Тери Гудкайнд
Уязвимата империя (62)

Шестдесет и втора глава

НИКОЛАС НАБЛЮДАВАШЕ как след последната си отчаяна молитва, прошепната към добрите духове, Господарят Рал пое обратно към лагера, за да се върне при хората си. Колко тъжно! Колко тъжно, че човечецът ще умре! Съвсем скоро ще е сред скъпите си духове… в отвъдния свят на Пазителя.

Николас изпитваше неимоверно удоволствие от играта. Горкият Господар Рал беше толкова объркан и смутен. Вселителят с радост би играл тази игра още дълго време, но дните на Ричард бяха преброени. Много тъжно наистина!

Но след смъртта на Ричард Рал щеше да има още безброй поводи за забавление — след като най-сетне приключи с тази досадна малка подробност! И това според Джаганг било учудващо изобретателен човек. Би било глупаво Николас да го подценява — така го предупреждаваше пътешественикът по сънищата. Вероятно Джаганг не можеше да се мери с великия Ричард Рал, но за Николас Вселителя той не представляваше проблем.

Духът му се изпълни със задоволство при мисълта за смъртта на Господаря Рал. Гледката сигурно ще си заслужава. Ще бъде подобаващ край за пиесата на живота му. Николас имаше намерение да я изгледа докрай, да види всеки трогателен момент от последното действие. Представи си как всички приятели на Господаря Рал ридаят безпомощно, покосени от мъка, докато той се отпуска в сладката прегръдка на смъртта — тази служителка на вечността, дошла да помогне на духа му да поеме великолепното, безконечно духовно пътешествие, което щеше да го отдалечи от досадния антракт, наречен живот.

Завесата скоро щеше да се спусне. Николас много обичаше пиесите с тъжен край. Вече нямаше търпение да види как ще свърши тази.

Мрази, за да живееш — живей, за да мразиш!

Николас, също като самият Ричард, се питаше, кое ли ще довърши първо Господаря Рал — отровата или дарбата му. Веднъж му се струваше, че шансът е на страната на едното, друг път — на второто. Известно време болката, предизвиквана от дарбата, за малко да го унищожи; точно тогава отровата набра сила и така ускори действието си, че захвърли Ричард в бездиханна агония. Също като в добрите пиеси, това беше главният въпрос, чийто отговор идва в самия край. Напрегнатото очакване беше сладостно.

Във фаталната битка между двете Николас залагаше на дарбата. Нямаше нищо против отровата, но далеч по-вълнуващо беше да се проследят обратите на съдбата, сполетели велик и надарен магьосник с възможностите на Господаря Рал — магьосник, какъвто не се бе раждал от най-дълбоката древност на човешката история, — който бива погубен от силата си, дадена му по рождение — от собствената си необозрима, ала безплодна сила… Поредната жертва на неосъществимите човешки амбиции. Ето това се казва завладяващ и подходящ финал.

Оставаше още малко.

Съвсем, съвсем мъничко.

Николас наблюдаваше внимателно, не искаше да изпусне и най-малката вълнуваща подробност. В компанията на духа на прелестната невеста на Ричард Рал, Николас се чувстваше едва ли не член на семейството и очакваше с трепет настъпването на трагичния край на такъв велик човек.

Струваше му се съвсем справедливо Майката Изповедник да присъства лично на тъжния край на своя любим.

Тя наблюдаваше заедно с него връщането на Ричард Рал към лагера и страданието му и късаше сърцето.

Николас вкусваше с наслада от мъката и. Тепърва щеше да я накара да страда. Съвсем скоро щяха да разполагат с достатъчно време заедно, за да може той да стигне до прага и на поносимост към страданието.

Хората около лагерния огън в гората бяха нетърпеливи. Когато Господарят Рал застана пред тях, го погледнаха с очакване. Гледаше го и Николас. Силуетът на Господаря Рал трептеше на огъня, както трептеше и във виденията на Николас. Сякаш вече се бе превърнал в дух, готов всеки момент да отлети в сладостната забрава, обгръщаща света на мъртвите.

— Намерих начин — обяви Господарят Рал. — Знам как ще атакуваме укрепения им лагер.

Николас наостри уши. Това пък какво значи?

— Ще влезем на разсъмване. Тъкмо когато слънцето протяга първите си лъчи над планините. Точно тогава ще прехвърлим стената откъм източната страна. Стражите няма да виждат добре в тази посока, тъй като слънцето ще ги заслепява. Ако нещо ти блести в очите и ти пречи да виждаш, извръщаш очи.

— Звучи ми добре — каза един от мъжете.

— Значи ще се промъкнем незабелязано, а няма да нападаме — обади се друг.

— О, не, напротив! Ще ги нападнем — отвърна Господарят Рал. — При това така, че ще се чудят какво става и откъде им е дошло.

Това пък какво означава? Какви са тия приказки? Николас наблюдаваше, не изпускаше нищо от очи. Започваше да става интересно. Значи Господарят Рал най-напред ще се прехвърли незабелязано през стената, а после хората му ще атакуват? И как точно ще изненада войниците в лагера? Интригуващо.

Приближи се още малко, за да е сигурен, че няма да изпусне нито една безценна дума.

— Всички ще се включите в атаката — продължи Господарят Рал. — Призори ще се доближите до портата. Докато атакувате оттам и отклоните вниманието им, аз ще се прехвърля скришом през стената. И докато ги нападате и отклонявате вниманието им, всъщност ще играете много по-съществена роля, отколкото очакват.

Играта започваше. Николас гледаше и слушаше с възторг. Доставяше му истинско удоволствие — особено след като знаеше всичките и правила и можеше да ги манипулира както си ще. Утрешният ден щеше да бъде удивителен.

— Но, Господарю Рал — попита здравенякът Том, — как ще нападнем през портата, ако наистина е толкова непревземаема, колкото ни я описахте?

Николас не се беше замислил над това. Колко интересно! Основната част от плана на Господаря Рал май щеше да се окаже пропукана.

— Точно в това е уловката — отвърна Ричард. — Вече съм измислил всичко и направо ще се смаете, като разберете как ще стане.

Вече го бил измислил? Колко интересно! Как ли ще запълни такъв основен пропуск в плана си великият Господар Рал — Николас даваше мило и драго да чуе отговора му.

Господарят Рал се протегна и прозя.

— Но сега съм изтощен. Едва се крепя на краката си. Имам нужда от малко почивка, преди да ви разкрия всичко. Нещата не са никак прости, така че предпочитам да ви уведомя точно преди да тръгнем. Събудете ме два часа преди изгрев слънце и тогава ще ви обясня всичко.

— Два часа преди изгрев слънце — повтори заповедта Том.

Николас побесня. Надяваше се да чуе финала сега. Искаше да разбере какъв е този тъй чудесен, удивителен и сложен план.

Господарят Рал махна с ръка към апетитната си спътница — дето и викаха Кара — и някои от младите мъже.

— Хайде, елате с мен да поспим, докато другите се нахранят!

Докато се отдалечаваха, Господарят Рал се обърна към Дженсън:

— Моля те, дръж Бети при теб. Гледай да не тръгне след мен. Наистина имам нужда от сън и не ми се ще да се събудя от миризмата на коза.

— Ще ме вземеш ли с теб утре, Ричард? — попита жената на име Дженсън.

— Разбира се, ти играеш главна роля в плана ми. — Господарят Рал се прозя отново. — Ще ти обясня всичко, като се наспя. И не забравяй, Том. Два часа преди изгрев слънце.

— Ще те събудя лично, Господарю Рал — кимна му Том.

Николас също щеше да бъде там — за да види и чуе последната част от плана на Ричард Рал. Как ли ще изтърпи толкова дълго? Ще дойде рано. Ще чуе всяка думичка.

А после ще посрещне госта си Ричард Рал и неговите хора с изненада.

Може би нито отровата, нито дарбата щяха да погубят Господаря Рал.

Може би самият Николас щеше да го стори.

Калан, чийто дух беше безпомощен пленник на Вселителя, не можеше да направи нищо друго, освен да наблюдава заедно с него. Не можеше да отвърне на окаяните молитви на Ричард, не можеше да се разплаче от жал по него, не можеше да направи нищичко. Жадуваше да го прегърне отново, да облекчи болката и мъката му.

Краят му беше близо. Сигурна бе в това.

Сърцето и се късаше, като гледаше как животът му гасне.

Беше видяла сълзите му.

Беше го чула как я зове с копнеж.

Беше разбрала колко се нуждае от нея.

Усещаше се вледенена и самотна. Чувството, че се носи из въздуха против волята си, я отвращаваше. Отчаяно искаше да се върне в тялото си. То чакаше някъде в една самотна стая в укрепения лагер. Там чакаше и тялото на Николас. Как само копнееше да се върне в тялото си!

Но най-много от всичко желаеше да може по някакъв начин да предупреди Ричард, че Николас е наясно с плана му.