Валентин Пикул
Реквием за кервана PQ–17 (9) (Документална трагедия)

Съвместна работа

Съветските есминци тип „седморка“ са прекрасни кораби с отлични бойни качества. Те бяха въоръжени по принципа „Масло каша не разваля“. Чуждестранните справочници понякога ги отнасяха към класа леки крайцери. Артилерийската система за автоматично насочване Б–13 основателно предизвикваше възхищението на нашите съюзници. Огневата мощ на седморките беше много по-голяма от тази на съюзническите есминци. Но тези кораби, строени за вътрешните морета на СССР, не можеха да издържат океанските вълни, които често чупеха шпангоутите им, смачкваха бордовете им, а от тежестта на обледеняването им прохлътваха. Впрочем, за чест на нашите моряци, те се впускаха със своите есминци във всяка бъркотия без страх. Войната коригира нормите за бойната устойчивост, а така наречената „запасна якост“ задоволяваше напълно екипажите на тези миноносци. За да им се придаде по-голяма устойчивост, на дъната на есминците бяха наредени пластове обикновени тухли за пещи и тези тухли изваждаха корабите от съдбоносните критични кренове…

Щормът и днес заливаше палубите. От вятъра и от голямата скорост антените се свиваха на дъга. Три есминеца — „Гремяшчий“, „Сокрушителний“ и британският „Ориби“ — излязоха на 28 март да посрещнат кервана PQ–13.

На нашите кораби хората от палубната вахта бяха облечени с ватенки и полушубки; комендорите до оръдията бяха с валенки, върху които се червенееха големи галоши. В разкладката на личния състав се включваше и водка — в „наркомовски“ дози. Британските екипажи се обличаха по-слабо: матросите си навличаха по пет-шест чифта топло бельо, също толкова чифта чорапи, а отгоре — реглан, който на студа се чупеше в гънките като ръждясала ламарина. За да се подкрепят силите на екипажа, кокът на „Ориби“ печеше особено калорийни пудинги — от тесто, месо и бъбреци. Англичаните смятаха обикновения грог негоден за такива кучешки условия, затова на матросите се раздаваше най-силен ром…

Движеха се добре. Зад присядащите при завоите кърми на есминците кипяха високи буруни, които приличаха на огромни буци разтопен фосфор.

Конвоят се водеше от британския крайцер „Тринидат“, който съобщи на корабите от поддържането, че е засякъл германските есминци Z–24, Z–25 и Z–26, но в тази олелия е невъзможно да се видят, когато снежните шквалове следват един след друг.

Впрочем седморките знаеха вече за присъствието на германски миноносци в океана; при излизането си от Ваенга бяха оповестени от въздушното разузнаване на флота. Преди срещата си със североморци керванът вече имаше загуби: 4 от 19-те транспорта бяха потопени от въздуха, а един беше взривен от подводница, загина и конвойният миночистач „Сула“. Сега на подходите към Килдин трябваше да се очаква нападение на врага. Тук, близо до Колския залив, когато до Мурманск остават броени мили, германците винаги полагат бесни усилия в своите последни атаки…

Съветските есминци заеха местата си в конвойния ордер. „Сокрушителний“ (под брейд-вимпела на комдива П. И. Колчин) излезе на левия траверс на конвоя, „Гремяшчий“ застана в охранение на десния, „Ориби“ се премести като последен в ордера. Далеч встрани морето блъскаше съюзническите есминци „Фюри“ и „Еклипс“…

Антон Йосифович Гурин, командирът на „Гремяшчий“, в тъмнината на мостика свали от скобата микрофона на вътрешната транслация:

— Внимание, внимание… Застанахме в охранение. Бъдете нащрек по вахтите. Да няма излишно движение по палубата. Поздравявам всички с началото на операцията…

Нощ като нощ. Вахта като вахта. Нищо особено.

Нощните визири по крилата на мостиците внимателно се „взираха“ в мрака и в бурята. От време на време хората от „Гремяшчий“ виждаха как устремната сянка на „Тринидат“ се носи, притисната към водата, като пропада отново в невижданата ярост на водата и на снега. Гурин нареди хората да огледат отсеците и да докладват. Донесенията не бяха твърде утешителни: водата, която иде неизвестно откъде, вече пълзи по кубриците…

— Не ни е за пръв път — каза в отговор на това Гурин. От височината на мостика се вижда острият полубак на есминеца. Двете му оръдия ту се вглеждат в пропастта между вълните, ту водата ги подмята заедно с кораба нагоре — и тогава те се целят в ниските облаци. Водните потоци прелитат през хората и стигат чак до ходовия мостик. Хората посвикнаха. Взеха да виждат в тъмнината. Долу, на полубака над пробляскващия лед мърдат някакви човешки фигури. С малък лост в ръка боцманът е излязъл на палубата да провери още веднъж капаците на клюзовете и затулките на вентилацията. Зад боцмана се влачи дълго въже, завързано за полубака.

— Предпазлив е нашият мичман — смеят се от мостика — като цирков акробат…, осигурява се с лонжа!

Впрочем, и тия, дето се подиграват, без въже не биха се показали на полубака. Тук спасение няма! Нямало е още случай човек да бъде спасен, ако морето го глътне. Туй не ти е Сочи, не ти е Ница… Докато се опомниш, докато извикаш — вече те няма. И покрай тебе корабът минава привидно равнодушен към безнадеждната ти съдба…

От мостика Гурин следеше как боцманът се пази под среза на полубака.

— Сигналиста! Гледайте внимателно!

— Слушам — гледаме…

След несполучливото излизане на „Тирпиц“ командуването на германския флот се събра на конференция, в чиято работа взе участие и Хитлер… Когато гросадмирал Редер каза „Англичаните нямат основание да се радват“, фюрерът го пресече:

— Аз също нямам основания да се радвам! Достатъчно е срамно да се задоволяваме с една победа над някакъв си руски дървовоз, който струва много по-малко от горивото, изхабено от ескадрата!

Върху листче от бележника си Хитлер написа магическата цифра на изразходваните тонове гориво (8100) и подаде листчето на Гьоринг, който се разтърсваше от бяс винаги, когато ставаше дума за флота… Гьоринг и сега се задъха от гняв.

— Лакомници! — каза той на моряците. — Още едно такова излизане на „Тирпиц“ и моята авиация ще остане без гориво.

Хитлер по-нататък говори за необходимостта да се форсира построяването на свръхмощния авионосец „Граф Цепелин“^[1]. Районът на действие на авиацията, базирана на брегови летища, не задоволяваше фюрера. Хитлер мечтаеше да разполага с палубна авиация, за да разшири сферите на пиратските полети от Нардкоп до Шпицберген… Редер се съмняваше: Германия е способна да построи самолетоносач с произволно големи размери, но Германия никога няма да може да го осигури с опитен екипаж, защото тази работа за германците е нещо ново, непознато. „Разделението на стихиите“ между босовете на фашизма не ги предразполагаше към единомислие (и единодействие) и омразата на Гьоринг към главатарите на германския флот беше добре известна.

— Всичко, което лети, е мое! — отбеляза внушително Гьоринг, вдигнал заплашително дебелия си показалец към Редер.

Конференцията взе решение да се активизира борбата със северните конвои. Беше уговорено керваните да бъдат подлагани на „обработка“ изпод водата и от въздуха, като се започне от бреговете на Исландия и се стигне до самия Килдински разлив близо до Мурманск. Засега всички надежди на Хитлер бяха свързани с блицкрига и той пускаше керваните в Русия почти безпрепятствено…

— Досега вие само стърчахте там, пред руската врата за Арктика — изруга конференцията Хитлер, — а трябва да се блъска тая врата, докато тя изхвръкне от гнилите си руски панти!

Сега за съюзническите моряци настанаха трудни времена.

На тринадесети март до 11:00 керванът PQ–13 се движеше, без да знае обстановката, доверил изцяло съдбата си на корабите от ескорта. Но в 11:27 три германски есминеца изскочиха от хаоса на вълните и се приближиха на дистанция за залп. Едно от торпедата взриви борда на „Тринидат“ между димовата тръба и мостика. Удареният крайцер откри огън. Есминецът Z–26 беше поразен от него веднага и бързо се скри под водата.

Излизайки от атаката, противникът не се спря да прибере давещите се; англичаните също нямаха сега време да се занимават с тях…

Гурин прие радиограма от комдива.

— Пчолин — заповяда той на рулевия, — завивай към…

И в този момент старшината сигналист Фокеев докладва:

— Пет плисъка! „Сокрушителний“ е под обстрел…

Над морето изведнъж се издигнаха няколко — верига! — факела. Това бяха кълбета пурпурни пламъци, излитащи от димовите тръби на германските миноносци. Z–24 и Z–25 след атаката срещу „Тринидат“ се бяха устремили с пълен ход към кервана, за да го поразят с ветрилообразни торпедни залпове. „Сокрушителний“ рязко зави наляво и даде залп с целия си борд — с четирите оръдия изведнъж. Ревна към противника и главният калибър на „Гремяшчий“. Още с втория залп той постигна попадение.

— Попадение… в машината! — в един глас завикаха сигналистите.

— Ясно виждам — отговори Гурин, без дори да се докосне до бинокъла.

С кълбяща се от машините му пара противниковият есминец се изплъзна и изчезна сред снежните заряди. Третият германски кораб пламна с ярко избухнал огън и също си плю на петите, откъсвайки зеленикави пламъци от надстройките си. Седморките не позволиха на германците да се приближат до корабите на кервана.

— Ама че ги насолихме! — радваха се матросите. — Право по задниците…, захлупиха се като тенджери и хукнаха!

Боят беше кратък като саблен удар. За тези броени мигове, наситени с вятър и скорост, противникът успя да изпрати срещу съветските есминци пет залпа. „Гремяшчий“ и „Сокрушителний“ отговориха със седем залпа. Видимостта намаля до три кабелта — всичко наоколо е сиво, плъзгаво, плажно и прогизнало. И от тази киша изскочи, за да пресече нашия курс, британският есминец „Фюри“. Неговите кашлящи като пуяци автоматични „пом-пом“-ове се насочиха към „Сокрушителний“. За щастие и на двете страни „Фюри“ бързо забеляза грешката си, а огънят на съюзниците се оказа неточен (убити и ранени от наша страна нямаше). Трескавостта на англичаните е обяснима: „Тринидат“ е торпедиран, а от „Еклиптис“ противникът е избил зад борда две оръдия и е обезобразил рубките му със снарядите си.

Сега трябваше да се спасяват съюзниците и Гурин побърза на помощ на британския крайцер. Това беше печална картина. Раненият с торпедо „Тринидат“ се движеше бавно в хаоса на бурята с крен на левия борд. А до него, сякаш желаейки да подкрепят по-големия си брат, сновяха пъргавите корвети. От пробойната под мостика на „Тринидат“ бълваха кълба дим. После оттам излезе език оранжев пламък.

— Котелният отсек е залят — прочете сигналистът съобщение от „Тринидат“, — имам на борда много ранени.

От борда на „Сокрушителний“ комдив–1 П. Колчин „писа“ до „Гремяшчий“, че е получена шифрограма от щаба: противникът е поставил на позиция на Килдинския разлив пет подводници. До Мурманск оставаха още 150 мили. В 11:30 англичаните си отидоха, водейки разбития крайцер, и сега целият керван беше останал само под защитата на нашите два миноносеца. За спане или ядене не можеше да става и дума. Всичко, което трябва, се правеше на мостика. Съдбата на кервана е наша съдба. Всеки от транспортните кораби означаваше десет железопътни ешелона с оръжие.

— А бурята се засилва — отбеляза Гурин обезпокоен. — Александър Михайлович — обърна се той към помощника си Василиев, — обиколете, моля ви се, още веднъж долните палуби…

Студът също стягаше още по-силно, започна се опасно обледеняване. Многотонният леден товар, облепил твърдо полубаковете, можеше да задържи есминците в опасен крен и корабите можеха да се преобърнат.

— Хората да излязат да къртят леда! — последва заповед.

Когато керванът наближи вече Колския залив, вълните съвсем се разбесняха. Между впрочем, именно тези вълни, от друга страна, помагаха на „Гремяшчий“. В една дълбока падина между две високи вълни морето неочаквано оголи рубката на една хитлеристка подводница, сякаш показваше: „Ето на, вижте я по-бързо, че вълната ей сега ще я скрие пак!“

— Бомби — готови! — и Гурин заповяда в машинното „пълен“.

Василиев изтегли ръчката — сирената изрева над океана.

„Гремяшчий“ се засили на „таран“…

Бурното море подхвърли ненадейно есминеца върху гребена на една вълна. „Гремяшчий“ мина над подводницата. Таранът не сполучи! Но котелните машинисти и всички, които носеха вахта долу, чуха как дъното на кораба все пак лизна с кила си корпуса на подводницата… Лявата машина — напред, дясната — назад: обръщане! — сега атака с подводни бомби…

Гурин хвърли бегъл поглед към кърмата: по ниския ют вълните свободно се разливаха, като миеха стелажите на бомбите. Миньорите вече откачаха веригите, задържащи бомбите. Страшно беше сега човек да си помисли за тези кора: всеки момент при атаката някоя вълна можеше да ги измие в морето.

— Първа серия!

При острото завиване полубакът посрещна водната лавина. И вълната, устремена нагоре, блъсна мостика и изби ветровите стъкла на рубката. Хората изпопадаха. Гурин забеляза, че мустакатият рулеви Игор Пчолин все пак не изпусна манипулаторите от ръцете си.

— Браво, момче! — каза командирът и отново погледна към кърмата…

Не, май че вълната не беше отнесла никого от миньорите и сега там, в ада на бурята, взривовете разтърсваха дълбините. При двайсет и първата бомба Гурин заповяда „дроб“ за атаката — и стана тихо. Сигналисти и комендори изхвърляха водата от джобовете на полушубките си.

— Един взрив, двайсет и вторият, беше в повече — докладва на командира помощникът му Василиев.

— Той не е наш! — отговори Гурин. — Ясно, че батериите на убота са хвръкнали по дяволите, а туй значи… Погледни!

На повърхността на океана, ръмжейки глухо, се пръсваха гигантски мехури. Океанът поглъщаше подводницата, изтласквайки под натиска на водата въздуха от задушните й отсеци. Сега там, в дълбините, свършваше животът на онези, които бяха дошли тук, за да носят смърт за други. Заедно с въздуха морето изхвърли и някаква брезентена чанта. От борда на „Гремяшчий“ не успяха да я подхванат — тя тутакси потъна отново…

Машинният телеграф на мостика показа движение напред. Есминецът продължаваше пътя си. Напорът на вълните при атаката беше толкова голям, че капаците на клюзовете се откъснаха, а в каюткомпанията плисерите се огънаха. Това си беше нещо обикновено — хората на „Гремяшчий“ дори не му обърнаха внимание. Последният транспорт от кервана вече се бе скрил в теснината на Колския залив. Двата съветски есминеца бяха осигурили пристигането на PQ–13 без загуби. Май че се прибрахме до в къщи и дяволът не е тъй страшен, както го рисуват…

Корабите от кервана се разтоварваха в Мурманск. Ранените английски моряци бяха приети за лекуване в болницата на Северния флот. „Тринидат“ беше довлечен до корабостроителницата и мурманските кораборемонтници сега му зашиваха пробойната. Това бяха истински добри отношения и тогава на нас ни се струваше, че тези отношения ще продължават винаги, както, впрочем, си е естествено между другари съюзници…