Тери Гудкайнд
Уязвимата империя (54)

Петдесет и четвърта глава

ВИРНА СПРЯ И ИЗЧАКА приближаващия към нея в тъмното патрул. Хвана по-изкъсо юздите на коня си, в случай че животното се подплаши.

— Може би ни нападат, Прелате — задъхано изстреля войникът, явно притеснен.

— Какво имаш предвид? Какво става? — попита намръщено тя.

— Нещо се приближава по пътя — посочи войникът назад към прохода Добин. — Май е каруца.

Врагът ги държеше постоянно нащрек — хора, които се промъкват в тъмнината; омагьосани коне, диво препуснали към щитовете, за да ги пробият; безобидни на вид покрити каруци, в които се спотайват стрелци; бурни ветрове, изпратени посредством специални заклинания.

— Понеже вече е тъмно, според командира тая каруца е доста подозрителна и не бива да рискуваме.

— Звучи разумно — отвърна Вирна.

Беше време да се връща в лагера. Лично обиколи постовете, за да се убеди със собствените си очи в надеждността на защитите им, да нагледа патрулите, преди дежурните да са се върнали в лагера за вечерната сбирка, където щяха да рапортуват за изминалия ден.

— Командирът предлага да унищожим каруцата, преди да се е приближила прекалено. Потърсих някоя свободна Сестра, но не намерих наблизо, Прелате. Ако не ви се занимава, можем да накараме хората горе да пуснат скален къс върху каруцата и да я разбият.

Вирна бързаше да се върне в лагера за срещата с офицерите.

— Предай на командира си да постъпи, както счита за уместно.

Войникът отдаде чест със свит пред гърдите юмрук.

Вирна обърна коня си и сложи крак на стремето. Нима онези от Императорския орден наистина се надяват Д’Харанската армия да пусне в лагера си цяла каруца, и то през нощта? Със сигурност не са толкова глупави да смятат, че няма да бъде забелязана в тъмното. Тя спря и погледна към отдалечаващия се вече войник.

— Чакай! — Мъжът спря и се обърна. — Размислих. Ще дойда с теб.

Глупаво беше да използват заредените в готовност скални блокове. Ще им потрябват в случай на внезапна масирана атака срещу прохода. Няма смисъл да си изиграят козовете предварително.

Тя последва войника нагоре по пътеката към наблюдателния пост, където го чакаха останалите от патрула. Очите им шареха между дърветата. На светлината на изгряващата луна пътят долу под тях блестеше като сребърна нишка.

Вирна вдъхна дълбоко успокояващия аромат на елите, загледана в сребристия път, по който се приближаваше покрита каруца, теглена с мъка от един кон. Стрелците напрегнато чакаха в пълна готовност. Отстрани стоеше покрит фенер в случай, че се наложи да изпратят горящи стрели, за да запалят каруцата.

Не се виждаше кой пътува вътре. Според Вирна празна каруца си беше доста подозрително. Спомни си за онова странно съобщение от Ан — да пуснат празната каруца да мине.

Само че нали вече пуснаха една каруца. Вирна си спомни, че момиченцето, донесло съобщение от Джаганг, бе дошло по същия път и по същия начин. Сърцето и се сви при мисълта, че това може би е ново съобщение от императора.

Може би са главите на Зед и Ейди.

— Не стреляйте — извика към стрелците. — Пуснете я да мине, но бъдете в готовност, в случай че е капан.

Вирна се спусна надолу по тясната пътека между дърветата. Застана зад прикритието на един смърч и зачака. Когато каруцата се приближи достатъчно, Вирна направи малък отвор в метнатата над прохода защитна мрежа, изтъкана от нея и другите Сестри. В магическата плетка бяха заложили всевъзможни отвратителни магически капани. Проходът не бе голям и един щит бе достатъчен, за да го охранява. Освен това по тясната пътека можеха да минат ограничен брой нападатели, така че бе сравнително лесен за удържане дори и без помощта на мощния щит.

Каруцата мина и Вирна веднага запълни отвора. Изчакаха да се приближи достатъчно и един от мъжете, скрити зад дърветата, изскочи на пътя точно пред коня. В същия миг десетки стрелци от двете и страни опънаха лъковете си в готовност. Вирна бе готова с нова магическа мрежа и се канеше да я хвърли при най-малката опасност.

Платнището на каруцата се отметна. Показа се момиченце. Същото дете, което бе донесло съобщението предишния път. Лицето му засия при вида на Вирна. Беше я познало.

Сърцето на Вирна спря да бие за миг при мисълта за съобщението, което предстоеше да получи.

— Водя приятели — изчурулика малката.

Хората, налягали отзад в каруцата, вдигнаха изцяло чергилото и се изправиха. Бяха семейства с изплашените си деца.

Вирна примигна от изненада, като видя Ейди, на която няколко души помогнаха да се вдигне. Чародейката изглеждаше на ръба на силите си. Прошарената и черна коса не бе грижливо сресана на път в средата както обикновено, а повече приличаше на чорлавия кошер на Зед.

Вирна се втурна да помогне на старата жена.

— Ейди! О, Ейди, толкова се радвам да те видя!

— Аз също бъда безкрайно щастлива, Вирна — усмихна се старата чародейка.

Вирна обходи с поглед хората в каруцата, с все още разтуптяно от лошо предчувствие сърце.

— Къде е Зед?

— Той също избяга.

Вирна затвори очи в мълчалива благодарствена молитва, но отново бързо ги отвори.

— Щом е избягал, тогава къде е?

— Бъде тръгнал към Кулата в Ейдиндрил — отвърна Ейди с дрезгавия си глас. — Кулата бъде завзета.

— Чухме.

— Старецът бъде решен да си я върне.

— Доколкото познавам Зед, не завиждам на онзи, който ще се опита да му попречи.

— Рикка бъде с него.

— Рикка! Какво е търсила Рикка в лагера на Джаганг? Изрично и забраних! — Вирна се усети как са прозвучали думите и. — Мислехме, че няма смисъл, че няма да успее да ви освободи и само ще я загубим напразно.

— Рикка бъде Морещица. Никой не решава вместо нея.

— Е, въпреки че не биваше да го прави, сега, като те виждам отново и като знам, че Зед също е избягал, се радвам, че онази твърдоглава жена не ме е послушала.

— И капитан Зимер бъде тръгнал обратно.

— Капитан Зимер!

— Да, той и негови хора също бъдат решили да ни спасяват. Бъдат тръгнали заедно с нас насам, но те бъдат невидими в нощта, както умеят. — Ейди махна с ръка към околните дървета. — Сигурно бъдат някъде тук, каруцата бъде под тяхната закрила през целия път. Капитанът бъде искал да се погрижи врагът да не ни спре и плени отново. Бъде загрижен за нашата безопасност.

Капитанът и отрядът му си имаха цяла система от тайни сигнали, благодарение на които преминаваха прохода, без да бъдат нападнати погрешка от собствените си хора или от Сестрите. Действията на капитан Зимер и отряда му в повечето случаи бяха извън подчинението на генералното командване. Калан го бе замислила така, за да могат да изпълняват специални задачи по собствено усмотрение. Понякога това водеше до непредвидени последствия, но като цяло тези мъже надхвърлиха и най-смелите очаквания на всички.

— Зед заръча бъда от помощ на тези люде да избягат. — Ейди погледна Вирна многозначително. — Но бъдат още много, на които не успяхме да помогнем.

Вирна погледна хората, сгушени в каруцата.

— Мога само да си представя какво причинява Джаганг на хора като тях.

— Не — каза Ейди. — Едва ли бъдеш могла.

Вирна прехвърли разговора към още по-болезнена тема.

— Джаганг успя ли да намери нещо в Кулата, което да използва срещу нас?

— Не бъде. Зед бъде задействал магия, която унищожи всичко плячкосано. Сърцето на лагера им бъде взривено.

— Имаш предвид магия като онази в Ейдиндрил, дето погуби хиляди врагове?

— Не чак такава, но достатъчно силна, за да бъде голямо разрушение и убие важни хора — сред тях бъдат дори някои от Сестрите на Джаганг, струва ми се.

Доскоро Вирна не би повярвала, че ще дойде ден, когато ще посрещне с радост новината за смъртта на някоя Сестра на светлината. Тези жени бяха под абсолютния контрол на пътешественика по сънищата. До такава степен, че дори когато имаха възможност да се освободят, бяха толкова уплашени, че не посмяха да се доверят на спасителите си. Бяха избрали да останат робини на Джаганг.

На Вирна внезапно и хрумна нещо и тя сграбчи Ейди за робата.

— Възможно ли е магията на Зед да е погубила и Джаганг?

Ейди отвърна очи назад към прохода Добин и лагера на Императорския орден.

— Де да те бъда зарадвала, Прелате, но тъкмо преди да бягаме насам, капитан Зимер ми каза, че докато бъдат спасявали нас, в сърцето на лагера бъде промъкнал се похитител.

— Похитител ли? Какъв похитител? Откъде се е взел?

— Никой от нас не бъда наясно. Май бъде някой от Стария свят. Явно бъде решил твърдо да докопа Джаганг и да го убие. Бъде стигнал някак си до вътрешните барикади и убил няколко човека, за да бъде облечен в униформа на елитен гвардеец и да стигне до Джаганг. Стражите някак си бъдат разбрали, че не е техен човек. Бъдат го насекли на парчета, преди да успее да се приближи до императора. Джаганг бъде напуснал района, докато хората му проверят защитата и бъдат сигурни, че други похитители не бъдат. Много Сестри бъдат заети с проверяването на охраната. Тогава точно Зед бъде задействал залезното заклинание. Не бъдем знаели, че Джаганг го няма, но все едно. Зед бъде длъжен да използва магията, когато бъде могъл. Заклинанието бъде задействано от залеза.

Вирна кимна. За миг се беше надявала…

— Все пак важното е, че вие със Зед успяхте да избягате. Да благодарим на Създателя.

— Толкова много хора едновременно бъдат дошли да ни спасят — повдигна вежди Ейди. — Но Създателя сред тях май не си спомням да съм видяла.

Топлият ветрец разроши къдриците на Вирна.

— Така е, но знаеш какво имам предвид.

Щурчетата в гората продължаваха монотонната си свирня. Животът изглеждаше малко по-приветлив, а положението им не чак толкова безнадеждно.

— Надявам се Създателят да помогне поне на Зед и Рикка да си върнат Кулата — въздъхна Вирна.

— Зед не бъде нужда от неговата помощ — отвърна Ейди. — С него бъде един човек, също дошъл да ни избави. Чейс бъде стар приятел на нас със Зед и на Ричард. Той бъде накара онези в Кулата да се молят за закрилата на Създателя.

— Тогава ни остава само да чакаме деня, в който ще си върнем Кулата и Джаганг ще изгуби всяка надежда да получи помощ в превземането на проходите към Д’Хара.

Вирна махна с ръка на четирите семейства в каруцата да се приближат.

— Добре дошли в Д’Хара — приветства ги тя. — При нас ще бъдете в безопасност.

— Благодаря ви, че ни помогнахте да се измъкнем — каза един от мъжете, като сведе глава пред Ейди. — Толкова ме е срам, че си мислех за вас толкова ужасни неща.

Ейди се усмихна вътрешно и го стисна за рамото с тънките си пръсти.

— Така е. Но не бъде ви виня затова. Момиченцето, което беше донесло съобщението от Джаганг предния път, задърпа Вирна за полите на дрехата.

— Това са мама и татко. Казах им колко бяхте добра с мен.

Вирна клекна и прегърна детето.

— Добре дошла отново, миличка. Добре дошла отново.