Катрин Каултър
Наследницата на Валкорт (47)

Четирийсет и седма глава

Имаше камари от сребро. Купища монети проблясваха под приглушената светлина в спалнята. Дузина войници ги пазеха на смени, Пали и Хобс надзираваха стражите.

Гарън загреба една шепа и пропусна малките лъскави дискове през пръстите си. Колко тежаха! И колко много бяха! Колкото и да вземеше кралят, пак щеше да остане предостатъчно. Изведнъж беше станал приказно богат, действителността беше надминала и най-дръзките му очаквания. Е, вече нямаше да се тревожи за бъдещето на Уеъръм.

Бърнъл изглеждаше предоволен. Ходеше напред-назад и ровеше като кокошка из купчините монети.

— Кралят ще бъде във възторг. Предусещам втора графска титла за вас, а не виждам пречка и Алерик да бъде посветен в рицарство.

Алерик хлъцна от вълнение. Гарън подхвърли:

— Сър Алерик! Не звучи лошо. Както не е лошо да получа и втора графска титла за бъдещата си династия. Боя се само, че представата за справедлив дял е доста разтегателна.

— Не бъдете толкова дребнав, Гарън. Ще преброим парите, после ще проверим дали правилно сме ги преброили и каквото трябва, ще заделим. Не стават лесно тия работи.

В този момент чуха Мери да вика:

— Мигинс разправя, че Джейсън Бренан бил с женски дрехи. Псувал наред и искал панталон. Да му дадем ли?

Гарън се извърна и видя Мигинс. Беше ухилена до уши и четирите й криви зъба се виждаха. Грабна я като перце и я завъртя.

— Какво ще кажеш, Мигинс, дали да не го оставим с роклята?

— С роклята, ами как! Божке, да го чуете само как ругае! Бълва змии и гущери. Викам на Пали: „Ще го сритам да млъкне.“ Хубавичко го насиних!

— Отваряйте си очите — каза Гарън на Хобс и Пали. — Тези пари са бъдещето на Уеъръм. — Стана, отупа ръце и извика дванайсетимата мъже при себе си. — Среброто е в безопасност. Да видим какво става в житницата.

Докато слизаха по тесните стълби към подземието, Хобс се прокашля и каза:

— Очаква ви изненада, Гарън.

Той го изгледа с недоумение.

— Ей сега ще видите.

С всяко стъпало въздухът ставаше все по-хладен, тежък и застоял. Нямаше прозорци и колебливата светлина на факлите отстъпваше, задушена от сенките.

Алерик отключи вратата на избата и вдигна факлата:

— Джейсън Бренан, сър, в цялото му великолепие.

Пленникът беше успял да избърше пепелта от лицето и чернилката от зъбите си. На възраст беше като Гарън, млад и хубав, или по-скоро щеше да е такъв, ако не беше толкова мръсен, свъсен и злочест. Не беше свалил женските одежди, за да не се вкочани от студ, хладът в избата пронизваше. Мястото беше отвратително. „Тоест отлично за целта“ — помисли си Гарън с удовлетворение. Пленниците бяха прекарали тук цяла седмица.

— Е, най-сетне ще се запознаем, Джейсън Бренан. Аз съм Гарън Кърси, граф на Уеъръм. Това съпругът ви ли е?

Мършата до него се размърда. Беше млад мъж, преоблечен като старец, и той беше успял да поочисти лицето и зъбите си. Гарън се вгледа в него: сър Холрик. Съдбата му го поднасяше на тепсия.

Пали го посочи и каза:

— Изненадата за вас, сър. Алерик беше сигурен, че ще се зарадвате на срещата.

— Познал е. Е, господа, костюмите ви са забавни, но играта свърши. Искам да чуя всичко. Джейсън Бренан, започвай.

Джейсън събра колкото можа слюнка в устата си и с все сила се изплю в нозете на Гарън, за малко да уцели ботушите му. Усука се като змия и изсъска:

— Нищо няма да чуеш от мен, мръснико!

Хобс се обади отстрани:

— Исках да са бодри и ги храних добре. Я как буйстват, ще изнесат отлично представление.

— Сър Холрик, при последната ни среща май избягахте от мен.

Сър Холрик не продума.

Гарън изгледа Джейсън Бренан, обърна се и тръгна към изхода. Преди да излезе, извика през рамо:

— Ще се видим пак след два дни. Надявам се тогава да сте по-словоохотливи.

Вратата се хлопна и мъжете се заизкачваха нагоре. Изпрати ги неясен приглушен говор, примесен с гневни възклицания.

Следващите два дни Гарън не отвори и дума за пленниците. Само разпореди на Бълик да ги храни добре.

На другата сутрин, докато закусваше с хляб и сирене, видя Мери да наблюдава Илейн свъсено.

— Какво има? Нещо да не сте се карали?

Тя го изгледа и поклати глава.

— Не, просто ми се струва, че тя се държи странно. Какво толкова говори с оня войник?

— Е, ти пък — кротко я укори Гарън. — Луси е един от най-добрите бойци на краля. Тя пък е вдовица, може и да се харесат. Какво ти става, Мери, с Илейн бяхте толкова добри приятелки…

Тя поклати глава, устните й бяха стиснати.

— Изобщо не е това. Говорят си за теб, съвсем ясно я чух да споменава името ти. Май ти е хвърлила око, кучката.

Гарън я изгледа недоумяващо.

Мери потри с ръка слепоочията си:

— Страшно ме боли глава. Не ми обръщай внимание, много съм изнервена.

— Че нямаш ли някоя рецепта против главоболие? — Тя го изгледа неразбиращо. — Билкарския алманах, забрави ли го? Виж там за някоя отвара. Да пратя Мигинс да ти помогне, искаш ли? Ти ще четеш, а тя ще вари билките.

— Ще се справя и сама.

Той я проследи с поглед, докато се отдалечаваше. Смяташе да я попита дали иска да се оженят утре, но се отказа. Имаше нещо нередно… нещо ставаше. Мери влезе в залата, без да поздрави никого. Той се смръщи: никога не го беше правила. И тази глупост с Илейн, какви ги дрънкаше? Беше неузнаваема, май действието на упойката още не беше преминало.

В следващия момент чу Алерик да крещи, тичаше подир Гилпин и сипеше змии и гущери. Детска работа: Гилпин вързал Ерик за леглото на Алерик и козата изяла сламеника му!

Без сам да си дава сметка, Гарън държа Мери под око цял ден.

Тя странеше от жените, което беше необичайно — нали обичаше да си пъха носа навсякъде? Още по-странно беше това, че и жените я отбягваха. Откакто се прибра, смехът и доброто настроение изчезнаха от Уеъръм. Мери изобщо не беше същата. Всичко в нея беше по-различно — не само мирисът на косата й, която сега носеше разпусната. Нямаше обаче време да мисли над това, защото го чакаше много работа. Броиха парите, мислиха колко да заделят, пак броиха и пак мислиха. Най-сетне двамата с Бърнъл постигнаха споразумение. По-точно Бърнъл каза какво смята да занесе на краля и Гарън нямаше друг избор, освен да се съгласи с решението му, втора графска титла лесно не се даваше.

Пък и парите бяха на Артър, не бяха негови. Или поне Артър ги беше отмъкнал… сигурно от бащата на Джейсън Бренан, лорд Ранълф, но и това не беше сигурно.

Бяха манна небесна, нямаше какво толкова да им прави сметката.

Сутринта на третия ден Гарън, Алерик, Пали, Хобс и Гилпин слязоха отново в подземието.