Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Средновековна песен (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Valcort Heiress, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2015)
Разпознаване и корекция
egesihora (2015)

Издание:

Катрин Каултър. Наследницата на Валкорт

Американска. Първо издание

ИК „Плеяда“, София, 2012

Редактор: Весела Прошкова

ISBN: 978-954-409-328-0

История

  1. — Добавяне

Четирийсет и осма глава

Гарън се взря през решетката и огледа двамата, които лежаха безмълвни, оваляни в нечистотиите си. Не искаше да ги убива, искаше да пречупи волята им. Май беше дошло времето.

Влезе във вонящата килия. И двамата не го удостоиха с поглед, нито проговориха. Изглеждаха доста смазани.

— Алерик, изведи тия мумии на двора, искам да ги разгледам хубавичко, да им се порадвам на премените. Пфу, как вонят! Нищо, ще ги изкъпем с вода от кладенеца. Мери е направила чуден лавандулов сапун, тъкмо за случая. — Гарън се обърна и като си свирукаше, напусна приземието.

Вън Пали и Хобс се заеха с мнимия калайджия и „съпругата“ му. Съблякоха ги и ги поливаха с кофи ледена вода, двамата подскачаха и зъзнеха, а хората наоколо се забавляваха. До едно време пленниците се опитваха да прикриват срамотиите си, но видяха, че е безполезно, и се заеха да се измият. Лавандуловият сапун ухаеше чудесно и наистина свърши работа. Тълпата обсипваше пленниците с цветисти изрази.

Мери каза на Гарън:

— Виж го сър Холрик: колко е жалък, като мокра кокошка е.

— Аха, наистина. — Гарън стоеше със скръстени ръце и не отделяше поглед от двамата. — Навремето не успя както трябва да се насладиш на компанията му.

— Джейсън Бренан е млад и красив, точно както ми го описа майка ми.

— Но ти си го виждала и преди, Мери, не помниш ли? — каза той леко изненадан. — Нали бил дошъл във Валкорт с майка ти?

— Да, но казвам как го описа тя. — Мери се обърна и леко плъзна пръсти по ръката му.

— Дръж се прилично, малката — скастри я Гарън и кимна към двамата. — Как хубаво ухае сапунът… Какъв ли ще е този аромат?

Тя сви рамене.

— От къде да знам.

— Нали ти го прави. — Той изстина.

Пленниците се облякоха — този път в мъжки дрехи, които измъкнаха от дисагите на мулетата. Гарън нареди на Алерик:

— Заведи ги в залата. Време е да узнаем тайните им. — Разположи се на новия си стол с красива резба. Предстоеше му да раздава правосъдие… за пръв път. Вдъхна аромата на прясно издялано дърво и изпита нещо като благоговение. Робърт Бърнъл стоеше до него и не продумваше. „Пак мисли за парите, чуди се как да измъкне още!“ — рече си Гарън.

— Джейсън Бренан, да ви представя човека, който ви разобличи. — Той кимна на Мигинс. Старата изпъчи гърди и с гордо вдигната глава застана до него. Озъби се на Джейсън и го заплаши с кокалестия си юмрук:

— Аз те познах, негоднико! Аз!

Джейсън Бренан изръмжа:

— Дърта гарга, ще те изкормя, като се измъкна от тук.

— Но никога няма да се измъкнете! — обади се Робърт Бърнъл. — И се дръжте прилично, мизерният ви живот виси на косъм.

Джейсън Бренан много добре знаеше кой стои пред него: Робърт Бърнъл, дясната ръка на краля, най-влиятелният човек в Англия. „Какъв е мършав“ — помисли си. Странно, баща му беше споменавал, че на младини двамата с Бърнъл били приятели. Значи Бърнъл трябваше да има поне прошарена коса. Но неговата беше гарвановочерна, докато бащата на Джейсън беше напълно побелял. Видя кокалестите, изцапани с мастило пръсти на кралския секретар, огледа и овехтялата му черна туника. В крайна сметка канцлерът на Англия беше само един обикновен книжен плъх. Но зад него стоеше кралят — а той беше безмилостен.

Джейсън скръцна със зъби. Трябваше да си мълчи, бъдещето му не изглеждаше никак розово. До него сър Холрик стоеше наглед безразличен, как ли се владееше?

— Чакам да чуя истината! — натърти Гарън, като местеше поглед от единия към другия. Двамата мълчаха с наведени глави. Той извади ножа си и стана. — Не искате да ви лиша от едно ухо, нали, Джейсън? Мисля, че е време да поразвържете езика си.

Джейсън Бренан не отвърна, но сърцето му се качи в гърлото.

— Може пък с едно ухо човек да чува по-добре. Искате ли да опитаме?

Онзи продължи да мълчи. Вдигна лице към Гарън и се изплю. Този път уцели туниката му.

Ножът на Гарън изсвистя тъй бързо, че никой не видя какво стана. Просто миг по-късно Джейсън вече беше само с едно ухо. Изрева като обезумял, стисна главата си, хвърли се на земята и запищя.

Гарън застана над него и спокойно избърса острието на ножа.

— Чакам да чуя истината. За да не отлети и другото ви ухо.

Джейсън се запревива и закрещя:

— Осакати ме! Чудовище! Как можа!

Робърт Бърнъл се прокашля.

— Слушай, мерзавецо, говори или ще те заведа при краля. В сравнение с нещата, които той умее, това тук ще ти се стори детска игра. Гарън ти направи почти услуга, в Лондон ще те дерат къс по къс. Презряна твар! Дръж се достойно — мъж си все пак!

Онзи сякаш не го чу.

— Джейсън — обади се сър Холрик. — Кажете им истината. Няма защо да мълчим. Всичко е загубено.

Джейсън бавно вдигна лице и погледна Бърнъл. По шията му се стичаше кръв и мокреше туниката му. Мери бавно се приближи до него и му подаде сгъната кърпа, за да спре кръвотечението. Гарън само я проследи с поглед, беше се върнал на стола си.

Бърнъл каза:

— Познавам баща ти от години, Джейсън. Винаги е бил чепат, но е смел мъж, човек с характер и принципи. Винаги е подкрепял краля. Както знаеш, беше с него при похода му до Божи гроб, радва се на пълното му доверие. Чувал съм, че с баща ти сте на нож, за какво — не знам. Посрами този достоен мъж както сега срамиш себе си. Говори! По-добре тук, отколкото в Лондон, там инквизиторите са страшни и те очакват с отворени обятия.

— Исках възмездие.

— За какво? — запита Бърнъл и се провикна: — Изправи се, негоднико!

Джейсън се опита да се надигне. Мери се спусна да му помогне. Гарън я проследи с поглед, но не продума, лицето му беше безизразно. Джейсън с усилие се задържа на крака, опитваше се да запази достойнството си, но не можеше. Когато заговори, гласът му беше жален и писклив:

— Не съм виновен. Исках да върна парите на баща си. Те не са твои, Гарън Кърси, нито на проклетия ти брат, който ги отмъкна!

Гарън се наклони застрашително напред, с юмруци, опрени на коленете му, камата му беше прибрана в ножницата.

— Твърдиш, че парите не са твои, а на баща ти. Че Артър му ги е отнел, а ти си искал да му ги върнеш. Така ли е?

— Така е. Нямам причина да лъжа, не и сега.

Бърнъл каза:

— Обясни ми как Артър е успял да задигне толкова сребро. И от къде е знаел за съществуването му.

— Как е успял — не знам, но го е направил. Отмъкнал го е от спалнята на баща ми. Клетият, изобщо не разбра кой го е обрал. Но аз знаех, че е той. Нямаше кой друг да е.

Гарън сграбчи Джейсън за врата и го раздруса като парцал. Нещастникът понечи да се защити, ала и при най-малкото движение болката от раната жегваше като нажежено желязо мозъка му. Опита се да се отскубне, но Гарън го стискаше здраво.

— Мислиш, че след като брат ми е мъртъв, можеш да му приписваш какво ли не, тъй ли? — Той извади ножа. — Кучи син, ей сега ще ти отрежа и другото ухо!

— Не-е-е!

Гарън се вцепени. Мери беше извикала. Погледна над главата на Джейсън и видя пребледнялото й лице; светлината, която струеше през отворената врата, превръщаше косите й в бушуващи пламъци. Кимна й да говори.

— Милорд, няма защо да го осакатявате. Той ще ви каже всичко, което искате да знаете.

— Не се бъркай, не е твоя работа. Е, Джейсън, ще говориш ли, или ще се простиш и с другото си ухо?

Видя как Мери стрелна с очи Джейсън Бренан и веднага след това предпазливо сведе погледа си. Джейсън притискаше главата си, кръвта се процеждаше през пръстите му. Изкрещя:

— Проклетият ти брат не е мъртъв! От кого, мислиш, разбрах къде е скрито съкровището? Артър ми обясни, най-сетне изплю камъчето. А ти не си никакъв граф. Нищо не си!

Гарън скочи, сграбчи го за врата и го вдигна във въздуха. Вгледа се като обезумял в лицето му. Джейсън беше пребледнял като мъртвец, под бялата му превръзка лъкатушеше алена струйка кръв и засъхваше по шията му.

— Казваш, че брат ми е жив?

— Да, жив е.

Мигинс изкрещя:

— Лъжа, долна лъжа! Мръсен помияр, нали с очите си видях как главата на Артър клюмна. Мъртъв беше. Ти го уби, отровил си го! А ние го погребахме. Чу ли, погребахме го!

— Не — обади се сър Холрик. — Джейсън каза истината. Лорд Артър не беше мъртъв. Един подкупен слуга му наля силно приспивателно. Изнесохме го от Уеъръм, а вместо него увихме друго тяло в плащаницата. Артър ни беше нужен, за да разберем къде е скрито съкровището.

— А от къде — запита Гарън — успяхте да се сдобиете с това силно приспивателно?

— Този крастав лъжец приписа заслугата на себе си, но истината е, че ни я даде вещицата. Тя измисли всичко — процеди сър Хорлик.

Джейсън извика:

— Така е, всичко тръгна от вещицата.

— Тя ли ви научи да подкупите човек, който да пусне в крепостта воините ви?

— Да.

— Защо избихте толкова невинни хора?

— Защото бяха против нас. Криеха съкровището.

— Но нали само Артър е знаел за него? Какво са били виновни хората?

— Няма как да е знаел само той. Имал е помощници. Мъже, може би и жени. Такава работа не се върши от сам човек.

— Защо решихте, че парите са тук?

— Нямаше къде другаде да са. Нали тук беше домът на Артър? Къде другаде да ги занесе? Тук, при хората си — същите като него, лъжци и престъпници. Тази сган в крепостта не заслужава и един пенс. Нищо, нищичко! — Гневът го заслепи и надви инстинкта му за самосъхранение. Той изкрещя: — Бог ми е свидетел, мразя това място, мразя го от дъното на душата си! Затова колих наред, мачках и унищожавах тези продажни твари, поданиците на брат ти. Ще ги избия всичките!

В залата беше мъртвешки тихо. После тук-там се чу гневно ръмжене. Хората искаха да разкъсат Джейсън с голи ръце.

Гарън вдигна ръка:

— После ще говорим за това. Кажи сега какво стана с брат ми.

— Нищо. Отнесох го в една селска къща и зачаках. Той тъй и не се събуди. Чаках, чаках и се върнах при вещицата. И тогава тя скрои нов план. — Джейсън се обърна към сър Холрик и го изгледа с омраза. — Който отново се провали — заради този тук. Беше много сигурен, колко му било да се влезе в крепостта, там имало само шепа полуживи призраци. И пак сгреши, като първия път! — Джейсън дишаше хрипливо. — Вещицата ти обясни колко сънотворно да сипеш в бирата на Артър. А ти, нали си много умен, сложи повече! Ти провали всичко! За всичко си виновен ти!

Сър Холрик го сграбчи за гърлото и изкрещя в лицето му:

— Защото те послушах! Нали ти измисли всичко! Надут пуяк, толкова беше сигурен в себе си! — И го зашлеви.

Гарън не беше виждал по-бесен и озлобен човек. Лицето на Джейсън доби цвета на кръвта, която още се стичаше под превръзката му.

— Как смееш да ми посягаш! Ще те убия, Холрик! Ах, защо не послушах тогава вещицата! Заради теб загубих и парите, и Валкорт! Сега този мерзавец тук ще получи наследството!

— Мери си думите, Джейсън! — изкрещя Гарън. — Кажи ми какво стана с брат ми. Най-сетне се събуди… и? Измъчвали сте го нали? Как иначе щяхте да разберете къде е скрито съкровището. Вещицата ли ви подучи да се преправите на скитници?

— Да. Тя измисли всичко. От начало до край. Сега разбирам, че съм бил омагьосан. Тя само е дърпала конците ми. Нямам вина.

— Майка ми не е вещица!