Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Средновековна песен (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Valcort Heiress, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2015)
Разпознаване и корекция
egesihora (2015)

Издание:

Катрин Каултър. Наследницата на Валкорт

Американска. Първо издание

ИК „Плеяда“, София, 2012

Редактор: Весела Прошкова

ISBN: 978-954-409-328-0

История

  1. — Добавяне

Четирийсет и четвърта глава

— Гарън, заловихме го! Хванахме Джейсън Бренан! В Уеъръм! И намерихме сребърните пари на Артър! Затова съм тук!

Гарън спря задъхан пред Алерик. Чу го какво каза, но му трябваше време да осъзнае думите му.

— Я повтори!

Алерик се усмихваше до уши.

— Хванахме Джейсън Бренан! Запрели сме го в житницата. На ваше разположение е. — Той продължи да потрива големите си длани, радваше се като дете.

На Гарън му идваше да го зашлеви, но се въздържа. Какво облекчение! Господ беше милостив, свърши се.

— И какво, тоя глупак дойде пак с войска, бихте ли се?… Някой пострада ли? Хайде разказвай, слушам те!

— Не, този път не дойде с войска. — Алерик се разсмя. — Гледам аз, идва някакъв калайджия с една грохнала старица и три мулета. Викам си, носят нещо за продаване, да влизат. Пуснах ги.

— Само не казвай, че Джейсън Бренан се е предрешил като калайджия.

— По-лошо, господарю — той беше старицата! Ама ви казвам — парцалива, мръсна, с едни сплъстени коси… Калайджията поогледах, но на нея не обърнах никакво внимание. Бръчки, брадавици, черни зъби… какво да гледам? Ей, голям глупак съм бил!

— Кой го разпозна? Ами съкровището? Говори, че нямам търпение!

Наоколо започнаха да се събират хора, слушаха. Мери се притискаше до Гарън.

— Мигинс, господарю. Влизат ония, разтоварват дисагите, започват пазарлъци. Става късно. Викам, останете да спите, не ни пречите. Лягат те, но Мигинс била нащрек, и — присламчила се до онова чучело. Посред нощ дъртата станала, уж по нужда. Ама минала и заминала край нужника. И хоп — в спалнята ви. Мигинс обаче — подире й! По едно време тича и ме буди. Ставай, вика, калайджийката рови в дупката! Каква дупка, защо, как… Абе, дупката, дето Лайзъл криеше дрехите на лейди Ан.

— Чакай, ама там нямаше нищо. Гледал съм. Мери, нали вие с Лайзъл и Мигинс вадихте дрехи… обувки… всичко що беше вътре го извадихте?

— Да, ама отдолу имало втора дупка, по-голяма от първата! Тъпкана с пари! Кожени кесии със сребърни монети, калайджийката ги вадеше и ги трупаше до себе си. Аз се промъкнах отзад, плеснах с ръце и я ударих с юмрук по главата. Оная изквича и се претърколи. Сграбчих я за косата — остана в ръцете ми! Перука! И кой, мислиш, цъфна под перуката?

„Джейсън Бренан. Луда работа.“ Не можеше да се отрече — добре измислено.

Алерик сведе глава.

— Това е. Вече знаете как стана, ако искате, можете да ме накажете за лековерието ми. Гледам я — баба като баба, на кой да му мине през ум, че е предрешена? Ако не беше Мигинс…

Гарън махна с ръка и го прекъсна:

— Добре, че си я пуснал, иначе как щяхме да разберем къде е било скрито съкровището? Божа работа — ти си я пуснал, Мигинс я е проследила… Виж как случайността ни е помогнала. Тук ли е среброто, донесе ли го?

— Не, господарю, не исках да изкушавам краля. Кой би издържал, като види такъв куп пари? И светец би посегнал.

— Така е. — Гарън въздъхна. — Но ще дадем и една част на краля, няма как. — Той потри ръце. — Ама хубаво сте го подредили! Бабичка, а!

— Беше гледка невиждана. Скочи да се бие, както си беше с роклята. Толкова се ядоса, че очите му щяха да изхвърчат. Стана червен като рак! Проснах го на земята и го смлях от бой. Започна да ми се моли, предложи да делим. Пак го бих. И го вързах в хамбара. И калайджията е там. Мисля, че е сър Холрик, но не успях да разбера. Не казва името си. Чакат ви. — Алерик се ухили. — Сега, при тази добре свършена работа, не заслужавам ли благородническа титла? Все пак открих съкровището и залових най-страшния враг на Уеъръм!

Гарън се усмихна:

— Може да ти излезе късметът. Тъкмо сме при краля, той ще реши. — Помисли малко и добави: — Ще го питам дали и Мигинс не заслужава рицарски сан.

Кралят заяви, че ще мисли за титли едва след като види парите. Разпореди веднага да тръгнат към Уеъръм, нямало защо да се поемат излишни рискове. Дори предложи Гарън и Мери да се оженят в крепостта и за целта изпроводи там канцлера.

И така, само час по-късно Гарън и Мери, сър Лайл, Алерик и хората им се сбогуваха с Лондон и поеха с благословията на Негово Величество. Робърт Бърнъл беше изпратен с мисията да осигури по думите на краля „грижливо описание на находката и заделяне на справедлив дял за английската корона“.

От начина, по който кралят инструктира Бърнъл, стана ясно, че въпросният справедлив дял няма да е малък. Величеството ги изпрати, като потриваше ръце, видимо зарадван и изгарящ от нетърпение.

От къде се бяха взели тези пари? Чии бяха? Със сигурност не на Джейсън. И кой беше издал скривалището?

Гарън имаше доста теми за размисъл.