Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мечът на истината (10)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Naked Empire, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 61 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция (глави 1–30)
piligrim (2007)
Сканиране, разпознаване и корекция (глави 31–67)
nqgolova (2007)
Сканиране (глави 1–30)
corwyn

Издание:

ИК „Прозорец“ ЕООД, 2003

История

  1. — Добавяне

Шестдесет и четвърта глава

— СЕГА НЯМА ВРЕМЕ да се тревожим за отровата — каза Ричард, докато и помагаше да се изправи.

Няма време ли? Тя забеляза как Ричард се олюля, докато се придвижваше през стаята, и потърси опора в перваза.

Застанал пред малкото прозорче на външната стена на укреплението, той нададе острия, кристално чист крясък на обикновеното горско калугерче — звук, който Кара си мислеше, че е характерен за тайнствения късоопашат горски ястреб.

— Аз се преметнах през стената с помощта на дървен прът обясни той. — Кара идва насам.

Калан понечи да се приближи към него, но тялото и сякаш отказваше да и се подчинява. Вдървените и крака направиха няколко колебливи крачки напред. Би предпочела да падне по лице на пода и да лази на колене и длани. Все едно беше влязла в чужда кожа. Сякаш беше забравила да диша сама, да гледа със собствените си очи, да чува със собствените си уши. Допирът на дрехите до тялото и беше необичаен и натрапчив.

Ричард и подаде ръка за опора. Тя си помисли, че колкото и да беше схваната, все пак стои по-стабилно на краката си от него.

— Ще се наложи да си проправяме път навън с бой, но очаквам помощ. Ще получиш първия меч, до който успеем да се доберем — обеща и той.

Духна пламъка на единствената свещ, поставена върху малка лавица.

— Още не съм свикнала… да бъда пак в себе си, Ричард. Не мисля, че съм готова да изляза оттук. Едва вървя.

— Нямаме голям избор. Трябва да се махаме оттук. Ще си припомняш в движение. Аз ще ти помагам.

— Та ти самият едва се движиш.

На пръта, който Ричард бе подпрял вместо стълба, се появи Кара, наведе се напред през перваза и се запромушва през тясното прозорче.

Още не бе влязла изцяло, когато зяпна в доволна изненада:

— Майко Изповедник! Господарят Рал е успял.

— Няма нужда да си чак толкова изненадана — подкачи я Ричард, докато и помагаше да се изсули вътре.

Кара хвърли само бегъл поглед към проснатото на земята безжизнено тяло, преди Калан да я поеме в обятията си.

— Не можеш да си представиш колко се радвам, че те виждам — възкликна Кара.

— А ти не можеш да си представиш колко се радвам, че те виждам със собствените си очи.

— Жалко, че се пожертва за нищо — прошепна Кара.

— Ще намерим друг начин — увери я Калан.

Ричард бавно открехна вратата и надзърна навън. Затвори и се обърна.

— Чисто е. В стаите от лявата страна и около балкона държат пленничките. Стълбите вдясно са най-прекият път към първия етаж. Част от стаите долу са за командния състав, останалото са спални помещения за войниците.

— Аз съм готова — кимна Кара.

— За какво? — Калан погледна първо единия, после другия.

Ричард я хвана за лакътя.

— Ще трябва да ми помагаш, защото не виждам.

— Не виждаш ли? Нима отровата напредва толкова бързо?

— Чуй ме сега. Ще минем вляво през балкона и ще отворим вратите. Постарайте се жените да не вдигат много врява. Ще ги изведем оттук.

Всичко това доста обърка Калан — та докато се рееше с Николас, ги чу да кроят съвсем различни планове. Просто трябваше да се остави на Ричард и Кара да я водят.

Дървеният балкон отвън не беше осветен. Луната се спотайваше зад черния силует на планините. През цялото време, докато беше в плен на Николас, Калан беше виждала размазано, все едно гледа през гофрирано стъкло. Бляскавият звезден небосвод и се видя по-красив от всякога. На звездната светлина Калан различи няколко обикновени дървени бараки, наредени покрай външната стена на укреплението.

Ричард и Кара тръгнаха през балкона, като отваряха вратите наред. При отварянето на всяка следваща врата Кара бързо се вмъкваше в стаята. Някои от жените наизлязоха по нощници, други трескаво се втурнаха да се обличат. Някъде се разплакаха бебета.

Докато Кара бе в една от стаите, Ричард отвори още една врата. Наведе се към Калан и и прошепна:

— Влез и кажи на жените вътре, че сме дошли да им помогнем да избягат. Кажи им, че мъжете им са дошли да ги измъкнат. Но да бъдат възможно най-безшумни, иначе ще ни хванат.

Калан се втурна вътре, колкото и позволяваха нестабилните и крака, и събуди младата жена на леглото вдясно. Онази скочи стресната, но без да издаде нито звук. Калан се протегна и разтърси жената на другото легло.

— Дошли сме да ви помогнем. Не трябва да вдигате шум. Мъжете ви ще ви измъкнат оттук. Има начин да излезете на свобода.

— На свобода ли? — попита първата жена.

— Да. Зависи от вас, но ви съветвам да се възползвате от възможността и да побързате.

Жените наскачаха от леглата и се втурнаха към дрехите си.

Ричард, Калан и Кара продължиха нататък по балкона, като помолиха жените, които вече бяха станали, да им помогнат да събудят останалите. Само за броени минути отвън на балкона се събраха стотици пленнички, сгушени една в друга. Не беше никак трудно да им обяснят, че трябва да пазят тишина — всички бяха наясно какви ще са последствията, ако предизвикат неприятности. Не искаха по никакъв начин да възпрепятстват успешното си бягство. Не след дълго целият балкон бе обходен.

Много от жените имаха съвсем невръстни бебета — твърде малки, за да им ги отнемат. Повечето пеленачета спяха дълбоко в ръцете на майките си, но няколко се разплакаха. Жените започнаха да ги люлеят и гушкат в отчаяни опити да ги успокоят. Калан се надяваше, че войниците вече са свикнали с бебешкия плач и няма да обърнат особено внимание.

— Чакайте тук. Стойте на балкона, докато отворим портата — прошепна Ричард на Калан.

Следван неотлъчно от Кара, той се спусна внимателно по стълбите и тръпка да прекосява двора. Внезапно едно от бебетата се разпищя пронизително и от съседната барака наизлязоха войници да видят какво става. Забелязаха Ричард и Кара. Моментално вдигнаха тревога.

До ушите на Калан достигна характерният металически звън на Меча на истината. От някои врати наизлязоха мъже и се втурнаха да препречат пътя на двамата нарушители. Свикнали да се оправят без проблеми с пленниците си, мъжете тичаха към тях, очевидно без да очакват особено сериозна съпротива. Но миг по-късно разбираха, че са били в дълбоко заблуждение, и падаха посечени от развилнелия се меч на Ричард. С някои той се справяше, докато тичаше напред, други, които се опитваха да ги нападнат странично, падаха в жертва на Кара.

Виковете им събудиха целия лагер. От спалните помещения на долния етаж се изсипваха войници, които в движение изхлузваха панталони и ризи, влачейки оръжията зад себе си.

На мъждивата звездна светлина Калан забеляза Ричард, който беше стигнал пред портата. Той замахна мощно с меча. От удара по стената се посипаха искри и една от тежките вериги, които държаха механизма, се сгромоляса. Ричард се втурна на другата страна, за да пререже втората верига. Двама войници го настигнаха. С едно плавно движение и двамата бяха посечени.

След като Кара се справи и с останалите неколцина мъже, които се опитваха да докопат Ричард, той замахна още веднъж с меча си. Във въздуха изригна фонтан от нажежени стоманени стружки, отекна пронизителният звън на натрошен метал. Портата изскърца и бавно започна да пада навън. Напънал с цялата си тежест върху нея, Ричард ускори отварянето й. Тя се сгромоляса на земята, вдигайки облаци прах.

Мъжете, които чакаха отвън, въоръжени с мечове, брадви и боздугани, се втурнаха с мощни викове по потрошения мост към укреплението. Войниците хукнаха в контраатака и секунди по-късно в прахта се валяше огромно кълбо от мъже и оръжия.

Калан забеляза, че по стълбата от другата страна на балкона се качват войници.

— Хайде! Трябва да тръгваме — извика тя на жените.

Хванала перилото за опора, Калан забърза надолу по стъпалата, последвана от цялата група жени с плачещи бебета на ръце. Ричард побягна да ги посрещне отдолу. Подхвърли на Калан къс меч с кожена дръжка. Тя го хвана точно навреме, за да се обърне и да посече един войник, който се катереше към балкона.

Оуен успя да си проправи път през бойното поле и да се добере до жените.

— Хайде! Тичайте към портата! — извика им той.

Поощрени от него, те се втурнаха през двора. Когато стигнаха до биещите се мъже, някои от тях, вместо да продължат към изхода, се хвърлиха да помагат в сражението. Хапеха ги по гърбовете, удряха ги по главите, драскаха им очите. Войниците нямаха скрупули, че насреща си имат жени, и някои от пленничките намериха смъртта си. Но това не попречи на останалите да се включат в сражението.

Ако бяха побягнали направо към портата, вероятно щяха да се спасят, но те предпочетоха да се нахвърлят върху войниците с голи ръце. Доста дълго време беше продължило пленничеството им при тези мъже. Калан можеше да си представи какво са преживели клетите създания и разбираше прекрасно постъпката им. Самата тя все още се придвижваше сковано и не можеше да подчини тялото на волята си. Иначе би се присъединила към тях.

Чу шумолене зад гърба си и се обърна тъкмо навреме, за да предотврати удара, който щеше да последва. Позна нападателя си по сплескания нос. Наджари — дясната ръка на Николас. Един от онези, които я бяха докарали в укреплението. Приближаваше се към нея, злобно ухилен.

Можеше да използва силата си срещу него, но точно в този момент не смееше да и се довери. Вместо това измъкна иззад гърба си късия меч и намушка Наджари в корема. Той се вкамени и зяпна насреща и с широко отворени очи. Калан усети отвратителния му дъх. Завъртя дръжката на меча. Онзи зяпна още по-широко и задиша учестено, но плитко — явно се страхуваше, че ако си поеме дълбоко въздух и помръдне, ще си причини още болка. Присвила устни, Калан описа дъга с дръжката на меча и вътрешностите му станаха на пихтия.

Взря се в слисания му поглед, докато тялото му се изхлузваше от острието на меча. Стенещ от болка, Наджари се свлече на колене, като притискаше с ръка раната си, доколкото му позволяваха силите. Така и не получи от Калан онова, на което се надяваше и което Николас му бе обещал. Падна напред по лице, а вътрешностите му се разпиляха на земята в краката и.

Калан се обърна да види как върви битката. Ричард отбраняваше портата, като посичаше с меча си войниците, които се опитваха да го обградят. Помагаха му неговите хора, които нападаха врага в гръб и прилагаха с ентусиазъм всичко, на което ги бе научил лично той.

Недалеч Калан мярна Оуен. Беше изпружил врат, както си стоеше във вихъра на сражението, насред нападатели и жертви, и гледаше към някой, който явно стоеше пред една от вратите под балкона.

Обектът на интереса му беше мъж с гъста черна брада, бръсната глава и халки на ухото и ноздрата. Ръцете му бяха огромни колкото клони. Раменете му бяха два пъти по-широки от тези на Оуен.

— Лучан — прошепна Оуен на себе си.

Тръгна към него през двора на укреплението, покрай разгорещени в свирепа битка мъже, покрай нападатели, които се хвърляха напред с крясъци, покрай ранени, които падаха на земята със стон, покрай свистящи във въздуха мечове и брадви. Оуен сякаш не забелязваше нищо. Беше вперил поглед в мъжа, който също го гледаше.

На вратата зад Лучан се показа лицето на млада жена. Той се обърна и и изръмжа да се прибира вътре и че щял да се погрижи за жалкото и съселянче.

Когато се обърна пак напред, Оуен вече стоеше пред него. Лучан се изхили и вдигна ръце на кръста си.

— Що не вземеш да изприпкаш обратно до дупката си?

Оуен нито каза нещо, нито го заплаши, нито поиска каквото и да било от него. Просто се нахвърли върху Лучан, жаден за отмъщение — точно както го беше учил Ричард, — и започна да забива методично ножа си в гърдите на едрия мъжага, удар след удар, преди онзи изобщо да се усети. Подцени противника си и това му струва живота.

Жената се втурна навън през вратата и застана пред тялото на доскорошния си господар. Сведе очи към него, погледна ръката му, разперена встрани, после другата, отпусната върху окървавените му гърди, и накрая се взря в невиждащите му очи. Вдигна поглед към Оуен.

Калан предположи, че това трябва да е Мерилий. Разтревожи се да не би да отблъсне Оуен, задето бе вдигнал ръка срещу човек, да не би да го укори за постъпката.

Вместо това тя се хвърли към него и обви ръце около врата му. После коленичи до мъртвото тяло и издърпа кървавия нож от ръката на Оуен. Обърна се към Лучан и му нанесе няколко толкова силни удара, че всеки път ножът се забиваше в плътта му чак до дръжката. Като я гледаше — извън себе си от ярост и обляна в сълзи, — Калан можеше да си представи съвсем ясно какво е преживяла в лапите на този изверг.

Утолила гнева си, Мерилий се изправи отново и пак прегърна Оуен, по лицето и продължаваха да се стичат сълзи.

Калан изпита непреодолимо желание да е близо до Ричард. С облекчение установи, че способността и да се движи по собствена воля постепенно се възвръща. Тръгна по периферията на бойното поле, покрай стените, подмина няколко войници, които я забелязваха и решиха, че е лесна плячка. Те нямаха представа, че баща, крал Уиборн, я бе научил да си служи с меч от най-ранна детска възраст и че по-късно Ричард беше прибавил към уменията и и безпощадна точност и смъртоносна бързина, приучавайки я да се възползва от по-лекото си тяло. Тази мисъл беше последната грешка в живота им.

В другия край на двора откъм спалните се изля ново пълчище войници, съвсем будни и напълно готови за бой. Всички се насочиха към Ричард. Калан веднага разбра, че са твърде много. Хората му нямаше да могат да спрат прииждащия към Господаря Рал поток от врагове.

Калан чу оглушителен трясък, сякаш бе паднала гръмотевица, и в следващия миг крепостната стена бе озарена от ослепителна светлина. Инстинктивно отвърна поглед и закри очите си с ръка. Нощта се превърна в ден, в същия миг се спусна мрак, по-непрогледен и от най-черната нощ.

Пламтящата, нажежена до бяло мълния от Адитивна магия се мяташе и увиваше около и през пропукваща се черна цепнатина от Субстрактивна магия, за да оплетат заедно смъртоносно въже от две нишки, свързани здраво, за да изпълнят коварната си мисия.

Все едно обедното слънце се бе срутило сред тях. Убийствената жега и ослепителната светлина изсмукаха въздуха до последната капка. Колкото и да опитваше, Калан не успяваше да си поеме нито дъх.

Яростта на Ричард съсредоточи всичко това в обща цел. В един кратък, неудържим миг оглушителната светлинна експлозия освободи опустошителна вълна, която с шеметна скорост покоси целия лагер, изтребвайки войниците на Императорския орден.

Над крепостта се спусна тиха и мрачна нощ.

Мъже и жени стояха зашеметени сред море от кръв и разкъсана плът и втрещено гледаха пихтията, в която се бяха превърнали вражеските войници.

Битката беше приключила.

Народът на Бандакар бе оцелял. Най-накрая освободените жени се окопитиха и започнаха да хлипат и плачат от неистова радост. Познаваха много от мъжете, дошли да ги освободят, и се вкопчваха в тях с благодарност, преизпълнени с щастие, че отново са заедно. Приятели, роднини и непознати се прегръщаха. Мъжете също плачеха със сълзи на облекчение и щастие.

Калан се втурна сред масата възторжени хора, струпани в двора на крепостта. Поздравяваха я с радостни възгласи, развълнувани и от нейното освобождаване. Мнозина се опитваха да я заприказват, но нейната цел беше Ричард.

Той стоеше настрани, облегнат на стената, подкрепян от Кара. Все още стискаше в ръка окървавения си меч, опрял върха на острието му в земята.

Оуен също се приближи към Ричард.

— Майко Изповедник! Олекна ми и съм толкова благодарен, че сте пак при нас. — После погледна усмихнатия Ричард. — Запознайте се с Мерилий, Господарю Рал.

Тази жена, която само преди малко бе забивала яростно ножа в тялото на своя мъчител, сега сякаш щеше да потъне в земята от срам. Вместо да поздрави Ричард с думи, се поклони дълбоко.

Ричард се поизправи и се усмихна с онази усмивка, която Калан така обичаше да вижда — усмивка, пълна с най-чиста любов към живота.

— Радвам се да се запознаем, Мерилий. Оуен ни разказа всичко за теб и за това колко много означаваш за него. През цялото време ти беше на челно място в мислите и в сърцето му. Любовта му към теб го накара да действа така, че да промени изцяло своя свят към по-добро.

Мерилий изглеждаше като главозамаяна от всичко, а сега и от тези думи.

— Господарят Рал дойде и направи за всички нас много повече, отколкото да ни дари свободата — каза и Оуен. — Вдъхна ми кураж да дойда и да се боря за теб, да вляза в бой, за да те спася — даде кураж на всички нас да се борим за живота си и за живота на хората, които обичаме.

Сияеща от щастие, Мерилий се приближи и целуна Ричард по бузата.

— Благодаря ви, Господарю Рал. Никога не бях предполагала, че моят Оуен е способен на такива неща.

— Повярвай ми, и ние също имахме някои съмнения в него — каза Кара и го шляпна по гърба. — Но той се справи добре.

— Аз също разбрах колко ценно е това, което е направил, и това, на което сте научили народа ни — каза Мерилий на Ричард.

Ричард се усмихна и на двамата, но повече не можеше да потиска раздиращата кашлица, която напираше в гърлото му. Всеобщото приповдигнато настроение изведнъж помръкна. Хората се струпаха около тях, всеки искаше да му помогне да се изправи. Калан видя, че по брадичката му се стича кръв.

— Ричард! — извика тя. — Не…!

Сложиха го да легне. Той се вкопчи в ръкава на Калан, за да я задържи близко до себе си. Тя мярна сълзи по лицето на Кара.

Изглежда, бе изчерпал и последната искрица оставаща му сила. Не можеше да се отскубне от смъртоносната хватка на отровата и нямаше какво да сторят, за да му помогнат.

— Оуен — пророни той, след като пристъпът на кашлица бе отминал, борейки се за всяка глътка въздух. — Колко далеч е твоят град? — Гласът му бе станал дрезгав.

— Близо е. Няколко часа път, ако побързаме.

— Човекът, който направи отровата и лекарството… е живял там, нали?

— Да. Къщата му е в Бруленик.

— Заведете ме там.

— Разбира се — кимна енергично Оуен, макар думите на Ричард да го озадачиха.

— Побързайте — додаде Ричард и се опита да се изправи, но не можа.

Том излезе пред тълпата, придружаван от Дженсън.

— Донесете прътове! — изкомандва Том. — Също платнище или одеяла. Ще направим носилка. Ще го носим по четирима и ще се сменяме. Ако бягаме, ще стигнем бързо.

Мъжете се втурнаха към бараките, за да намерят нужните материали и да направят носилка.