Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Deception Point, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 201 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2007)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2003

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Допълнителна редакция от Mandor

Статия

По-долу е показана статията за Метеоритът от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Метеоритът
Deception Point
АвторДан Браун
Първо издание
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанртрилър
Видроман

Издателство в БългарияИК „Бард“ (2003)
ПреводачКрум Бъчваров
ISBNISBN 954-585-492-8

Метеоритът (на английски: Deception Point) е технотрилъров роман на американския писател Дан Браун.

Книгата първо е издадена в САЩ през 2001 г., а на български е издадена от ИК „Бард“ през 2003 г., в превод на Крум Бъчваров.[1]

Персонажи

  • Рейчъл Секстън – аналитик от Националната разузнавателно служба на САЩ (НРС), дъщеря на сенатор Седжуик Секстън.
  • Майкъл Толандокеанограф, автор на научнопопулярни документални филми
  • Уилям Пикъринг – директор на НРС, непосредствен началник на Рейчъл
  • Зак ХарниПрезидент на САЩ, борещ се за втори мандат със сенатор Седжуик Секстън
  • Марджъри Тенч – съветник на президента
  • Седжуик Секстънсенатор, политически опонент на Зак Харни, баща на Рейчъл
  • Гейбриъл Аш – помощничка на сенатор Секстън
  • Лоурънс Екстрьом – администратор от НАСА
  • Корки Мърлинсън – учен-астрофизик, с непосредствено участие в изследванията на метеорита.
  • Нора Мангър – учен-глациолог, убита от отряд „Делта“
  • Уейли Мин – учен-палеонтолог, убит от отряд „Делта“
  • Делта 1, Делта 2, Делта 3 – бойци от отряда със специално предназначение „Делта“, преследващ разкрилите тайната учени с цел отстраняването им.

Източници

  1. „Метеоритът“. ИК „Бард“. 477 с. ISBN 954-585-492-8

60

Настаняването на всеки президент в Белия дом включва обиколка на три охранявани склада, пълни с безценни сбирки стари мебели от главната президентска резиденция: бюра, сребърни прибори, скринове, легла и други вещи, използвани от предишни президенти още от времето на Джордж Вашингтон. По време на обиколката новият президент може да избере, каквото му хареса и да го използва в Белия дом през своя мандат. Единствено леглото в спалнята на Линкълн никога не се изнася оттам. По ирония на съдбата Линкълн никога не е спал в него.

Бюрото, на което в момента седеше Зак Херни, някога бе принадлежало на неговия идол Хари Труман. Макар и малко според съвременните разбирания, то ежедневно му напомняше, че носи пълната отговорност за всички слабости на управлението си. Херни приемаше тази отговорност като чест и полагаше всички усилия да стимулира хората си да правят каквото е нужно, за да си вършат работата.

— Господин президент? — извика секретарката му, като надникна в Овалния кабинет. — Свързах ви.

Херни й махна с ръка.

— Благодаря.

Посегна към слушалката. Предпочиташе да разговаря насаме, но знаеше, че точно сега това е абсолютно невъзможно. Две гримьорки се въртяха край него като комари и се занимаваха с лицето и косата му. Точно пред бюрото му се подготвяше за работа телевизионен екип и в кабинета се точеше безкрайна процесия от съветници и специалисти по връзките с обществеността, които развълнувано обсъждаха стратегията. Херни натисна светещия бутон на личния си телефон.

— Лорънс? Ти ли си?

— Да. — Гласът на директора на НАСА бе изтощен и някак разсеян. Отсъстващ.

— Всичко наред ли е?

— Все още бушува буря, но моите хора ми казаха, че това нямало значение за сателитната връзка. Готови сме. Остава един час.

— Отлично. Настроението е бодро, надявам се.

— Изключително. Хората ми са развълнувани. Всъщност току-що изпихме по някоя и друга бира.

Херни се засмя.

— Радвам се да го чуя. Виж, исках да ти се обадя и да ти благодаря преди да започнем. Тази вечер ще е историческа.

Директорът помълча, после с нетипична колебливост отвърна:

— Да, господин президент. Отдавна чакаме този момент.

Херни се изненада.

— Струваш ми се изморен.

— Имам нужда от слънце и истинско легло.

— Още един час. Усмихвай се за пред камерите, наслаждавай се на мига и после ще ти пратим самолет да те прибере във Вашингтон.

— С нетърпение го очаквам. — Екстром пак се умълча.

Като опитен дипломат, Херни знаеше да слуша и да чува казаното между редовете. Нещо в гласа на директора го смущаваше.

— Сигурен ли си, че всичко е наред?

— Абсолютно. Всички системи са в изправност. — Екстром, изглежда, бързаше да смени темата. — Видяхте ли последния кадър на документалния филм на Майкъл Толанд?

— Току-що — потвърди Херни. — Справил се е фантастично.

— Да. Добре, че го повикахте.

— Още ли ми се сърдиш, че включих и цивилни?

— По дяволите, да — добродушно изсумтя директорът с обичайната си грубоватост. Това накара президента да се почувства по-добре. „Екстром си е наред — помисли си той. — Просто е уморен“.

— Добре, ще се видим след час по сателита. Ще им дадем за какво да приказват.

— Точно така.

— Ей, Лорънс? — Херни сниши глас и тържествено заяви: — Свърши страхотна работа. Никога няма да го забравя.

 

 

Брулен от вятъра край купола, Делта Три с усилие изправи и натовари прекатурената шейна на Нора Мангър. Щом качи оборудването, го покри с найлоновото платнище, метна трупа на глациоложката отгоре и го завърза. Точно в този момент се върнаха двамата му партньори.

— Промяна в плана — надвика вихъра Делта Едно. — Другите трима паднаха от ръба.

Делта Три не се изненада. Знаеше какво означава това. Планът на Делта Форс да инсценират злополука, като подредят четирите трупа върху ледения шелф, вече не можеше да се осъществи. Оставянето на едно самотно тяло щеше да породи излишни подозрения.

— Заличаване на следите? — попита той.

Командирът му кимна.

— Аз ще събера противовятърните свещи, а вие двамата се избавете от шейната.

Докато Делта Едно грижливо се връщаше по пътя на учените и унищожаваше всички следи от присъствието им, Делта Три и неговият другар се спуснаха по ледника с натоварената шейна. Преодоляха дигите и най-после стигнаха края на шелфа. Блъснаха шейната и Нора Мангър безшумно падна в Северния ледовит океан.

„Чиста работа“ — помисли си Делта Три.

Когато тръгнаха обратно към базата, той със задоволство видя, че вятърът заличава следите от ските им.