Катрин Каултър
Наследницата на Валкорт (42)

Четирийсет и втора глава

Мери седеше на дебела възглавница при нозете на кралицата. Гарън се взираше в нея, гледаше я, както орлица гледа малките си. Нейно Величество не можеше да се нарадва на любимката си, галеше я по косата, която се спускаше като буен водопад по раменете й.

Кралят седеше отсреща на пищен трон, подарък от султан Баирбаш, лично си го беше донесъл от Йерусалим. Беше изпружил крака и се любуваше на кожените си обувки, украсени със скъпоценни камъни.

Кралицата сложи ръка на рамото на Мери:

— Е, детето ми, време е да ни разкажеш за премеждията си.

Мери хвана дланта й, така се чувстваше по-сигурна.

— Ваше Величество, няма кой знае какво за разказване. Двама ме упоиха и отвлякоха по заповед на майка ми. Когато се свестих, разбрах, че тя иска да се омъжа за Джейсън Бренан. Казах й кой е той: Черният демон, опустошил Уеъръм, алчен злодей, отнел живота на десетки невинни хора заради някакво съкровище. Казах още, че сърцето ми принадлежи на Гарън и че той ще е най-добрият стопанин на Валкорт и Уеъръм.

Тя замълча за миг, запърха с мигли, премрежи очи и се загледа в краля. Гарън я наблюдаваше отстрани. Чудно, досега не го беше правила. Кралят примигна, приведе се, явно поласкан от нейното кокетничене, и й подаде захаросана смокиня от сребърния поднос, който държеше слугата, застанал до него.

— И какво отговори майка ти?

Мери отхапа от смокинята и се усмихна. Наклони глава и косата й се разпиля като свила върху гърдите й.

— Сър, след дълъг размисъл тя най-сетне прие избора ми. Благослови ме и нареди на похитителите ми да ме върнат. Моли ви да не я наказвате, правила е всичко за мое добро. Мислела е, че ми подготвяте брак по сметка и е искала да ме спаси. Кой родител не се грижи за детето си?

Гарън зяпна. Що за глупости? Нейната майка с такива благородни помисли? Това чудовище? Нали заради нея Мери беше избягала от бащиното си имение?

Нещо не се връзваше. Дали вещицата не беше изтрила спомените й?

Кралят повдигна вежда:

— Майка ти? Да те спаси? Тя само искаше да те даде на Джейсън Бренан, злодея, който опустоши Уеъръм. И то за шепа сребърници. Част от които, естествено, се полагат на мен. — В сините му очи блесна алчно пламъче.

Гарън се намеси:

— Бъдете спокоен, Ваше Величество, ако наистина открием пари, ще си получите дела си.

Едуард кимна на Мери да продължи.

— Каза, че майка ти искала да те спаси?

Тя кимна.

— Да, сър, мислела е, че Джейсън Бренан е възможно най-добрата партия за мен. Трябваше ми време да я убедя в качествата на Гарън. Е, най-сетне и това стана.

— Сигурно си й представила списък с добродетелите ми — вметна хапливо Гарън.

Тя се сепна:

— Списък? Това пък от къде?

— Нали все правиш списъци.

— Хм. Нямам нужда от списък, милорд. Вашите добри страни са запечатани в съзнанието ми.

— Каза ли й, че съм смел?

— Не… мисля, че не. Смятам, че думата е доста глупава. Не намирате ли?

— От къде на къде? — намеси се кралицата. — Моят благороден съпруг например е най-смелият властелин в историята на Англия.

Кралят се обърна към Бърнъл и развеселено попита:

— Как мислиш, Роби, смел ли съм?

Бърнъл хвърли опечален поглед към почти празната табла и промърмори:

— Ако позволите на предания си слуга да се облажи с една смокиня, той ще ви припише всички мислими и немислими добродетели.

— Дори не чу какво те попитах, Роби!

— Чух аз, чух.

Кралят се разсмя и направи знак на слугата да занесе сребърния поднос на канцлера. Бърнъл налапа няколко смокини наведнъж и ги задъвка с наслада, после заяви:

— Не само че сте най-смел, но сте и най-щедрият от всички владетели.

Кралицата се усмихна, майчински погали Мери и се обърна към Гарън:

— Ако искаш да знаеш, Мери умееше да прави списъци още преди да дойде тук. Много ми е умничка.

— Благодаря, госпожо. — Мери внезапно скочи на крака. — Нека и Гарън да си поиграе с косите ми. — Обърна се към краля и повторно го дари с дълъг сластен поглед.

Този път той не се подаде, само сухо нареди:

— Иди си почини. Само не лягай при годеника си, нали трябва да си чиста за сватбата…

Кралицата го прекъсна:

— Поне Гарън да й направи един масаж. Ще й дойде добре след тия приключения… Вървете, деца мои.

— Момент, нека да уточним кога ще е сватбата — обади се с пълна уста Бърнъл.

— Може и днес, няма какво да чакаме — рече Гарън и за негова радост кралят се съгласи.

Стана обаче тъй, че малко преди венчавката бебето на кралицата получи колики и церемонията беше отложена за следващия ден.