Валентин Пикул
Реквием за кервана PQ–17 (5) (Документална трагедия)

От Флорида до Брест

— Кълна се в дявола, това бяха млади загорели момчета, по бански гащета, всичките брадати. Когато ние вече цапахме във водата, те ни снимаха с киноапарат от мостика. И при това изглеждаха, сякаш се забавляват.

— Извинете, капитане. Заплашваха ли ви?

— Не. Те ни фраснаха с торпедо под самия мидел без всякакви заплахи. Като че ли точно така е трябвало! А когато доплувахме до борда им, те ме измъкнаха за яката и ме почерпиха с коняк. Честен кръст, такъв хубав коняк не бях опитвал в живота си. Туй се казва истински коняк.

— А вие не ги ли попитахте защо са ви торпедирали?

— Попитах ги, но те със смях ми отговориха, че за понесените загуби трябвало да предявя иск към Рузвелт или Чърчил.

— Не издевателствуваха ли над вас?

— Съвсем не. След като поговориха с мене, колкото им е нужно, те ми удариха едно коляно в задника. Аз се катурнах зад борда и заплувах да намеря някоя дъска. Но преди това те ме почерпиха и с цигара.

— Сигурно германската цигара е била от стърготини?

— Прекрасна цигара! Нали ви казвам: при тях всичко е най-високо качество. Те си живеят отлично, тия вагабонти, които си позволяват да шарят край нашите брегове. Ако трябва да бъда честен докрай, само едно не ми хареса в тези фашисти…

— Кое именно?

— Те изпозастреляха във водата целия екипаж и останах жив само аз…

Разбойническата операция край бреговете на Америка носеше гръмкото название „Raukenschlad“, което в превод на руски означава „Удар на литаври“.

Туй се казва приятно прекарване на времето! Какво по-приятно от това да браздиш водите в надводно положение и с отворени люкове край бреговете на Флорида с торпеда в апаратите си. Младият звяр съзира райски градини, като наблюдава мирния живот на чуждата страна, потънала в сиянието на неоновите светлини. На много мили са се проточили блестящите курорти и чудесните плажове на Маями… Почукването на дизелите се сменя от утробното ръмжене на електродвигателите — подводницата се гмурва в дълбините. Ралф Зегерс с копринената си риза с къси ръкави и по гащета, като си подсвирква безгрижно някаква мелодия от Масне, вземаше през перископа пеленги до ярко светещите фарове. Ако човек се приближи още по-близо до брега и изплава, може безплатно да послуша негърски джазове, които вечер работят тук отлично. Но изведнъж…

— Каква е тази магия? Брегът изчезна! — учудва се Зегерс.

Току-що светещият ярко с неоновите лампи и със светлините на небостъргачите си американски бряг изведнъж почерня като въглен. Беше влязла в действие заповедта на Рузвелт за затъмнението, която бе предизвикала яростна, почти дива реакция сред тихите американци:

— Развалиха ни великолепния курортен сезон! Ако Адолф Хитлер не разбира това, нашият президент трябва да го разбира…

От прозорците на своите хотели богатите бизнесмени наблюдаваха горящите като факли танкери. Жени в бански костюми, легнали под чадърите, лениво поглеждаха към хоризонта, където подводници потопяваха транспортни съдове. Океанът започна да изхвърля върху златните пясъци на Маями трупове — обезобразени от мазута, нагърчени от газьола…

САЩ организираха отбраната на бреговете си твърде късно, когато противниковите подводници вече шареха свободно край Хавана и Нюфъндлънд; те се виждаха дори в устието на Амазонка, кръстосваха край бреговете на Мексико и Гвиана. Това беше своеобразен „блицкриг“ — мълния, блеснала изпод водата и тази могъща активна държава се изправи пред прага на суматохата. Нещата стигнаха дотам, че Рузвелт помоли Чърчил да върне на САЩ няколко от корабите, които американците тъй щедро бяха подарили на англичаните, и Англия… им ги върна.

— Тези янки не знаят какво да правят — каза Чърчил.

— Аз знам какво правя — отговори Зегерс на щурмана. — Изпреварване нула тридесет с интервали от десет секунди… Носовите апарати за залп…, внимание, момчета… П’ли!

Подводницата силно се разтърси при залпа; от първия отсек доложиха в централния пост:

— Торпедата напуснаха апарата!

Поставяха хоризонталните кормила на потапяне, за да не може подводницата, олекнала след изстрелването на торпедата, да изскочи на повърхността. В ръката на щурмана, обхваната от масивна гривна, вече потракваше секундомер.

Ралф Зегерс силно се прозя и невъзмутимо подхвърли:

— След двайсетина секунди, не повече, прасенцата ще намерят любимото си корито…

Той не се излъга: на двайсет и първата взривове разтърсиха водата.

— А сега да видим делата на ръцете божи — весело каза Зегерс и вдигна с електрическия механизъм перископа от дълбочината на шахтата.

Жилестата му шия беше превързана с цветна испанска кърпа. Силната цайсова оптика приближи кораба, който потъваше с рязък диферент към кърмата. Да се гледа обраслото с миди и водорасли дъно на кораба беше тъй неприятно, както да се гледат отворените със скалпел вътрешности на човек…

Щурманът отвори бордовия дневник:

— Диктувай, Ралф… Какъв е тонажът? Къде е попадението?

Зегерс с удар на ръката превключи реверса и тежката тръба на перископа бавно, като сита змия се плъзна обратно в шахтата.

— Неутрал! — каза Зегерс и се намръщи, сякаш му бе замирисало на мърша. — Триста килограма тротил засилихме в неутрала. Повярвай ми, сега на залез-слънце всичко ми се струва червено и аз взех португалския флаг за британски… Не го отбелязвай в дневника! Щурманът, вдигнал острите си космати колене, дълго се смя, като мацаше белите щори с ръжда и мазут от стоманените листове на настилката.

— Извинявай, Ралф, но тъй рядко му се пада на човек някоя забавна минута… Кой знае как са се разтичали сега тези миризливи португалци.

Корветен-капитанът избърса с кърпата запотеното си лице, обрасло от адамовата ябълка до ушите с гъста брада.

— Продухай баластните по дяволите! — изрева той и въздухът със съскане се устреми към цистерните, изтласквайки навън зад борда студената океанска вода. — За изплаване! Абордажната група с две ръчни картечници — на палубата… Бързо, бързо, момчета!

По затъващия кораб изстреляха с оръдието за по-сигурно три снаряда — да потъва по-бързо. Автоматите дълго тракаха в ръцете на полуголите матроси. Виковете на хората, убивани право в лицето, постепенно стихнаха. Последен от мостика се спусна командирът, който дълго не можа да затвори главния люк.

— Приемете баласт! — нареди той. — Свидетели на грешката ни не останаха. Нещо пискаха тия неутрали — изглежда, искаха да ни кажат, че войната не ги засяга… Това е смешно!

— Ралф — стана сериозен щурманът, — а какво ще кажем на татко Дьониц, като се върнем?

— Ами тъй ще му кажем, че е виновен тоя глупав залез…

Изстрелял всичките си торпеда и опразнил горивните си цистерни уботът на Зегерс се изтегляше към Бермудските острови — там от снабдителния кораб тя се зареждаше с гориво „до гърлото“, натоварваше боезапас и отново тръгваше за плячка. Най-сетне те предадоха позицията си на друга подводница и без да бързат, потеглиха през Атлантика към базите си в Лоран. От Бискай, където корабите на Франко снабдяваха германците с гориво и портокали, подводницата влезе в радиовръзка с Кил. Главният щаб й даде заповед: с икономичен режим да продължи до подходите към Брест и да заеме там удобна позиция, за да може да действува според обстоятелствата.

— Брест сигурно е блокиран от англичаните, а в пристанищата му е целият наш крайцерски флот — замисли се Зегерс. — Изглежда, килските умници са решили да ни заплетат в някоя секретна операция… Какво ли става там?

Под мъркащия шум на електромоторите подводницата зае мястото си пред входа на Ламанш. Въздухът в кораба беше ужасен, но не можеха да изплават. Изтощените батерии сега интензивно отделяха водород и включването на шалтерите ставаше взривоопасно.

— Главата ми пищи — простена Зегерс. — Трети месец вече се мотаем в морето…

Посред нощ акустикът помоли да се пази тишина на кораба.

— Какво чуваш? — попитаха го.

— Шум… Необичаен шум откъм Брест.

— На винтове ли?

— Да. Но това са винтове на много големи кораби. Чувам и винтове на есминци! Те скърцат като пръст по мокра чиния… Откъм Брест идват много кораби.

Зегерс не издържа напрежението и изпуши една цигара в рубката под мостика. После, сякаш за да оправдае слабостта си, счупи един оксилитов патрон за регенерация на въздуха (дишането малко се облекчи).

— Нека там… някой да натисне бутона за тревога — нареди той през люка в централния пост. — Май че нашият флот се е наканил да се промъкне от Франция през тази английска локва.

— Безумие — прошепна щурманът. — Такива шеги с англичаните не може да се правят. Мислиш: дувърският бараж ще пусне ли нашите крайцери през Ламанш и Па дьо Кале? Те ще ликвидират флота ни с бреговите си батареи.

Зегерс жадно сърбаше кафе от гърлото на термоса.

— Аз мисля — каза той, — че фюрерът знае как стоят нещата не по-зле от нас…

На разсъмване през окото на перископа Зегерс с възхищение броеше тръгналите на пробив кораби… Да! Германците бяха предприели една от най-дръзките операции на своя флот. От „капана“ на Брест сега излизаха на свобода като големи плъхове „Шарнхорст“ и „Гнайзенау“, а с тях се движеше и „Принц Ойген“ — от оперативен те се измъкваха на стратегически простор!

Хроника на ТАСС (февруари 1942 г.)

12 — Сражение в пролива Па дьо Кале между английската авиация и една германска ескадра. В състава на ескадрата — линейните кораби „Шарнхорст“ и „Гнайзенау“, бягащи от Брест в Северно море.

15 — Капитулация на Сингапур.

22 — ТАСС опровергава измисленото съобщение на вестник „Ници-Ници“, че уж някакъв представител на съветското посолство поздравил японската императорска главна квартира по случай падането на Сингапур.

24 — В Анкара с провокационна цел е инсцениран атентат срещу германския посланик в Турция Папен.

25 — Съобщение на Софинформбюро, че в района на Старая Руса войските на Северозападния фронт са обкръжили шестнайсета германска армия. Разгромени са няколко противотанкови дивизии, оставили на бойното поле около 12 хиляди убити.

26 — Посланикът на СССР в САЩ другарят Литвинов е говорил в Ню Йорк в клуба на чуждестранните журналисти: „Ние бихме желали всички сили на съюзниците да бъдат въведени в действие…“

ТАСС разобличава поредната лъжа на германското информационно бюро, че турският параход „Чанхая“ уж бил атакуван от съветска подводница…

Хрониката на ТАСС говори малко за положението по нашите фронтове. След победата край Москва беше настъпило нещо като затишие пред буря.