Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Реквием за кервана PQ–17
Документална трагедия - Оригинално заглавие
- Реквием каравану PQ-17, 1978 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Кузман Савов, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- MesserSchmidt (2013)
- Корекция
- ultimat (2014)
Издание:
Валентин Пикул. Реквием за кервана PQ–17
Издательство „Советский писатель“, 1978
Редактор: Марчо Николов
Художник: Симеон Кръстев
Худ. редактор: Гичо Гичев
Техн. редактор: Цветанка Николова
Коректор: Нина Джумалийска.
Дадена за печат на 13. IV.1981 г.
Подписана за печат на 13. I.1982 г.
Печатни коли 17,50.
Издателски коли 14,70. УИК 16,239
Изд. поръчка № 51.
Техн. поръчка № 430.
Код 24/95363/5617–102–82
Военно издателство София
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Реквием за кервана PQ – 17 от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Реквием за кервана PQ – 17 | |
Реквием каравану PQ-17 | |
Автор | Валентин Пикул |
---|---|
Създаване | 1969 г. |
Първо издание | 1970 г. СССР |
Оригинален език | руски |
Жанр | Исторически-приключенски |
Вид | роман |
„Реквием за кервана PQ – 17“ (на руски: Реквием каравану PQ-17) е исторически роман от съветския писател Валентин Пикул, написан през 1969-1970 г.
Сюжет
По време на Втората световна война, САЩ и Великобритания организират доставки на различни военни товари за СССР през Северния Атлантически океан. Нацистка Германия полага големи усилия, за да спре тази линия на доставки. Цялата мощ на флотата на Хитлер е прехвърлена към пристанищата в окупирана Норвегия. В морето, във въздуха и във водата стават ожесточени битки между армиите на Германия и на антихитлеристката коалиция. В романа на Валентин Пикул е представена борбата не само чрез действията на генерали и адмирали, но също и чрез делата на обикновените войници, летци и моряци.
На 4 юли 1942 г. военните кораби, охраняващи конвой PQ-17, получават необяснимо лично нареждане от сър Дъдли Паунд, първият морски лорд на Адмиралтейството на Великобритания: „Convoy is to scatter!” (Конвоят да се разпръсне). Транспортните кораби на кервана, оставени без защита, стават лесна плячка за немските самолети и подводници. От 35 кораба от конвоя са потопени 24; убити са стотици британски, американски и съветски моряци; загубeно е огромно количество военни товари. Причините за този разгром се опитва да разбере Валентин Пикул.
Отделно голяма част от романа е посветена на личността на Н. А. Лунин, командир на подводница K-21. През лятото на 1942 г., K-21 охранява кервана PQ-17 и героично атакуват флагмана на флота на Хитлер, бойния кораб „Тирпиц“, отрязвайки пътя му към открито море.
Източници
- ((ru)) Анотации за книги на писателя Архив на оригинала от 2014-07-14 в Wayback Machine.
Речник на военноморските и техническите термини в книгата
Абордаж — тактически прийом от времето на гребния и на ветроходния флот, при който два кораба се сближават плътно или сцепват, за да се премине към ръкопашен бой.
Аврал — работа на кораба, в която взема участие целият личен състав или по-голяма част от него.
Автономност — (на подводен кораб) — качество, което се определя от способността на подводницата да изпълнява самостоятелно и продължително бойна служба далеч от базата си. Автономността зависи предимно от количеството на различните видове запаси, с които разполага корабът.
Акустик — член от екипажа на кораба, който оперира със средствата за подводна звукова връзка и наблюдение.
Анкерка — бъчвичка с вместимост около 50 литра.
Амонал — взривно вещество от групата на амонячно-селитровите смеси.
Анщюц — тип жироскопичен компас.
Асдик — хидролокатор, хидроакустична станция.
Баласт — течен (вода) или твърд товар, който се приема на кораба, за да му си придадат определени мореходни качества.
Банка — 1. Отделна плитчина; участък от морското дъно с дълбочина под 10 м.
2. В лодките — дъска, която служи за укрепване на лодката против сплескване и същевременно като седалка за гребците.
Бараж — подразделения самолети изтребители летящи над определен район с цел да прехванат и унищожат противникови самолети и други средства на подстъпите към охраняваните обекти. Въздушно дежурство на изтребители.
Барбет — 1. Издатина в борда на кораба върху която се монтира оръдие.
2. Неподвижна бронева вертикална защита на въртяща се корабна артилерийска уредба.
Батопорт — стоманена водонепроницаема каса, с която се затваря устието (вратата) на сух док с цел да се изолира вътрешното му пространство от морската (речната) вода
Башня артилерийска — системата от оръдия, техния носач, броневата им защита, въртяща се заедно с оръдията и всички обслужващи ги механизми. Корабната артилерийска башня има: а) бойно отделение, б) работно отделение, в) товарачно отделение, г) подавателна тръба, д) долно стебло.
Блуминг — високопроизводителен прокатен стан за валцоване на плавки стомана (с голям диаметър и с тегло до 12 т),
Бон — плаващо заграждение (преграда), което се състои от система свързани помежду си водни плавки, греди и мрежи, образуващи препятствие за преминаването на подводни и на надводни кораби, а също и за преминаването на торпеда.
Бордов залп — едновременен изстрел от всички оръдия на борда; сумата на снарядите при еднократен изстрел на тези оръдия.
Бот — малък ветроходен кораб, а също и изобщо малък морски съд; има много разновидности.
Брандвахта — кораб, изнесен на рейда пред пристанището или пред устието на река, за да следи влизащите и излизащите кораби.
Брейд-вимпел — къс и широк вимпел установен образец, който длъжностните лица (командири на дивизиони) вдигат на гротмачтата на кораба, на който се намират.
Бурун — пенещи се вълни от двете страни на носа или зад кърмата на кораба, образувани вследствие на движението му. Разбиване на вълни над плитчина или подводен камък.
Бушлат — двуредно късо полупалто.
БЧ — Бойна част. Елемент от бойната организация на кораба, включващ техническите средства и личния състав по определен вид въоръжение. Бойните части биват щурманска, артилерийска, свързочна, миноторпедаа, електромеханическа.
Вахта — 1. Особен вид дежурство, което се носи на корабите от личния състав.
2. Самият личен състав (смяната) носеща дежурството при съответните бойни постове.
3. Времето (часовете) на дежурството.
„Водач“ и „Воден“ — длъжности на изтребителите в тактическото звено „двойка“ със съответни функции и бойния полет.
Визир — устройство за определяне границите на изображението (кадъра) в оптическите уреди.
Вимпел — дълъг тесен флаг с „лястовича опашка“, издигнат на гротмачтата на всеки военен кораб, който е в кампания, ако не е вдигнат „брейд-вимпел“ (вж.) или вимпел на дадено длъжностно лице.
Вързало (швартов) — въже или верига, с чиято помощ корабът се привързва към брега, кея или към друг кораб.
Газене — разстоянието между плоскостта на товарната водолиния и най-ниската точка от външната част на кораба.
Галс — курс на кораба спрямо вятъра. Ако вятърът духа от лявата страна (левия борд), казва се, че корабът се движи с ляв галс, ако е от дясната — с десен галс. Въже или тали, задържащи на определено положение надветрения (галсович) ъгъл на платното.
Галюн — клозет на кораба
Гранд флийт — название на главните сили на английския флот от времето на Първата световна война, използувало във военноморската литература като собствено име.
Гърловина — кръгъл или овален отвор, достатъчен за преминаването на човек (0,4–0,65 м), изрязан в палубите, преградите, двойното дъно и др. Гърловината има задължително водонепроницаем капак.
Дивизион — 1. Първично еднородно съединение бойни кораби от втори или трети ранг (есминци, стражеви кораби или др.).
2. Подразделение от бойната част на кораб (вж. БЧ).
Детонатор — 1. Възпламеняващо приспособление
2. Взривно вещество (тетрил, гърмящ живак и др.), възпламеняването на малко количество от което е в състояние да предизвика детонация на друго (основното) взривно вещество.
Диферент — ъгъл на надлъжното наклоняване на кораба, който предизвиква разлика в газенето при носа и при кърмата. Ако газенето при носа и при кърмата е еднакво, казва се, че корабът е на „равен кил“.
Дроб — сигнал, означаващ „Прекрати стрелбата!“.
Еволюция — маньовърът извършван от намиращи се в строй кораби с цел да се изменят курсът, ъгълът на строя, разстоянието между корабите и др.
Ескадра — маневрено съединение, което включва главните надводни сили в даден театър. Ескадра се нарича също съединение кораби в отделно, обикновено задгранично плаване. В някои капиталистически страни — съединение от кораби първи ранг.
Есминец — ескадрен миноносец.
Ескадрен миноносец (разрушител) — клас надводни бойни кораби с главно предназначение да нанасят на противника мощен торпеден удар. Освен това ескадреният миноносец се използува за разузнавателна и дозорна служба; за походна охрана на флота като кораб за противоподводна отбрана; за извеждане на торпедни катери към противника и др. Основното му въоръжение е торпедото.
Ескорт — военен конвой, охрана, съпровождане. В морските операции — сили, специално отделени за охраняване (ескортиране) на бойни кораби или съдове при преходи.
„Заем-наем“ (Ленд-лийз) — споразумение между съюзниците през Втората световна война за предоставяне на въоръжение, бойна техника и други материални услуги от САЩ за техните съюзници на заем или под наем (Великобритания получи такава помощ в размер на 30 млн. долара, СССР — около 10 млн.).
Жвака-галс — парче верига, дебела колкото котвената; свързана е здраво към корабния скелет във верижния сандък, а горния и край — чрез ухо или халка — с котвената верига. Предназначението на жвака-галса е да свърже края на котвената верига към кораба така, че при нужда корабът бързо и лесно да се освободи от котвата.
Жирокомпас — електромеханичен компас, действуващ върху принципа на жироскопа.
Жироскоп — бързовъртящ се около симетричната си ос маховик или диск, има главното свойство да запазва неизменно положението на оста си в пространството. При опит да се измени направлението на тази ос се получават противодействуващи сили. Използува се в различни уреди — жироскопичен компас, жироскопичен успокоител на клатенето и др.
Запасна здравина — отношението между т.н., временно съпротивление (разрушаващото усилие) и действителните напрежения, които възникват в частите на дадена конструкция.
Запасна плавателност — водонепроницаемият обем от надводната част на кораба, разположен над товарната водолиния. 3.П. осигурява определено равнище на устойчивостта, непотопимостта, здравината и т.н. на кораба.
Индикаторни машини — бутални машини, параметрите на работния цикъл на които може да бъдат определени по индикатор (двигатели с вътрешно горене, парни машини, компресори).
Илюминатор — кръгъл прозорец на кораб. Състои се от излята рамка, която облицова кръглия отвор във външната обшивка и вътрешна рамка с дебело стъкло, закрепена към външната с шарнир. Палубните илюминатори обикновено са „глухи“ без възможност за отваряне.
Кабелт — мярка за дължина, равна на 1/10 част от морската миля, т.е. 185,2 м.
Каботаж — морски съобщения (плаване) между пристанища на една и съща държава за разлика от международните морски съобщения.
Каботажник — кораб за крайбрежно плаване; каботажен кораб, плаващ между пристанищата на своята държава.
Катапулта — устройство, което придава на самолет или друг летателен апарат начална (стартова) скорост на малък отрязък от пътя (например летателната палуба на авионосец). Състои се от задвижващо устройство (колесник) и направляващо устройство (релси). Използува енергията на реактивен двигател, пара, барутни газове, сгъстен въздух, каучукови шнурове и др.
Капок — вълна от растителни влакна (от вътрешността на плода на семейство баобабови — няколко вида големи тропически дървета). Служи като негниещ пълнеж на възглавници, дюшеци, спасителни пояси, бушлати и др.
Капот — външна обвивка, която придава на самолетния двигател обтекаема форма.
Каюткомпания — помещение в кораба за колективна почивка, занятия, съвещания и за обща трапезария на офицерския състав.
Койка — матроска постеля във вид на хамак (люлка) от правоъгълен брезентен плат. На военните кораби койки се наричат и корабните легла изобщо.
Клинкет — Спирачен клапан за тръби (тръбопроводи); състои се от корпус и клиновидна пластинка, задвижвана от вретено.
Клюз — къса тръба, през която минават въже или верига; палубен клюз — отвор в палубата с чугунена или стоманена рамка, през която минава котвената верига от горната палуба или от полубака в котвения сандък. Котвен клюз — стоманена или чугунена излята тръба със специална форма за котвената верига, минаваща от палубата през борда.
Комдив — командир на дивизион (напр. дивизион подводници).
Комендор — артилерист в корабите и частите на флота.
Комингс на люка — Рамка на люка. — Вертикални листове, които ограждат люка по периметъра му над палубата. Комингсът е захванат за палубната настилка с ъгълници.
Комуникация — морски съобщителни пътища, свързващи опериращите части на флота в даден театър на военните действия. Изобщо морски съобщителни пътища, по които се движат търговски и др. съдове; характеризират се с определени икономически условия.
Конвой — ескорт, отряд кораби, които съпровождат един или няколко морски съда; конвой понякога наричат също не съпровождащите (ескорта), а съпровожданите кораби.
Контракурс — противоположен, насрещен курс.
Корвет — във ветроходния флот през 18–19-ия век лек тримачтов артилерийски кораб. В британския и в американския флот от периода на Втората световна война — стражеви кораб с водоизместване 1000 — 1500 т с бутални парни машини.
Кортик — права тънка кама с четириъгълно острие. Лично хладно оръжие за командния състав на флота.
Кранбалка — нарича се още крамбол. На ветроходните кораби — къса дебела греда във вид на конзола (носач), на която с помощта на скрипци (тали) котвата след излизането й от водата се издига до равнището на палубата. В съвременните кораби е заменена от извита метална греда, наречена каз-балка.
Кранец — късо парче въже, дървено валче или набита с пълнеж здрава торба, които служат за смекчители (буфери), окачени по външната част на борда; железен шкаф или сандък до палубните оръдия, в който се съхраняват снарядите (боезапасът) за първите изстрели.
Кремалиера — механизъм, който се състои от зъбно колело свързано със зъбна рейка или с гривна с по-голям диаметър. Служи за плавно задвижване на свързаните с нея части.
Крен — напречен наклон на кораба. Наклон на самолета около надлъжната му ос.
Креномер — уред за измерване на крена т.е. на ъгъла между диаметралната плоскост на кораба и вертикалната плоскост.
Курс — ъгълът между диаметралната равнина на кораба и меридиана на мястото.
Лаг — мореходен уред за измерване скоростта на кораба (спрямо водата или спрямо дъното — дънен лаг), а също и на изминатото разстояние; борд на кораба. Казва се: „Да се застане с лаг към течението“, „Да се пристане с лаг към кея“ и т.н.
Лайнер — транспортен кораб, който извършва редовни рейсове между две пристанища (по определена „линия“). В тесния смисъл на думата — бързоходен кораб, плаващ между Европа и Америка.
Леер — всяко силно опънато въже на кораба, захванато неподвижно в двата края.
Лидер — ескадрен миноносец с голямо водоизместване до 3000 тона. На лидерите се намира командуването на съединението, което той води.
Линеен кораб — във ветроходния флот, дву- — или трипалубен кораб с оръдия, разположени в линия по двата борда на палубата; през Втората световна война и след нея — най-мощните артилерийски кораби. Калибърът на главната им артилерия е 280–406 мм, а броят на оръдията е от 6 до 12. Освен това имат спомагателна артилерия (противоминна и зенитна), а също и торпедно въоръжение.
Линкор — линеен кораб
Лоция — мореходна дисциплина, която се занимава с подробното изучаване на моретата и океаните и служи за ръководство при прокарването на курсовете с оглед да се избягнат опасности. В Лоцията се описват всички океани и морета на света с техните брегове, дълбочини, острови и т.н.
Люк — отвор, изрязан в палубата на кораба; под люк се разбира и цялата конструкция, затваряща отвора
Манипулатор — в корабите — машинка за изменение на положението на друг, по-голям механизъм.
Мидел — дума, която означава „среден“ напр. „миделшпангоут“ — средно ребро от скелета на кораба; „миделдек“ — средна палуба. М. наричат понякога най-голямата ширина на корабния корпус.
Минимакс — така на корабите се наричат малките ръчни пожарогасители.
Миньор — съкратено название на минните специалисти във флота,
Митралеза — многоцевно скорострелно оръжие, предшественик на картечницата.
Мостик — лека надстройка, повдигната над палубата, защитена срещу вятъра и вълнението, в която са съсредоточени всички уреди за управление на кораба и движение. Във военните кораби мостиците, освен за навигационни служат и за други цели — сигнален, прожекторен, далекомерен и др. мостици.
Мол — оградна стена в пристанището, която го защищава от морското вълнение. Когато не е свързана е брега, тя се нарича вълнолом или брекватер.
Мускет или мушкет — ръчно огнестрелно оръжие, появяло се в началото на 16-и век (с фитилен запал).
Муфа — машинна част за непосредствено свързване на валове (двигателния с гребния). Биват най-различни конструкции в зависимост от предназначението. Съединител. Куплунг.
Нактоуз — шкафче стойка от тиково дърво, дъб или червено дърво, върху което е монтиран компасът на кораба.
Нарком — в миналото и СССР народен комисар (министър).
„Нибелунги“ — така са били наричани хидролокаторите на германския флот.
Обмундирование — горното униформено облекло на военнослужещите, което е отпуснато по щат.
Оксилитов патрон — патрон с взривно вещество върху основата на течен кислород.
Ордер — геометричната схема на разположение на флотските части при поход. Обикновено се разработва за типови походни редове.
Откатник — противооткатно устройство, което служи да поеме енергията на реакцията на барутните газове при изстрел и да върне отново тялото на оръдието в изходно положение. Състои се от погасител на отката и връщач (накатник).
Офицер оперативник — офицер от оперативния отдел на щаба; специалист в сферата на планирането и реализацията на бойните операции.
Пак — пакови ледове. Струпване на плътни дългогодишни ледове във формата на огромни ледени полета в Арктика.
Пеленг — посоката от наблюдателя към някакъв предмет. Истински пеленг: ъгълът между истинския меридиан на мястото и въображаемата плоскост, минаваща през мястото на наблюдателя и предмета. Има още: компасен, магнитен и пеленг на строя.
Пеленгатор — засечник. Специален визир, разположен върху компасното котле, който служи за определяне компасните посоки (компасните пеленги) на различни видими от кораба предмети. Бордов пеленгатор (засечник).
Пилерс — вертикална стойка с кръгло или друго сечение, която служи за поддържане на бимса (вж. Поставя се в междупалубните пространства и в трюма).
Пирс — вдаващо се нормално или под ъгъл към брега съоръжение, от двете надлъжни страни на което може да пристават кораби; мостче.
Планшир — дървена „рамка“ (греда) с окръглена повърхност или стоманена от особена профилна стомана, с която завършва фалшбордът на кораба в горната си част.
Пластир — приспособление за временно запушване на малки пробойни (често от двоен брезентен плат с трапецовидна форма).
Поворот — за корабите с механичен двигател — всяка промяна на курса; завой; за ветроходните кораби — преминаване от един галс (вж.) на друг.
Подвахтен — поддежурен, т.е. сменилият се от дежурство.
Подплав — така се е наричала базата за подводници в Северно море в СССР през войната.
Погреб — специално приспособени и обзаведени помещения на кораба за съхраняване на различни запаси — снаряден, барутен, провизионен и др.
Позивни — съкратени условни знаци на предавателните (понякога и приемателните) радиостанции, които се състоят обикновено от условни три букви или звукови сигнали и служат за обозначаване (наименование) на станцията.
Поиск — търсене. Действие, целящо откриването на противник.
Полубак — същото, каквото и бак — надстройка в предната част на кораб, считано от форщевена към мидела. Понякога бак (полубак) се нарича изобщо носовата част на палубата.
Пробойна — отвор в корпуса на кораба, получен от сблъскване с друг кораб, от взрив на снаряд, мина или торпедо, а също от удар в подводен предмет.
Радиопеленгатор — радиозасечна станция. Радиостанция за определяне посоката (пеленга) към някакъв предмет.
Радиопеленг — ъгълът между плоскостта на истинския меридиан на наблюдателя (на радиопеленгатора) и посоката на фактическото приемане на радиовълната на предавателя и антената на радиопеленгаторната станция.
Радиоквитанция — документ за предадена (получена) радиограма.
Разкладка — количеството (дажбата) продукти, определени на човек от личния състав за даден период (ден, месец).
Рандеву — място, определено за среща на отделни кораби или съединения кораби.
Реверс — приспособление за промяна на посоката на въртенето на двигател. Двигател, който има възможност за промяна на посоката на въртенето, се нарича реверсивен.
Реглан — вид връхна дреха от униформата на морските офицери
Рейдер — военен кораб, който изпълнява самостоятелни бойни задачи по морските пътища за унищожаване на търговските противникови кораби
Репитер — уред, чрез който се осъществява дистанционно приемане и повтаряне на действието (показанията) на друг уред; повторител.
Ратиеров фенер — сигнален фенер със специално устройство, използуван като сигнално средство в тъмнина. Позволява да се подават сигнали по морзовата азбука. Лъчът му се вижда само там, накъдето е насочен.
Рефулер — земечерпалка. Машина, която прехвърля по тръби (рефулеров тръбопровод) разредения с вода грунд към мястото на изхвърлянето му.
Ростри (ростери) — запасни рангоутни греди във ветроходен кораб. Решетки за покриване на палубни люкове. Ред бимсове в средната част на кораба, които се опират в средната надстройка и в бордовете върху специално поставени стойки; свързани са с надлъжни дъски или профилно желязо и върху тях обикновено се поставят лодки, самолети и др.
Рубка — всякакъв вид закрито помещение на горната палуба, което не достига до бордовете; бойна, лоцманска, командирска, радиорубка и др.
Румб — единица ъглова мярка, равна на 1/32 от окръжността, т.е. 14 1/4°; термин, използуван вместо думата „посока“. Всяка от 32-те посоки в компасната роза.
Семафор ръчен — един от начините (системите) за зрителна сигнализация въз флота. Предават се условни знаци, които се изобразяват с различни положения или движения на ръцете, всяко от които означава буква или друг знак (семафорна азбука).
Скула — извивка на корабния корпус, където бордът се окръгля и преминава в предна заострена част. Аналогична извивка, където бордът преминава в дъно.
Сонар (англ.) — хидроакустична станция; хидролокационна станция; хидролокатор.
Спардек — горната лека палуба над главната палуба, обикновено при трипалубни кораби, която се простира от форщевена до ахтерщевена. Днес вече терминът „спардек“ е излязъл от употреба и спардек често се нарича палубата на средната надстройка.
Спринглер — спринглерна система — автоматична пожарогасителна система, която се състои от мрежа тръбопроводи с различен диаметър с голям брой отвори, затворени с клапани (спринглерни главички), подпрени с лесно топящи се стебла. При възникване на пожар тези стебла се стапят от температурата и водата обилно оросява горящите предмети.
Стапел — брегово съоръжение (платформа) в корабостроителницата, върху което се строи или ремонтира корабът.
Стопор — спирач, фиксатор, ограничител, задръжка.
Суперкарго — лице на кораба, което се занимава с приемането и предаването на товарите.
Сходня — мостче, направено от дъски или друг материал за свързване на кораба с брега или с друг кораб.
Тали — товароподемен механизъм, който се състои от два блока (подвижен и неподвижен), свързани помежду си с въже или с верига. Работи на принципа на скрипеца.
Таран — издадена напред подводна част на форщевена. Служи за нанасяне „таранен“ удар на неприятелски кораб. От най-стари времена се е използувал като средство за нападение. Днес корабите нямат таран.
Тахометър — уред, който показва броя на оборотите на машината (вала) в единица време, т.е. скоростта на въртенето на вала.
Твиндек — междупалубното пространство в кораби, които имат няколко палуби; когато е жилищно помещение, нарича се кубрик.
Телеграф машинен — уред (система) за предаване на команди от командния пункт на кораба към машинното отделение, които се отнасят до действията на главните машини (промените в хода).
Траверз — направление (посока), перпендикулярно на курса на кораба или на диаметралната му плоскост.
Трал — приспособление, което служи за откриване и унищожаване на мини.
Трап — така се нарича всяка стълба на кораба.
Тонаж — водоизместимостта на кораба в тонове; обемът на изместената от кораба вода.
Торпедоносец — военен самолет, който има специални приспособления за окачване на торпеда, предназначени за действие против неприятелски кораби.
Транспорт — транспортен кораб.
Убот (немск.) — подводница, подводен кораб, подводна лодка
Устойчивост на кораба — способността на кораба, изведен от равновесно състояние от външни сили, да се върне в първоначалното си положение, след като те са престанали да му действуват.
Фал — въже за вдигане на някои рангоутни части или платна.
Фалин (фалина) — въже, привързано към носовата или кърмовата част на лодка.
Фалшфайер — бяла сигнална ракета; гори от 1/2 до 2 минути; представлява картонена гилза, напълнена с пиротехнически състав. Фанова система — корабна система, която служи за прехвърляне на мръсната вода от корабните клозети зад борд.
Фарватер — проход между опасности, ограден с предупредителни знаци, или определен път за плаването на корабите.
Флагман — лице от висшия команден състав, което командува съединение (бригада, ескадра) военни кораби.
Форщевен — отлята или кована част по формата на носа на кораба; продължение на кила му.
Флажна сигнална система — система за визуална връзка във флота, при която се използуват съчетания от различни флагове, всяко с определено значение.
Фугас — заряд от взривно вещество, полагано в херметична обвивка под земята или под водата на малка дълбочина. Спада към минно-взривните средства.
Фут — мярка за дължина (англ.) равна на 12 дюйма, т.е. 30,48 см.
Фюзелаж — основна част (тяло) на самолета.
Хидрант — водоподаващ кран в кораба, към който се прикачва пожарен маркуч. Водна колонка в пристанището, от която се подава прясна вода към кораба.
Хелинг — стапел, място на брега за изваждане на кораба на суша за постройка или ремонтиране на корабния корпус.
Хидролокатор — хидролокационна станция. Хидроакустичен навигационен уред, чието действие се базира на свойството на акустичните вълни да се отразяват от повърхността, разделяща две среди. Служи за откриване и определяне мястото на различни обекти във водата.
Хом флийт (англ.) (Home Fleet) — английският флот на метрополията.
Хохзеефлоте — крупните военноморски единици на германския флот, способни за действия далеч от бреговете в открития океан.
Централен пост — В подводния кораб — помещение, в което е съсредоточено управлението на подводницата н на всички нейни устройства и откъдето се води наблюдение през перископа и се подават заповеди и команди до всички постове.
В артилерията — специално добре защитено помещение в кораба, където са съсредоточени уредите за управление на артилерийския огън.
Шахта — вертикална широка тръба (кладенец), минаваща водонепроницаемо през палубите; осигурява непотопяемостта на помещението дълбоко в кораба, когато някое междупалубно пространство е запълнено с вода.
Шифровка — шифрована радиограма.
Шквал — внезапен порив на вятъра.
Шпигат — 1. Отвор във фалшборда или в палубната настилка на кораба за отстраняване на водата от палубата.
2. Водосточната тръба, поставена в този отпор.
Щандарт — флаг със специален рисунък и разцветка, който е определен за царствуващи особи. Вдига се на гротмачтата.
Щорм — силен вятър, буря (скорост 15–18 м/сек).
Щурвал — механично устройство за преместване на кормилото (руля). Част от рулевата машина във вид на кормилен кръг.
Ют — надстройка в кърмовата част на кораба, от борд до борд; нарича се понякога полуют.
„Юнион джек“ — британският морски флаг.
„Ясно виждам“ — значение на един от флаговете на флажния сигнален код.
Яма акумулаторна — в подводния кораб — помещенията, в които са разположени акумулаторните батерии на подводницата; достъпни са за обслужващия ги личен състав.