По-долу е показана статията за Реквием за кервана PQ – 17 от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]

Реквием за кервана PQ – 17
Реквием каравану PQ-17
Автор	Валентин Пикул
Създаване	1969 г.
Първо издание	1970 г. СССР
Оригинален език	руски
Жанр	Исторически-приключенски
Вид	роман

„Реквием за кервана PQ – 17“ (на руски: Реквием каравану PQ-17) е исторически роман от съветския писател Валентин Пикул, написан през 1969-1970 г.

Сюжет

Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!

По време на Втората световна война, САЩ и Великобритания организират доставки на различни военни товари за СССР през Северния Атлантически океан. Нацистка Германия полага големи усилия, за да спре тази линия на доставки. Цялата мощ на флотата на Хитлер е прехвърлена към пристанищата в окупирана Норвегия. В морето, във въздуха и във водата стават ожесточени битки между армиите на Германия и на антихитлеристката коалиция. В романа на Валентин Пикул е представена борбата не само чрез действията на генерали и адмирали, но също и чрез делата на обикновените войници, летци и моряци.

На 4 юли 1942 г. военните кораби, охраняващи конвой PQ-17, получават необяснимо лично нареждане от сър Дъдли Паунд, първият морски лорд на Адмиралтейството на Великобритания: „Convoy is to scatter!” (Конвоят да се разпръсне). Транспортните кораби на кервана, оставени без защита, стават лесна плячка за немските самолети и подводници. От 35 кораба от конвоя са потопени 24; убити са стотици британски, американски и съветски моряци; загубeно е огромно количество военни товари. Причините за този разгром се опитва да разбере Валентин Пикул.

Отделно голяма част от романа е посветена на личността на Н. А. Лунин, командир на подводница K-21. През лятото на 1942 г., K-21 охранява кервана PQ-17 и героично атакуват флагмана на флота на Хитлер, бойния кораб „Тирпиц“, отрязвайки пътя му към открито море.

Източници

((ru)) Анотации за книги на писателя Архив на оригинала от 2014-07-14 в Wayback Machine.

И той излезе

Цялата нелепост и истинският трагизъм на възникналата в океана обстановка бяха в това, че „Тирпиц“ и неговата ескадра все още кротичко попушваха с тръбите си на своето котвено място в Алтенфиорд… Цитаделата получи известие за това близо два часа, след като Дъдли Паунд, решил, че „Тирпиц“ с пълните обороти на петте си винта се е устремил да разгромява комуникациите, излезе от подземието.

Заповедта за спешното оттегляне на крайцерите завари линейните сили на Джон Товей на разстояние 230 мили от кервана, западно от Медвежий.

Адмирал Джон Товей все пак предложи на Паунд да отведе със себе си обратно в Исландия и корабите от кервана, но Паунд не се съгласи. Решението на първия лорд остана в сила дори тогава, когато оперативното английско разузнаване изясни, че противниковата ескадра още не е излязла в морето…

Повлекли след себе си опашки от кафеникав дим, линкорите изчезнаха зад хоризонта. Плъзгайки бордовете си сред студените води на високи скорости — и с курс вест, — оттегляха се също крайцерите и есминците.

От това се вижда, че Уайтхол не бе пожелал да поправи извършената грешка. Напротив, грешката се утвърждаваше като нещо неоспоримо. От сега нататък само се приемаше, че PQ–17 се намира на път за руските пристанища — в Уайтхол вече никой не вярваше в съществуването му.

От океана летеше мощен поток информация; при това уботовете, почувствували се господари на положението, се бяха разприказвали в етера като никога дотогава. Отначало те отбелязваха объркването сред корабите на конвоя, след това беше фиксирано рязкото обръщане на крайцерите и есминците на запад. Германците още не можеха да разберат на какво се дължи това прибързано изтегляне на бойните сили на противника, но затова пък разбраха, че „голямата плячка“ е готова за разбойническо нападение… Шнивинд едва смогваше да смеле обилната информация.

Върна се от морето и въздушното разузнаване.

— Конвоят се е разпръснал напълно — докладваха на Шнивинд.

Адмиралът не каза нищо.

— Мъглата също се е разпръснала… напълно.

Шнивинд се разсмя като картоиграч, на когото се е паднал коз в ръцете. През прозореца на норвежката вила той виждаше как свети полярното слънце, което съвсем не беше кръгло. То заливаше с разтопен метал целия небосклон. И то щеше да продължава да свети… още цял месец!

Шнивинд си направи изводи. За себе си. От днес нататък цялата игра беше в ръцете му. Керванът беше останал беззащитен, сам, захвърлен и далеч сред океана и с това се снемаше пред Хитлер цялата отговорност за сигурността на крайцерите и линейния кораб…

— Добре тогава! — засмя се Шнивинд. — Отлично!

Никога досега германският флот не е имал толкова изгодна обстановка на море. Един английски историк пише, че „на германските тежки кораби сега нямаше нито един човек, който да не смята, че над тях е изгряла благоприятната заря на надеждата“! Сега в знойния Берлин гросадмирал Редер все още умуваше заедно с главната квартира на Хитлер над въпроса за извеждането на „Тирпиц“ към комуникациите, а решителният Шнивинд вече беше заповядал да се вдигат котвите. „Тирпиц“ имаше право да излиза само с „личното разрешение на фюрера“, но увереността на Шнивинд в успеха на „Ход с коня“ беше толкова голяма, че той реши повече да не чака, докато в Берлин се наумуват.

Разгромяването на PQ–17 беше планирано за 6 юли по обяд.

Операцията „Ход с коня“ влезе в законна сила.

По-точно в незаконна, защото Редер, когато научи в Берлин за излизането на линкора, се хвана за побелялата глава:

— Как е посмял да изведе „Тирпиц“ без одобрението на фюрера? Ами сега, ако се случи нещо… Глави ще се търкалят!

Но линкорът, понесъл гигантската си маса през теснините между шхери и фиорди, по „трамвайните линии“ на фарватерите вече се беше устремил към открития океан и на Редер не му оставаше нищо друго освен да изпрати след Шнивинд строгото напомняне: „АКО ОБСТАНОВКАТА Е СЪМНИТЕЛНА, БЕЗ КОЛЕБАНИЕ ПРЕКРАТЕТЕ ОПЕРАЦИЯТА.“ Германската ескадра се промъкваше ловко през тесните ръкави на проливите; вятърът развяваше мрачните щандарти на флагмана…

„Тирпиц“ излезе!

Сега е уместен въпросът: „Кой ще го спре?“

Нима ще се намери такъв смелчага? Кой може да се реши да спре това чудовище, щом целият Home Fleet го преследва вече три години и хем иска да го порази, хем се страхува да бъде поразен? „Бисмарк“ струва на Англия огромно напрежение и риск. И загина, едва когато се изпразниха погребите му, и то с въртящи се машини!

Сега бе тръгнал „Тирпиц“ — близнак и събрат на „Бисмарк“.

Ей го — вижте го.

Под тежкия му корпус вълните на Ледовития океан сами се разтварят, за да му направят път. Той е всемогъщ и отлично знае своята първобитна сила — като праисторически ихтиозавър в допотопно блато, в което живее и пъка всякакъв дребосък. Нищо не може да спре движението на хитлеристкия титан — последна дума на германската наука и техническа мисъл, насочена към убийства и към поробване на други народи. Хиляди тонове круповска стомана, черни и цветни метали; динамомашини, които са в състояние да осветят с произведеното от тях електричество всеки столичен град на Европа, фабрика за най-нова електротехника, бойни постове за автоматика, радиолокация и най-прецизна ювелирна оптика от заводите Цайс (без да считаме хората, всеки от които е проверен от гестаповците), — цялата тази лавина от жив и мъртъв материал сега е устремена напред и потиска океана със своето небивало величие… Аз питам още веднъж:

Към следващата част или към съдържанието

Валентин Пикул Реквием за кервана PQ–17 (27) (Документална трагедия)

Метаданни

Данни

Реквием за кервана PQ–17

Информация

История

Сваляне / Връзки

Статия

Сюжет

Източници

И той излезе

Валентин Пикул
Реквием за кервана PQ–17 (27) (Документална трагедия)