ги помоли да напуснат стаята. Вече насаме с Мери тя се прокашля и премести бебето на другата си гърда.

— Моите дами май са луди по лорд Гарън. А ти какво търсиш с него?

— Ама че бързо се разчуват новините тук… Бях забравила.

— Най-бързото нещо на света са клюките.

— И все пак… Едва пристигнахме и лорд Котсуолт ни доведе право тук.

— Някой от слугите тук ви е познал и ви е издал на Бланш. Тя само това чака, дори възнаграждава доносниците с разни вкусни неща за хапване.

Ново двайсет! Кравата подкупвала прислугата! Значи не беше глупава. Мери я намрази още повече. Вдигна очи към красивото лице на кралицата. Толкова много имаше да разказва: „Баща ми почина, майка ми ме продаде на Джейсън Бренан, аз избягах, а Гарън ме спаси…“ Усети как очите й се навлажняват. Коленичи и сложи глава на скута на кралицата.

— Какво ли не преживях, милейди.

Елеонора я погали по косата. Колко беше променена, вече не беше дете.

— Хайде, Мери. Говори, слушам те.

— Искам Гарън, милейди. Искам да съм му съпруга — проплака младата жена. — Искам кралят да разреши женитбата ни. Но Негово Величество не е тук и Гарън иска да го търсим в Корнуол. Боя се, че вместо да ни благослови, кралят ще заповяда да обезглавят Гарън. Защото съм наследница… и не съм девствена. Гарън е добър и почтен мъж. Аз го прелъстих, той не е виновен, кълна се…

Тя стреснато млъкна, защото Гарън нахлу в спалнята, последва го лорд Котсуолт, а трима стражи ги догониха, дрънчейки с оръжията си. Наконтените дами, зяпнали от изненада, също влязоха в покоите. Но Гарън беше сляп за случващото се, погледът му беше вперен в Мери, която се беше свила в нозете на кралицата.

— Мери, млъкни! Каквото и да си казала досега, спри! — извика. После забеляза, че кралицата гали Мери и кърми бебе. — Бог да ви поживи, милостива господарке. Извинявайте. — Направи дълбок поклон, като скърцаше със зъби: как само го бяха извозили!

Елеонора му даде знак да се изправи и с красивия си мек глас каза:

— Лорд Котсуолт, всичко е наред. Цели три години лорд Гарън беше предан страж на краля. Не се притеснявайте за мен. Моля, оставете ни. — Тя му кимна да напусне стаята.

Графът отмести поглед, докато кралицата закрие гръдта си и главичката на бебето. Изгледа смръщено Мери, кимна на Гарън и неохотно закрачи към изхода.

Когато масивната врата най-сетне се хлопна, Гарън се почувства като в капан. Беше под прицела на три жени, с които беше делил леглото си: Бланш, Алис и Матилда. Щяха да го изядат с погледи. Прииска му се подът да се отвори и той да пропадне в пъкъла. Мери все още стоеше свита като запетайка в нозете на кралицата и го гледаше уплашено. Какво ли й беше наговорила? Май беше чул нещо за прелъстяване… или така му се беше сторило? Все едно. С него така или иначе беше свършено. Спомни си какво разправяше Бърнъл за палача. Какъвто беше нескопосан… Сто на сто и краят му нямаше да е лесен. Той преглътна с усилие. Впрочем защо се притесняваше, можеше и да му се размине. Трябваше само да изиграе добре картите си. Беше намислил да говори за пари, за подкрепа, за ползата за държавата… Железни аргументи, но само за пред краля. Той мислено изруга. Диалозите, които беше репетирал наум, сега отиваха на вятъра. Имаше броени минути, за да съчини нещо угодно за кралицата. Загледа се в нея: беше с красива дълга роба, косата й блестеше на слънцето, от благородното й лице струеше мекота и изисканост. Почувства се не на мястото си… Все едно, трябваше да опита. Той отново се поклони.

— Ваше Величество, моля да извините дръзкото ми нахлуване. — Той посочи Мери: — Надявам се момичето да е обяснило, че е под мое попечителство.

— Не ми каза това, милорд.

— Но е така, милейди. Впрочем какво ви каза?

Кралицата се разсмя.

— Каза, че ви иска за съпруг. Както впрочем и много други жени… права ли съм?

По дяволите! Как беше възможно? Само за минута-две Мери беше изплюла камъчето. Ами сега? Какво да каже? Той се прокашля и бавно, сякаш напредваше през тресавище, пристъпи крачка-две напред.

— Милостива господарке, зная, че единствено кралят има право да определя кой за кого да се жени в подобни случаи. Клетата девойка е без баща, при това има злочестината да е единствена наследница. Бяха я отвлекли и знам, че нямам право да вляза в брачен съюз с нея. — Той се олюля.

— Най-добре ще е да седнете, Гарън. И без това сте толкова висок, че ме заболя вратът да ви гледам от мястото си. Вивиан, донеси стол за господина.

Столът беше по-тежък от самата Вивиан и Гарън изтича да го донесе. Седна, а Бланш Хауорт се присламчи до него и свойски сложи ръка на рамото му.

Гарън побесня. Какви ги вършеше нахалницата? Не виждаше ли, че Мери е готова да й пререже гърлото? Мери се беше вторачила в ръката на Бланш и се беше свъсила — май наистина можеше да й види сметката. Той се приготви да отблъсне Бланш и се прокашля, но кралицата заговори преди него:

— Матилда, налей вино на госта ми.

Матилда Матинс наля чаша рубиненочервено вино, дар от Грелъм де Мортън. Кралицата се разположи удобно и загледа Гарън, който с наслада отпи от чашата си.

— Познавате Грелъм, нали, милорд?

— Да, и то добре. Преди две години се бях обзаложил с него, че ще обяздя един жребец. Едва не си счупих врата. Всичко вървеше добре, но в един момент Грелъм подсвирна. Конят се стресна и ме хвърли в едни трънаци. Грелъм щеше да се пукне от смях, а аз цял месец си близах раните.

Кралицата също се разсмя.

— Както вече знаете от лорд Котсуолт, съпругът ми е на гости при чичо си в Корнуол. Вчера пристигна пратеник с писмо. Негово Величество ме известява, че Грелъм и Касия са си в имението заедно с дъщеря им Филипа и съпруга й Дайънуолд де Фортенбъри, плюс внуците. Домът им сигурно се пръска по шевовете. Колко хубаво щеше да е и аз да съм там с децата… Всъщност кралят точно това предлагаше.

Бланш се усмихна на Гарън:

— Помня този случай. Цял месец ти вадих тръни от задните части. Беше като таралеж, здраво място не ти беше останало.

„Край, свършено е с мен — помисли си той. — Сигурно Сатаната вече ме чака с отворени обятия.“

Мери бавно се изправи, без да отделя очи от Бланш.

— Само аз имам право да вадя тръни от годеника си. Никой друг, чуваш ли! Махни ръката си от Гарън или ще те превърна в крастава жаба! Знаеш ли какви рецепти знам? Аз съм почти магьосница!

В следващите няколко мига в стаята се възцари тишина.

Най-сетне кралицата се обади:

— Така е, Бланш, лорд Гарън вече принадлежи на друга. Едва ли искаш да се върнеш при съпруга си с насинено лице. Ще я подредиш добре, нали, Мери?

— Много добре! Но защо да я превърна в жаба? Крава би й подхождало повече. Да, тъпа крава. Точно така.

Бланш сви дланта си в юмрук, но все пак я дръпна от рамото на Гарън.

Кралицата благо се усмихна:

— Вижте какво, деца мои. И аз съм изваждала тръни от задните части на Негово Величество. Това влиза в съпружеските ми задължения. — Придворните дами учтиво се разсмяха, а тя продължи: — Не виждам пречка да сключите брачен съюз, Гарън. Вие вече не сте адютант на краля, а граф. Имате богатство и благородническа титла. С подкрепата на съпруга ми ще управлявате Валкорт и Уеъръм, зная, че ще го вършите мъдро и със сърце. Мери, лорд Гарън, давам ви благословията си. Можете да се ожените. Другото оставете на мен, аз ще имам грижа за сватбата. Кралят ще е тук до седмица. Дойде ли, ще ви оженим. Стига, разбира се, през това време Гарън да не върши глупости. Разбрахте ли, лорд Гарън? Внимавайте какви ги вършите!

— Той е твърде благороден и мил, за да си позволи да върши глупости — обади се Мери.

Кралицата се разсмя.

— Шегувам се, Мери, не го взимай на сериозно.

„Прекалено хубаво е, за да е вярно — помисли си Гарън. — Прекалено хубаво е.“

Като се върнеше кралят, щеше да го скъси с една глава. Той машинално докосна шията си.