Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Реквием за кервана PQ–17
Документална трагедия - Оригинално заглавие
- Реквием каравану PQ-17, 1978 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Кузман Савов, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- MesserSchmidt (2013)
- Корекция
- ultimat (2014)
Издание:
Валентин Пикул. Реквием за кервана PQ–17
Издательство „Советский писатель“, 1978
Редактор: Марчо Николов
Художник: Симеон Кръстев
Худ. редактор: Гичо Гичев
Техн. редактор: Цветанка Николова
Коректор: Нина Джумалийска.
Дадена за печат на 13. IV.1981 г.
Подписана за печат на 13. I.1982 г.
Печатни коли 17,50.
Издателски коли 14,70. УИК 16,239
Изд. поръчка № 51.
Техн. поръчка № 430.
Код 24/95363/5617–102–82
Военно издателство София
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Реквием за кервана PQ – 17 от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Реквием за кервана PQ – 17 | |
| Реквием каравану PQ-17 | |
| Автор | Валентин Пикул |
|---|---|
| Създаване | 1969 г. |
| Първо издание | 1970 г. СССР |
| Оригинален език | руски |
| Жанр | Исторически-приключенски |
| Вид | роман |
„Реквием за кервана PQ – 17“ (на руски: Реквием каравану PQ-17) е исторически роман от съветския писател Валентин Пикул, написан през 1969-1970 г.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
По време на Втората световна война, САЩ и Великобритания организират доставки на различни военни товари за СССР през Северния Атлантически океан. Нацистка Германия полага големи усилия, за да спре тази линия на доставки. Цялата мощ на флотата на Хитлер е прехвърлена към пристанищата в окупирана Норвегия. В морето, във въздуха и във водата стават ожесточени битки между армиите на Германия и на антихитлеристката коалиция. В романа на Валентин Пикул е представена борбата не само чрез действията на генерали и адмирали, но също и чрез делата на обикновените войници, летци и моряци.
На 4 юли 1942 г. военните кораби, охраняващи конвой PQ-17, получават необяснимо лично нареждане от сър Дъдли Паунд, първият морски лорд на Адмиралтейството на Великобритания: „Convoy is to scatter!” (Конвоят да се разпръсне). Транспортните кораби на кервана, оставени без защита, стават лесна плячка за немските самолети и подводници. От 35 кораба от конвоя са потопени 24; убити са стотици британски, американски и съветски моряци; загубeно е огромно количество военни товари. Причините за този разгром се опитва да разбере Валентин Пикул.
Отделно голяма част от романа е посветена на личността на Н. А. Лунин, командир на подводница K-21. През лятото на 1942 г., K-21 охранява кервана PQ-17 и героично атакуват флагмана на флота на Хитлер, бойния кораб „Тирпиц“, отрязвайки пътя му към открито море.
Източници
- ((ru)) Анотации за книги на писателя Архив на оригинала от 2014-07-14 в Wayback Machine.
Корабите на моята младост
Там, където вдигат пара топлите потоци на Гълфстрийм, там, където вятърът люлее водата и я издига до мостиците, там с блестящите си бордове преминаха корабите на моята младост.
Младостта, прекарана на есминците, не е напразно изгубено време.
От тези тесни и топли палуби, опръскани с мазут, аз се научих да се оглеждам по-сериозно около себе си…
Сега съм на петдесет и вече не сънувам кораби.
Къде са сега онези лекокрили кораби с широка димова тръба, в която се чуваха да реват като буря котелните отсеци? Къде са тия неудържими морски конници, които и в най-лошото, най-невъзможното време можеха да изскочат от мрака на полярната нощ, да нанесат своя поразяващ удар и да изчезнат отново в мрака, свирейки с обтежките на антените и на такелажа си?…
Не сънувам вече дните на моята младост.
Уви, не ги сънувам.
Но достатъчно е да затворя очи, за да ги видя отново като наяве.
Ей го, понесъл се е гордо и стройно дивизион едно: „Гремяшчий“, „Громкий“ и „Грозний“.
В строй фронт, поривист и енергичен, следва дивизион две: „Разумний“ и „Разярьоний“ начело с лидера „Баку“.
Новиките порят вълните като с лемежите на плугове, но не сочен чернозем, а леденостудена вода се преобръща и безсилно отстъпва път на ветераните.
След тях — „Доблестний“, „Дерзкий“ и „Достойний“.
Накрая завършват строя „Жаркий“, „Жосткий“ и „Живучий“.
Под яркото сияние на деня минават корабите на моята младост.
И като малко момче аз отново искам да викам от радост и възторг:
— Те са…, те са!
Обичам тези кораби. И обичта ми към тях е неунищожима като обичта към всичко, което човек обича истински — от чисто сърце.