Валентин Пикул
Реквием за кервана PQ–17 (48) (Документална трагедия)

Речник на военноморските и техническите термини в книгата

Абордаж — тактически прийом от времето на гребния и на ветроходния флот, при който два кораба се сближават плътно или сцепват, за да се премине към ръкопашен бой.

Аврал — работа на кораба, в която взема участие целият личен състав или по-голяма част от него.

Автономност — (на подводен кораб) — качество, което се определя от способността на подводницата да изпълнява самостоятелно и продължително бойна служба далеч от базата си. Автономността зависи предимно от количеството на различните видове запаси, с които разполага корабът.

Акустик — член от екипажа на кораба, който оперира със средствата за подводна звукова връзка и наблюдение.

Анкерка — бъчвичка с вместимост около 50 литра.

Амонал — взривно вещество от групата на амонячно-селитровите смеси.

Анщюц — тип жироскопичен компас.

Асдик — хидролокатор, хидроакустична станция.

Баласт — течен (вода) или твърд товар, който се приема на кораба, за да му си придадат определени мореходни качества.

Банка — 1. Отделна плитчина; участък от морското дъно с дълбочина под 10 м.

2. В лодките — дъска, която служи за укрепване на лодката против сплескване и същевременно като седалка за гребците.

Бараж — подразделения самолети изтребители летящи над определен район с цел да прехванат и унищожат противникови самолети и други средства на подстъпите към охраняваните обекти. Въздушно дежурство на изтребители.

Барбет — 1. Издатина в борда на кораба върху която се монтира оръдие.

2. Неподвижна бронева вертикална защита на въртяща се корабна артилерийска уредба.

Батопорт — стоманена водонепроницаема каса, с която се затваря устието (вратата) на сух док с цел да се изолира вътрешното му пространство от морската (речната) вода

Башня артилерийска — системата от оръдия, техния носач, броневата им защита, въртяща се заедно с оръдията и всички обслужващи ги механизми. Корабната артилерийска башня има: а) бойно отделение, б) работно отделение, в) товарачно отделение, г) подавателна тръба, д) долно стебло.

Блуминг — високопроизводителен прокатен стан за валцоване на плавки стомана (с голям диаметър и с тегло до 12 т),

Бон — плаващо заграждение (преграда), което се състои от система свързани помежду си водни плавки, греди и мрежи, образуващи препятствие за преминаването на подводни и на надводни кораби, а също и за преминаването на торпеда.

Бордов залп — едновременен изстрел от всички оръдия на борда; сумата на снарядите при еднократен изстрел на тези оръдия.

Бот — малък ветроходен кораб, а също и изобщо малък морски съд; има много разновидности.

Брандвахта — кораб, изнесен на рейда пред пристанището или пред устието на река, за да следи влизащите и излизащите кораби.

Брейд-вимпел — къс и широк вимпел установен образец, който длъжностните лица (командири на дивизиони) вдигат на гротмачтата на кораба, на който се намират.

Бурун — пенещи се вълни от двете страни на носа или зад кърмата на кораба, образувани вследствие на движението му. Разбиване на вълни над плитчина или подводен камък.

Бушлат — двуредно късо полупалто.

БЧ — Бойна част. Елемент от бойната организация на кораба, включващ техническите средства и личния състав по определен вид въоръжение. Бойните части биват щурманска, артилерийска, свързочна, миноторпедаа, електромеханическа.

Вахта — 1. Особен вид дежурство, което се носи на корабите от личния състав.

2. Самият личен състав (смяната) носеща дежурството при съответните бойни постове.

3. Времето (часовете) на дежурството.

„Водач“ и „Воден“ — длъжности на изтребителите в тактическото звено „двойка“ със съответни функции и бойния полет.

Визир — устройство за определяне границите на изображението (кадъра) в оптическите уреди.

Вимпел — дълъг тесен флаг с „лястовича опашка“, издигнат на гротмачтата на всеки военен кораб, който е в кампания, ако не е вдигнат „брейд-вимпел“ (вж.) или вимпел на дадено длъжностно лице.

Вързало (швартов) — въже или верига, с чиято помощ корабът се привързва към брега, кея или към друг кораб.

Газене — разстоянието между плоскостта на товарната водолиния и най-ниската точка от външната част на кораба.

Галс — курс на кораба спрямо вятъра. Ако вятърът духа от лявата страна (левия борд), казва се, че корабът се движи с ляв галс, ако е от дясната — с десен галс. Въже или тали, задържащи на определено положение надветрения (галсович) ъгъл на платното.

Галюн — клозет на кораба

Гранд флийт — название на главните сили на английския флот от времето на Първата световна война, използувало във военноморската литература като собствено име.

Гърловина — кръгъл или овален отвор, достатъчен за преминаването на човек (0,4–0,65 м), изрязан в палубите, преградите, двойното дъно и др. Гърловината има задължително водонепроницаем капак.

Дивизион — 1. Първично еднородно съединение бойни кораби от втори или трети ранг (есминци, стражеви кораби или др.).

2. Подразделение от бойната част на кораб (вж. БЧ).

Детонатор — 1. Възпламеняващо приспособление

2. Взривно вещество (тетрил, гърмящ живак и др.), възпламеняването на малко количество от което е в състояние да предизвика детонация на друго (основното) взривно вещество.

Диферент — ъгъл на надлъжното наклоняване на кораба, който предизвиква разлика в газенето при носа и при кърмата. Ако газенето при носа и при кърмата е еднакво, казва се, че корабът е на „равен кил“.

Дроб — сигнал, означаващ „Прекрати стрелбата!“.

Еволюция — маньовърът извършван от намиращи се в строй кораби с цел да се изменят курсът, ъгълът на строя, разстоянието между корабите и др.

Ескадра — маневрено съединение, което включва главните надводни сили в даден театър. Ескадра се нарича също съединение кораби в отделно, обикновено задгранично плаване. В някои капиталистически страни — съединение от кораби първи ранг.

Есминец — ескадрен миноносец.

Ескадрен миноносец (разрушител) — клас надводни бойни кораби с главно предназначение да нанасят на противника мощен торпеден удар. Освен това ескадреният миноносец се използува за разузнавателна и дозорна служба; за походна охрана на флота като кораб за противоподводна отбрана; за извеждане на торпедни катери към противника и др. Основното му въоръжение е торпедото.

Ескорт — военен конвой, охрана, съпровождане. В морските операции — сили, специално отделени за охраняване (ескортиране) на бойни кораби или съдове при преходи.

„Заем-наем“ (Ленд-лийз) — споразумение между съюзниците през Втората световна война за предоставяне на въоръжение, бойна техника и други материални услуги от САЩ за техните съюзници на заем или под наем (Великобритания получи такава помощ в размер на 30 млн. долара, СССР — около 10 млн.).

Жвака-галс — парче верига, дебела колкото котвената; свързана е здраво към корабния скелет във верижния сандък, а горния и край — чрез ухо или халка — с котвената верига. Предназначението на жвака-галса е да свърже края на котвената верига към кораба така, че при нужда корабът бързо и лесно да се освободи от котвата.

Жирокомпас — електромеханичен компас, действуващ върху принципа на жироскопа.

Жироскоп — бързовъртящ се около симетричната си ос маховик или диск, има главното свойство да запазва неизменно положението на оста си в пространството. При опит да се измени направлението на тази ос се получават противодействуващи сили. Използува се в различни уреди — жироскопичен компас, жироскопичен успокоител на клатенето и др.

Запасна здравина — отношението между т.н., временно съпротивление (разрушаващото усилие) и действителните напрежения, които възникват в частите на дадена конструкция.

Запасна плавателност — водонепроницаемият обем от надводната част на кораба, разположен над товарната водолиния. 3.П. осигурява определено равнище на устойчивостта, непотопимостта, здравината и т.н. на кораба.

Индикаторни машини — бутални машини, параметрите на работния цикъл на които може да бъдат определени по индикатор (двигатели с вътрешно горене, парни машини, компресори).

Илюминатор — кръгъл прозорец на кораб. Състои се от излята рамка, която облицова кръглия отвор във външната обшивка и вътрешна рамка с дебело стъкло, закрепена към външната с шарнир. Палубните илюминатори обикновено са „глухи“ без възможност за отваряне.

Кабелт — мярка за дължина, равна на 1/10 част от морската миля, т.е. 185,2 м.

Каботаж — морски съобщения (плаване) между пристанища на една и съща държава за разлика от международните морски съобщения.

Каботажник — кораб за крайбрежно плаване; каботажен кораб, плаващ между пристанищата на своята държава.

Катапулта — устройство, което придава на самолет или друг летателен апарат начална (стартова) скорост на малък отрязък от пътя (например летателната палуба на авионосец). Състои се от задвижващо устройство (колесник) и направляващо устройство (релси). Използува енергията на реактивен двигател, пара, барутни газове, сгъстен въздух, каучукови шнурове и др.

Капок — вълна от растителни влакна (от вътрешността на плода на семейство баобабови — няколко вида големи тропически дървета). Служи като негниещ пълнеж на възглавници, дюшеци, спасителни пояси, бушлати и др.

Капот — външна обвивка, която придава на самолетния двигател обтекаема форма.

Каюткомпания — помещение в кораба за колективна почивка, занятия, съвещания и за обща трапезария на офицерския състав.

Койка — матроска постеля във вид на хамак (люлка) от правоъгълен брезентен плат. На военните кораби койки се наричат и корабните легла изобщо.

Клинкет — Спирачен клапан за тръби (тръбопроводи); състои се от корпус и клиновидна пластинка, задвижвана от вретено.

Клюз — къса тръба, през която минават въже или верига; палубен клюз — отвор в палубата с чугунена или стоманена рамка, през която минава котвената верига от горната палуба или от полубака в котвения сандък. Котвен клюз — стоманена или чугунена излята тръба със специална форма за котвената верига, минаваща от палубата през борда.

Комдив — командир на дивизион (напр. дивизион подводници).

Комендор — артилерист в корабите и частите на флота.

Комингс на люка — Рамка на люка. — Вертикални листове, които ограждат люка по периметъра му над палубата. Комингсът е захванат за палубната настилка с ъгълници.

Комуникация — морски съобщителни пътища, свързващи опериращите части на флота в даден театър на военните действия. Изобщо морски съобщителни пътища, по които се движат търговски и др. съдове; характеризират се с определени икономически условия.

Конвой — ескорт, отряд кораби, които съпровождат един или няколко морски съда; конвой понякога наричат също не съпровождащите (ескорта), а съпровожданите кораби.

Контракурс — противоположен, насрещен курс.

Корвет — във ветроходния флот през 18–19-ия век лек тримачтов артилерийски кораб. В британския и в американския флот от периода на Втората световна война — стражеви кораб с водоизместване 1000 — 1500 т с бутални парни машини.

Кортик — права тънка кама с четириъгълно острие. Лично хладно оръжие за командния състав на флота.

Кранбалка — нарича се още крамбол. На ветроходните кораби — къса дебела греда във вид на конзола (носач), на която с помощта на скрипци (тали) котвата след излизането й от водата се издига до равнището на палубата. В съвременните кораби е заменена от извита метална греда, наречена каз-балка.

Кранец — късо парче въже, дървено валче или набита с пълнеж здрава торба, които служат за смекчители (буфери), окачени по външната част на борда; железен шкаф или сандък до палубните оръдия, в който се съхраняват снарядите (боезапасът) за първите изстрели.

Кремалиера — механизъм, който се състои от зъбно колело свързано със зъбна рейка или с гривна с по-голям диаметър. Служи за плавно задвижване на свързаните с нея части.

Крен — напречен наклон на кораба. Наклон на самолета около надлъжната му ос.

Креномер — уред за измерване на крена т.е. на ъгъла между диаметралната плоскост на кораба и вертикалната плоскост.

Курс — ъгълът между диаметралната равнина на кораба и меридиана на мястото.

Лаг — мореходен уред за измерване скоростта на кораба (спрямо водата или спрямо дъното — дънен лаг), а също и на изминатото разстояние; борд на кораба. Казва се: „Да се застане с лаг към течението“, „Да се пристане с лаг към кея“ и т.н.

Лайнер — транспортен кораб, който извършва редовни рейсове между две пристанища (по определена „линия“). В тесния смисъл на думата — бързоходен кораб, плаващ между Европа и Америка.

Леер — всяко силно опънато въже на кораба, захванато неподвижно в двата края.

Лидер — ескадрен миноносец с голямо водоизместване до 3000 тона. На лидерите се намира командуването на съединението, което той води.

Линеен кораб — във ветроходния флот, дву- — или трипалубен кораб с оръдия, разположени в линия по двата борда на палубата; през Втората световна война и след нея — най-мощните артилерийски кораби. Калибърът на главната им артилерия е 280–406 мм, а броят на оръдията е от 6 до 12. Освен това имат спомагателна артилерия (противоминна и зенитна), а също и торпедно въоръжение.

Линкор — линеен кораб

Лоция — мореходна дисциплина, която се занимава с подробното изучаване на моретата и океаните и служи за ръководство при прокарването на курсовете с оглед да се избягнат опасности. В Лоцията се описват всички океани и морета на света с техните брегове, дълбочини, острови и т.н.

Люк — отвор, изрязан в палубата на кораба; под люк се разбира и цялата конструкция, затваряща отвора

Манипулатор — в корабите — машинка за изменение на положението на друг, по-голям механизъм.

Мидел — дума, която означава „среден“ напр. „миделшпангоут“ — средно ребро от скелета на кораба; „миделдек“ — средна палуба. М. наричат понякога най-голямата ширина на корабния корпус.

Минимакс — така на корабите се наричат малките ръчни пожарогасители.

Миньор — съкратено название на минните специалисти във флота,

Митралеза — многоцевно скорострелно оръжие, предшественик на картечницата.

Мостик — лека надстройка, повдигната над палубата, защитена срещу вятъра и вълнението, в която са съсредоточени всички уреди за управление на кораба и движение. Във военните кораби мостиците, освен за навигационни служат и за други цели — сигнален, прожекторен, далекомерен и др. мостици.

Мол — оградна стена в пристанището, която го защищава от морското вълнение. Когато не е свързана е брега, тя се нарича вълнолом или брекватер.

Мускет или мушкет — ръчно огнестрелно оръжие, появяло се в началото на 16-и век (с фитилен запал).

Муфа — машинна част за непосредствено свързване на валове (двигателния с гребния). Биват най-различни конструкции в зависимост от предназначението. Съединител. Куплунг.

Нактоуз — шкафче стойка от тиково дърво, дъб или червено дърво, върху което е монтиран компасът на кораба.

Нарком — в миналото и СССР народен комисар (министър).

„Нибелунги“ — така са били наричани хидролокаторите на германския флот.

Обмундирование — горното униформено облекло на военнослужещите, което е отпуснато по щат.

Оксилитов патрон — патрон с взривно вещество върху основата на течен кислород.

Ордер — геометричната схема на разположение на флотските части при поход. Обикновено се разработва за типови походни редове.

Откатник — противооткатно устройство, което служи да поеме енергията на реакцията на барутните газове при изстрел и да върне отново тялото на оръдието в изходно положение. Състои се от погасител на отката и връщач (накатник).

Офицер оперативник — офицер от оперативния отдел на щаба; специалист в сферата на планирането и реализацията на бойните операции.

Пак — пакови ледове. Струпване на плътни дългогодишни ледове във формата на огромни ледени полета в Арктика.

Пеленг — посоката от наблюдателя към някакъв предмет. Истински пеленг: ъгълът между истинския меридиан на мястото и въображаемата плоскост, минаваща през мястото на наблюдателя и предмета. Има още: компасен, магнитен и пеленг на строя.

Пеленгатор — засечник. Специален визир, разположен върху компасното котле, който служи за определяне компасните посоки (компасните пеленги) на различни видими от кораба предмети. Бордов пеленгатор (засечник).

Пилерс — вертикална стойка с кръгло или друго сечение, която служи за поддържане на бимса (вж. Поставя се в междупалубните пространства и в трюма).

Пирс — вдаващо се нормално или под ъгъл към брега съоръжение, от двете надлъжни страни на което може да пристават кораби; мостче.

Планшир — дървена „рамка“ (греда) с окръглена повърхност или стоманена от особена профилна стомана, с която завършва фалшбордът на кораба в горната си част.

Пластир — приспособление за временно запушване на малки пробойни (често от двоен брезентен плат с трапецовидна форма).

Поворот — за корабите с механичен двигател — всяка промяна на курса; завой; за ветроходните кораби — преминаване от един галс (вж.) на друг.

Подвахтен — поддежурен, т.е. сменилият се от дежурство.

Подплав — така се е наричала базата за подводници в Северно море в СССР през войната.

Погреб — специално приспособени и обзаведени помещения на кораба за съхраняване на различни запаси — снаряден, барутен, провизионен и др.

Позивни — съкратени условни знаци на предавателните (понякога и приемателните) радиостанции, които се състоят обикновено от условни три букви или звукови сигнали и служат за обозначаване (наименование) на станцията.

Поиск — търсене. Действие, целящо откриването на противник.

Полубак — същото, каквото и бак — надстройка в предната част на кораб, считано от форщевена към мидела. Понякога бак (полубак) се нарича изобщо носовата част на палубата.

Пробойна — отвор в корпуса на кораба, получен от сблъскване с друг кораб, от взрив на снаряд, мина или торпедо, а също от удар в подводен предмет.

Радиопеленгатор — радиозасечна станция. Радиостанция за определяне посоката (пеленга) към някакъв предмет.

Радиопеленг — ъгълът между плоскостта на истинския меридиан на наблюдателя (на радиопеленгатора) и посоката на фактическото приемане на радиовълната на предавателя и антената на радиопеленгаторната станция.

Радиоквитанция — документ за предадена (получена) радиограма.

Разкладка — количеството (дажбата) продукти, определени на човек от личния състав за даден период (ден, месец).

Рандеву — място, определено за среща на отделни кораби или съединения кораби.

Реверс — приспособление за промяна на посоката на въртенето на двигател. Двигател, който има възможност за промяна на посоката на въртенето, се нарича реверсивен.

Реглан — вид връхна дреха от униформата на морските офицери

Рейдер — военен кораб, който изпълнява самостоятелни бойни задачи по морските пътища за унищожаване на търговските противникови кораби

Репитер — уред, чрез който се осъществява дистанционно приемане и повтаряне на действието (показанията) на друг уред; повторител.

Ратиеров фенер — сигнален фенер със специално устройство, използуван като сигнално средство в тъмнина. Позволява да се подават сигнали по морзовата азбука. Лъчът му се вижда само там, накъдето е насочен.

Рефулер — земечерпалка. Машина, която прехвърля по тръби (рефулеров тръбопровод) разредения с вода грунд към мястото на изхвърлянето му.

Ростри (ростери) — запасни рангоутни греди във ветроходен кораб. Решетки за покриване на палубни люкове. Ред бимсове в средната част на кораба, които се опират в средната надстройка и в бордовете върху специално поставени стойки; свързани са с надлъжни дъски или профилно желязо и върху тях обикновено се поставят лодки, самолети и др.

Рубка — всякакъв вид закрито помещение на горната палуба, което не достига до бордовете; бойна, лоцманска, командирска, радиорубка и др.

Румб — единица ъглова мярка, равна на 1/32 от окръжността, т.е. 14 1/4°; термин, използуван вместо думата „посока“. Всяка от 32-те посоки в компасната роза.

Семафор ръчен — един от начините (системите) за зрителна сигнализация въз флота. Предават се условни знаци, които се изобразяват с различни положения или движения на ръцете, всяко от които означава буква или друг знак (семафорна азбука).

Скула — извивка на корабния корпус, където бордът се окръгля и преминава в предна заострена част. Аналогична извивка, където бордът преминава в дъно.

Сонар (англ.) — хидроакустична станция; хидролокационна станция; хидролокатор.

Спардек — горната лека палуба над главната палуба, обикновено при трипалубни кораби, която се простира от форщевена до ахтерщевена. Днес вече терминът „спардек“ е излязъл от употреба и спардек често се нарича палубата на средната надстройка.

Спринглер — спринглерна система — автоматична пожарогасителна система, която се състои от мрежа тръбопроводи с различен диаметър с голям брой отвори, затворени с клапани (спринглерни главички), подпрени с лесно топящи се стебла. При възникване на пожар тези стебла се стапят от температурата и водата обилно оросява горящите предмети.

Стапел — брегово съоръжение (платформа) в корабостроителницата, върху което се строи или ремонтира корабът.

Стопор — спирач, фиксатор, ограничител, задръжка.

Суперкарго — лице на кораба, което се занимава с приемането и предаването на товарите.

Сходня — мостче, направено от дъски или друг материал за свързване на кораба с брега или с друг кораб.

Тали — товароподемен механизъм, който се състои от два блока (подвижен и неподвижен), свързани помежду си с въже или с верига. Работи на принципа на скрипеца.

Таран — издадена напред подводна част на форщевена. Служи за нанасяне „таранен“ удар на неприятелски кораб. От най-стари времена се е използувал като средство за нападение. Днес корабите нямат таран.

Тахометър — уред, който показва броя на оборотите на машината (вала) в единица време, т.е. скоростта на въртенето на вала.

Твиндек — междупалубното пространство в кораби, които имат няколко палуби; когато е жилищно помещение, нарича се кубрик.

Телеграф машинен — уред (система) за предаване на команди от командния пункт на кораба към машинното отделение, които се отнасят до действията на главните машини (промените в хода).

Траверз — направление (посока), перпендикулярно на курса на кораба или на диаметралната му плоскост.

Трал — приспособление, което служи за откриване и унищожаване на мини.

Трап — така се нарича всяка стълба на кораба.

Тонаж — водоизместимостта на кораба в тонове; обемът на изместената от кораба вода.

Торпедоносец — военен самолет, който има специални приспособления за окачване на торпеда, предназначени за действие против неприятелски кораби.

Транспорт — транспортен кораб.

Убот (немск.) — подводница, подводен кораб, подводна лодка

Устойчивост на кораба — способността на кораба, изведен от равновесно състояние от външни сили, да се върне в първоначалното си положение, след като те са престанали да му действуват.

Фал — въже за вдигане на някои рангоутни части или платна.

Фалин (фалина) — въже, привързано към носовата или кърмовата част на лодка.

Фалшфайер — бяла сигнална ракета; гори от 1/2 до 2 минути; представлява картонена гилза, напълнена с пиротехнически състав. Фанова система — корабна система, която служи за прехвърляне на мръсната вода от корабните клозети зад борд.

Фарватер — проход между опасности, ограден с предупредителни знаци, или определен път за плаването на корабите.

Флагман — лице от висшия команден състав, което командува съединение (бригада, ескадра) военни кораби.

Форщевен — отлята или кована част по формата на носа на кораба; продължение на кила му.

Флажна сигнална система — система за визуална връзка във флота, при която се използуват съчетания от различни флагове, всяко с определено значение.

Фугас — заряд от взривно вещество, полагано в херметична обвивка под земята или под водата на малка дълбочина. Спада към минно-взривните средства.

Фут — мярка за дължина (англ.) равна на 12 дюйма, т.е. 30,48 см.

Фюзелаж — основна част (тяло) на самолета.

Хидрант — водоподаващ кран в кораба, към който се прикачва пожарен маркуч. Водна колонка в пристанището, от която се подава прясна вода към кораба.

Хелинг — стапел, място на брега за изваждане на кораба на суша за постройка или ремонтиране на корабния корпус.

Хидролокатор — хидролокационна станция. Хидроакустичен навигационен уред, чието действие се базира на свойството на акустичните вълни да се отразяват от повърхността, разделяща две среди. Служи за откриване и определяне мястото на различни обекти във водата.

Хом флийт (англ.) (Home Fleet) — английският флот на метрополията.

Хохзеефлоте — крупните военноморски единици на германския флот, способни за действия далеч от бреговете в открития океан.

Централен пост — В подводния кораб — помещение, в което е съсредоточено управлението на подводницата н на всички нейни устройства и откъдето се води наблюдение през перископа и се подават заповеди и команди до всички постове.

В артилерията — специално добре защитено помещение в кораба, където са съсредоточени уредите за управление на артилерийския огън.

Шахта — вертикална широка тръба (кладенец), минаваща водонепроницаемо през палубите; осигурява непотопяемостта на помещението дълбоко в кораба, когато някое междупалубно пространство е запълнено с вода.

Шифровка — шифрована радиограма.

Шквал — внезапен порив на вятъра.

Шпигат — 1. Отвор във фалшборда или в палубната настилка на кораба за отстраняване на водата от палубата.

2. Водосточната тръба, поставена в този отпор.

Щандарт — флаг със специален рисунък и разцветка, който е определен за царствуващи особи. Вдига се на гротмачтата.

Щорм — силен вятър, буря (скорост 15–18 м/сек).

Щурвал — механично устройство за преместване на кормилото (руля). Част от рулевата машина във вид на кормилен кръг.

Ют — надстройка в кърмовата част на кораба, от борд до борд; нарича се понякога полуют.

„Юнион джек“ — британският морски флаг.

„Ясно виждам“ — значение на един от флаговете на флажния сигнален код.

Яма акумулаторна — в подводния кораб — помещенията, в които са разположени акумулаторните батерии на подводницата; достъпни са за обслужващия ги личен състав.