Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Средновековна песен (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Valcort Heiress, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2015)
Разпознаване и корекция
egesihora (2015)

Издание:

Катрин Каултър. Наследницата на Валкорт

Американска. Първо издание

ИК „Плеяда“, София, 2012

Редактор: Весела Прошкова

ISBN: 978-954-409-328-0

История

  1. — Добавяне

Трийсета глава

Настъпи блажена тишина. Гарън сведе поглед към бледото й лице:

— Значи така, не ми позволи да се дръпна.

Тя усети тласъка му. Още беше в нея! Понечи да се отскубне, но не успя. Искаше й се да е на километри от тук, а не можеше дори да се отдели от тялото му.

— Стига, Гарън. Вече свършихме. Престани.

Той спря за миг.

— Защо?

— Защото ме боли.

Гарън неохотно се подчини, но остана в нея. Подпираше се на лакти и я гледаше. Тялото му искаше да продължи, но за щастие умът му вече работеше.

— Значи така. Вмъкна се в леглото ми и ме възседна.

— А ти ме помисли за някаква си Бланш.

— Защото съм глупак. Тя е с много по-едри гърди и много по-опитна.

Мери го шляпна по рамото:

— Престани да мислиш за тази крава!

Гарън се усмихна и опита да понатисне мъничко, но се спря, защото я видя как се сгърчи от болка.

— Добре, няма. Ама ти не познаваш Бланш. Голяма палавница, будеше ме посред нощ.

— Как?

— Ами с гърдите си, отпускаше ги върху лицето ми.

— Не те ли беше страх, че ще те задуши?

— Не.

Той се умълча и Мери разбра, че се беше унесъл в спомени за другата. Отново го шляпна игриво и заяви:

— Било каквото било. Няма как да се ожениш за Бланш, няма и как вече да си играеш с гърдите й. Трябва да се ожениш за мен, Гарън.

Той почти се беше отделил от нея, но чутото отново го възпламени.

Думите й бяха тъй дръзки, а случилото се — така лудо, че мислите му се избистриха на мига. Да се ожени за нея? Беше й отнел девствеността и беше посял семето си в нея, тя вече не беше чиста! Дявол го взел, дали кралят щеше да го хвърли в тъмница? Да угасне като свещ в някое влажно подземие? Обзе го ярост. От къде на къде? Не го заслужаваше! Коленичи между бедрата й, трепереше от възбуда и яд. Размаха юмрук пред лицето й и се тросна:

— Да ми погодиш такъв номер! Заради една вечер да ме вържеш за цял живот!

— Да те вържа ли? Ха!

— Млъкни, глупачке! Как се хванах на въдицата… Няма да си го простя.

— Казах ти, че не искам да ме омъжат против волята ми.

— Нямаш право да решаваш бъдещето си! Толкова ли си глупава, че не го разбра? Баща ти е трябвало да ти намери съпруг. Сега това ще стори кралят. Не зная какво да мисля — че си адски глупава или че си голям инат.

Тя избухна в плач. Гарън я съжали, но гневът му напираше. Размаха пак юмрук.

— Ама ти какво — ще ревеш ли? Я престани!

Мери млъкна и изхълца:

— Каквото искаш — това ще правя. Ще плача, ще мълча… Чакай само да се успокоя.

— Ха! Ама ти можеш да плачеш по поръчка, така ли?

— Мога и това, но трябва да си представя нещо тъжно, една от придворните дами ме е учила.

— Коя беше дамата?

— Алис Кент.

Сега пък Алис! Над него тегнеше някакво проклятие.

— И на какво друго те е учила?

— Нищо. Дори мислеше, че съм лоша ученичка, тъй като преструвките дълго време не ми се удаваха. Е, най-сетне ги усвоих.

Кой дявол беше пратил това момиче на пътя му?

— Иска ми се да те набия, но след като си наследница и бъдеща подопечна на краля, няма как да си позволя подобно удоволствие.

— Не мога да разчитам на попечителство от страна на краля. Нали вече не съм девствена… А на девствеността се държи най-много. Е, след парите и земите, разбира се.

— Сама си си виновна. Аз нямам нищо общо. Дори не бях буден, докато го правихме.

— Ха! Не бил буден… Бесува като обезумял. После тъй изкрещя, че събуди Гилпин. Нещо не го чувам… дали отново е заспал?

— Дано да се е унесъл. Не вдигай много шум.

— И сега какво — аз виновна! След всички болки, които ми причини!

— Болки ли? Глупости. А ти какъв номер ми погоди!

— Номер… С какво съм по-различна от жените, които са нахълтвали посред нощ в постелята ти?

— Онова беше друго. И ти го знаеш. Луда ли си или си глупава?

Тя отново го плесна по рамото и усети белега.

— Не съм луда. Просто не искам да ме дадат на някой против волята ми. Ти какво си помисли?

— Че си Бланш и че си дошла да се позабавляваме. Така поне мислех, докато страстта не замъгли разсъдъка ми.

— Нищо такова не видях. Нахвърли ми се като звяр, какво ти мислене? От какво е този белег на рамото ти? Много е голям. Сигурно е била страшна рана. Кой те нарани, какво е станало?

С него отново се случваше нещо странно, погледна надолу към устните й и му се прииска да ги зацелува отново. Не! Опита се да се успокои и промърмори:

— Някакъв луд шотландец се опита да убие краля. А аз го защитих, нали затова бях там… нищо особено.

— Какво стана с шотландеца?

— Нищо. Гние в Холоу Фийлд, там заравят убийците.

Тя отново докосна белега.

— Сигурно те е боляло много.

Гарън сви рамене, не искаше да си спомня. Възпалението… нечовешките болки… виеше като куче, за малко да умре.

А сега? Беше се забъркал с непорочна девойка — и то не коя да е, а наследницата на Валкорт. Хубава каша и надали някой щеше да го похвали. Той въздъхна.

— Мислила ли си за последствията, Мери? Даваш ли си сметка, че всичко ще се струпа на моята глава?

— Не, не, аз ще поема отговорността. Ще обясня на краля. За нищо не си виновен. Направих го, за да сме заедно. За да прекарам живота си с теб, а не с някое безлично кралско протеже. Ще кажа, че те харесвам и обичам. Че сме родени един за друг. И двамата правим списъци. Ти си добър стопанин и ще се грижиш за Валкорт не по-зле от предците ми. Кралят те познава и те обича. Няма да му е трудно да разбере защо искам теб, а не някой като Джейсън Бренан. Той ще се съгласи, повярвай ми. — Гарън още беше над нея с ръце на бедрата й. Тя протегна длан и докосна неговата. — Валкорт се управлява по прости правила, ако искаш, можеш да добавиш и свои. Всичко ще е наред. Знам, че ще си добър стопанин. Ще си богат и могъщ и ще си сред най-приближените на краля.

Гарън хвана ръцете й, накара я да стои мирно и се наведе над нея.

— Слушай внимателно. Не познаваш света, нито пък Негово Величество. Той ще ме обезглави. Ясно ли ти е?

— Значи ли, че ако Джейсън Бренан ме беше насилил, кралят също щеше да го обезглави?

Гарън пак се опита да проникне в нея, но Мери изпищя и той се дръпна веднага. Загледа я безпомощно. Беше тъй красива! Искаше му се да я гали и целува, да я покори и обладае — но как? Щеше да се разплаче като дете. В следващия миг вече не мислеше, облада я повторно и се отдаде на страстта.

Тя изпищя и се дръпна, удари главата си в стената и изпищя. Гарън спря и процеди:

— Трябва да свикваш!

Явно беше, че когато един мъж прави любов, мозъкът му служи единствено за украшение, помисли си Мери.

— Тъй и тъй ще умра, задето съм те обезчестил, поне да има за какво. Давай, веднъж се мре.

Мери се извиваше и се дърпаше.

— Не е като преди, но още боли. Остави ме за малко. Дай да си поговорим. Кралят няма да ти направи нищо, бъди сигурен. Няма да му позволя. Знаеш, че умея да убеждавам хората. Ще се подготвя, ще направя списък с доводи. Той ще се съгласи и няма да има нищо против сватбата ни.

Думите й го стреснаха. Той скочи от леглото и я загледа. Мери дръпна завивката и се уви до шията. Гарън остана прав, възбуден, със стиснати юмруци.

— Нямаше да те съблазня, ако знаех, че те грози такова сурово наказание — прошепна тя.

— Сигурно. Как да знаеш… А и как да ме съблазниш, аз нали спях! Я не говори глупости!

Мери като хипнотизирана се беше втренчила в долната половина на тялото му.

— Ако знаех, че кралят ще обезглави онзи, който ми е посегнал, щях да се отдам на Джейсън Бренан. И после да се оплача на Негово Величество. Но пък как ли щях да го понеса… да правя любов с този негодник! — Тя потръпна. — Както и да е. Ще те спася. Все ще измисля нещо. Боже, колко си надарен!

Той погледна надолу и видя кръв по себе си. Досега не беше обладавал девственица. Чувал беше, че тече кръв и че това невинаги е на добро. Хвана завивката и я дръпна. Бедрата на Мери бяха изпоцапани с кръв.

— Стой така — каза той и донесе мокра кърпа.

Тя дръпна завивката, уви се пак и скочи на крака.

— Какво ще правиш?

— Ще те изчистя от кръвта. Казах ти да стоиш мирна. — С един замах я върна на леглото. — Поне за малко не мърдай и не говори. — Допирът на студената влажна кърпа я накара лекичко да изписка. Гарън я избърса, докосна я и каза: — Вече не ти тече кръв, това е хубаво. Нали не се уплаши много? — Избърса и себе си, хвърли кърпата на пода и легна до Мери. Тя се опита да се изправи, но той й попречи. — Стой, не мърдай. Трябва да помисля какво да правя.

— Не си за изхвърляне, Гарън. Напротив. Имаш потекло, богатства, земи… Имаш графска титла. Няма по-добра партия от теб за една наследница.

Той не обърна внимание на думите й, беше зает с мислите си.

— Чудя се какво да обясня на краля. Ако му кажа, че съм спал с теб, защото съм те помислил за Бланш, ще стана за смях. Ще е много глупаво.

— Чакай, това после. Първо трябва да се оженим и да се представим на краля и кралицата. Тя…

Гарън я прекъсна:

— Първо трябва да ликвидирам Джейсън Бренан. Той е отровил брат ми, няма кой друг да е. А после ще се заема с майка ти. — Изруга тъй цветисто, че Мери се изчерви, и продължи: — Не вярвам брат ми да е отмъкнал парите тайно. Среброто ще да е било на лорд Ранълф, бащата на Джейсън Бренан.

— И Джейсън се е вбесил.

Той се наведе и я стисна здраво.

— Няма да е лесно. Май няма да се върна жив, но пък и кралят чака да ме обезглави, така че е все едно.

— Стига глупости. Вече си граф, не си пионка от свитата на Негово Величество. — Мери се надигна и го целуна.

Гарън отново избухна в ругатни. Тя не се сдържа и се разсмя.

— Чувам ви да говорите, милорд! — подвикна Гилпин иззад вратата. — Говорите бързо… гневно… Какво става, биете ли се с някого?

— Заспивай, Гилпин!

Мери подвикна:

— Аз съм вътре, Гилпин. Не се бой, няма да му прережа гърлото.

Последва тишина. Като се съвзе, Гилпин заекна:

— Вие? Вътре? Гръм и мълнии!