Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Реквием за кервана PQ–17
Документална трагедия - Оригинално заглавие
- Реквием каравану PQ-17, 1978 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Кузман Савов, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- MesserSchmidt (2013)
- Корекция
- ultimat (2014)
Издание:
Валентин Пикул. Реквием за кервана PQ–17
Издательство „Советский писатель“, 1978
Редактор: Марчо Николов
Художник: Симеон Кръстев
Худ. редактор: Гичо Гичев
Техн. редактор: Цветанка Николова
Коректор: Нина Джумалийска.
Дадена за печат на 13. IV.1981 г.
Подписана за печат на 13. I.1982 г.
Печатни коли 17,50.
Издателски коли 14,70. УИК 16,239
Изд. поръчка № 51.
Техн. поръчка № 430.
Код 24/95363/5617–102–82
Военно издателство София
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Реквием за кервана PQ – 17 от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Реквием за кервана PQ – 17 | |
| Реквием каравану PQ-17 | |
| Автор | Валентин Пикул |
|---|---|
| Създаване | 1969 г. |
| Първо издание | 1970 г. СССР |
| Оригинален език | руски |
| Жанр | Исторически-приключенски |
| Вид | роман |
„Реквием за кервана PQ – 17“ (на руски: Реквием каравану PQ-17) е исторически роман от съветския писател Валентин Пикул, написан през 1969-1970 г.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
По време на Втората световна война, САЩ и Великобритания организират доставки на различни военни товари за СССР през Северния Атлантически океан. Нацистка Германия полага големи усилия, за да спре тази линия на доставки. Цялата мощ на флотата на Хитлер е прехвърлена към пристанищата в окупирана Норвегия. В морето, във въздуха и във водата стават ожесточени битки между армиите на Германия и на антихитлеристката коалиция. В романа на Валентин Пикул е представена борбата не само чрез действията на генерали и адмирали, но също и чрез делата на обикновените войници, летци и моряци.
На 4 юли 1942 г. военните кораби, охраняващи конвой PQ-17, получават необяснимо лично нареждане от сър Дъдли Паунд, първият морски лорд на Адмиралтейството на Великобритания: „Convoy is to scatter!” (Конвоят да се разпръсне). Транспортните кораби на кервана, оставени без защита, стават лесна плячка за немските самолети и подводници. От 35 кораба от конвоя са потопени 24; убити са стотици британски, американски и съветски моряци; загубeно е огромно количество военни товари. Причините за този разгром се опитва да разбере Валентин Пикул.
Отделно голяма част от романа е посветена на личността на Н. А. Лунин, командир на подводница K-21. През лятото на 1942 г., K-21 охранява кервана PQ-17 и героично атакуват флагмана на флота на Хитлер, бойния кораб „Тирпиц“, отрязвайки пътя му към открито море.
Източници
- ((ru)) Анотации за книги на писателя Архив на оригинала от 2014-07-14 в Wayback Machine.
Паметници
Керванът PQ–16 предизвика два указа на Президиума на Върховния съвет на СССР за присвояване званието „Герой на Съветския съюз“ на членове от екипажа на моторния кораб „Старий болшевик“:
на капитана — И. И. Афанасиев,
на старпома — М. М. Петровски,
на руления — Б. И. Аказенок.
А самият моторен кораб беше награден с орден „Ленин“.
Подполковникът от морската авиация Борис Феоктистович Сафонов беше посмъртно награден с втора звезда „Герой на Съветския съюз“ и той стана първият воин два пъти герой на СССР във Великата отечествена война (впрочем, указът за награждаването му с втора Златна звезда беше подписан четири дена, преди той да загине).
След войната много паметници украсиха полярните скали.
Върху фона на бедния и строг пейзаж те се отделят особено релефно и изразително.
Сега ние, които навлизаме в битката за Сталинград, чакаме с нетърпение пристигането на PQ–17 — този керван ни е особено нужен сега, в страшното лято на 1942 г., когато желязната машина на врага на пълни обороти се е понесла цялата в прах към Волга…
Ние завършихме първата част с подвига на нашите асове във въздуха.
Втората посвещаваме на асовете на другата стихия — морските дълбини!
Мурманск, осеян с натрупани една въз друга тъмнокафяви скали, засипани със сняг, подложен на бури и щормове, е древна руска земя с много богата история… Сега тя е плацдарм!
Нищо, че сме „краят на Земята“ —
дори Шекспир да ни бе видял,
обичта ни, верността ни свята
в своите сонети би възпял!