Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Deception Point, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 201 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2007)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2003

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Допълнителна редакция от Mandor

Статия

По-долу е показана статията за Метеоритът от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Метеоритът
Deception Point
АвторДан Браун
Първо издание
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанртрилър
Видроман

Издателство в БългарияИК „Бард“ (2003)
ПреводачКрум Бъчваров
ISBNISBN 954-585-492-8

Метеоритът (на английски: Deception Point) е технотрилъров роман на американския писател Дан Браун.

Книгата първо е издадена в САЩ през 2001 г., а на български е издадена от ИК „Бард“ през 2003 г., в превод на Крум Бъчваров.[1]

Персонажи

  • Рейчъл Секстън – аналитик от Националната разузнавателно служба на САЩ (НРС), дъщеря на сенатор Седжуик Секстън.
  • Майкъл Толандокеанограф, автор на научнопопулярни документални филми
  • Уилям Пикъринг – директор на НРС, непосредствен началник на Рейчъл
  • Зак ХарниПрезидент на САЩ, борещ се за втори мандат със сенатор Седжуик Секстън
  • Марджъри Тенч – съветник на президента
  • Седжуик Секстънсенатор, политически опонент на Зак Харни, баща на Рейчъл
  • Гейбриъл Аш – помощничка на сенатор Секстън
  • Лоурънс Екстрьом – администратор от НАСА
  • Корки Мърлинсън – учен-астрофизик, с непосредствено участие в изследванията на метеорита.
  • Нора Мангър – учен-глациолог, убита от отряд „Делта“
  • Уейли Мин – учен-палеонтолог, убит от отряд „Делта“
  • Делта 1, Делта 2, Делта 3 – бойци от отряда със специално предназначение „Делта“, преследващ разкрилите тайната учени с цел отстраняването им.

Източници

  1. „Метеоритът“. ИК „Бард“. 477 с. ISBN 954-585-492-8

102

Таксито на Гейбриъл Аш беше спряло.

Гейбриъл зяпаше линейките и пожарните коли и й се струваше, че над града се е спуснала някаква свръхестествена мъгла. По радиото съобщаваха, че във взривилата се кола може да е имало високопоставен държавен служител. Тя извади мобилния си телефон и набра номера на сенатора. Секстън несъмнено беше започнал да се чуди защо се бави. Даваше заето.

Гейбриъл погледна цъкащия брояч на таксито и се намръщи. Някои от спрелите коли обръщаха на тротоара и търсеха други пътища.

— Ще чакате ли? — попита шофьорът. — Вие плащате.

Пристигаха още пожарни.

— Не, обръщайте.

Той изсумтя и започна да маневрира. Докато се качваха на тротоара, Гейбриъл отново опита да се свърже със сенатора. Пак заето.

Гейбриъл беше възнамерявала да отиде направо в апартамента на Секстън, но след като службата й и без това бе наблизо…

— Спрете — каза тя на шофьора. — Ето тук. Благодаря.

Таксито спря. Младата жена плати посочената от брояча сума и прибави десет долара.

— Ще ме изчакате ли десет минути?

Шофьорът си погледна часовника.

— Нито минута повече.

Гейбриъл припряно слезе. „Ще се върна след пет“.

В този час пустите мраморни коридори на сенатската офис сграда имаха почти гробовен вид. Строгите статуи на третия етаж сякаш я следяха с каменните си очи като безмълвни стражи.

Тя стигна до петстайния офис на сенатор Секстън и отключи с електронната си карта. Във фоайето цареше сумрак. Гейбриъл отиде в своята стая, включи флуоресцентната лампа и тръгна направо към кантонерките.

Имаше цяла папка за бюджета на Системата за наблюдение на Земята, включително много информация за ПОСП. Секстън непременно щеше да има нужда от всички данни за проекта още щом му разкажеше за Харпър. „НАСА е излъгала за ПОСП!“ Докато ровеше в папките, мобилният й телефон иззвъня.

— Господин сенатор?

— Не, Гебс, Йоланда е. — Гласът на приятелката й бе необичайно напрегнат. — Още ли си в НАСА?

— Не, в службата съм.

— Откри ли нещо в НАСА?

„Нямаш си и представа!“ Гейбриъл знаеше, че не може да разкрие на Йоланда нищо, докато не разговаря със Секстън. Сенаторът щеше да има конкретни идеи как да манипулира тази информация.

— Ще ти разкажа всичко, след като се срещна със Секстън.

Йоланда не отговори веднага.

— Гебс, сещаш ли се за това, дето разправяше за финансирането на предизборната кампания на Секстън и ФКГ?

— Казах ти, че съм сбъркала и…

— Току-що научих, че двама наши репортери, които отразяват авиокосмическата промишленост, работят по подобен случай.

Гейбриъл се изненада.

— Какво по-точно?

— Не знам. Но те са професионалисти и изглеждат напълно убедени, че фондацията „Космически граници“ подкрепя финансово Секстън. Просто реших, че трябва да ти се обадя. Знам, че ти казах, че идеята е безумна. Марджъри Тенч ми се струваше съмнителен източник, обаче тия наши момчета… не знам, може да поговориш с тях преди да се срещнеш със сенатора.

— Щом са толкова убедени, защо не са публикували нищо? — Гейбриъл усети, че неволно е започнала да защитава Секстън.

— Нямат солидни доказателства. Сенаторът явно го бива да си прикрива следите.

„Като повечето политици“.

— Тук няма нищо нередно, Йоланда. Той призна, че получава дарения от ФКГ, но те са в законните граници.

— Знам какво ти е казал той, Гебс, и не твърдя, че истината ми е известна. Просто се почувствах длъжна да ти се обадя, защото те убедих да не вярваш на Марджъри Тенч, а сега се натъкнах на други хора, освен нея, според които сенаторът взима подкупи. Това е всичко.

— Кои са тези репортери? — Гейбриъл бе обзета от неочакван гняв.

— Без имена. Мога да ти уредя среща. Те са интелигентни. Познават закона за финансиране на предизборни кампании… — Йоланда се поколеба. — Знаеш ли, те всъщност смятат, че Секстън има нужда от пари — по-точно че е разорен.

В тишината на офиса си Гейбриъл чу да отекват дрезгавите обвинения на Тенч: „След смъртта на Катрин той прахоса голямата част от наследството й за неизгодни инвестиции, лични удоволствия и осигуряване на сигурна според него победа в първичните избори. От половин година вашият кандидат е разорен“.

— Нашите хора с удоволствие ще разговарят с теб — каза Йоланда.

„Убедена съм“ — помисли си Гейбриъл.

— Ще ти се обадя.

— Май си ядосана.

— Не на теб, Йоланда. Не на теб. Благодаря ти. — И затвори.

Бодигардът на Секстън, който дремеше на стола в коридора пред апартамента му, се стресна от звъна на мобилния си телефон. Подскочи, разтърка очи и извади телефона от джоба на блейзъра си.

— Да?

— Оуен, Гейбриъл се обажда.

Той я позна по гласа.

— А, здрасти.

— Трябва да говоря със сенатора. Би ли почукал на вратата му? Телефонът му дава заето.

— Малко е късно.

— Той е буден. Сигурна съм. — Гласът и звучеше тревожно. — Спешно е.

— Пак ли?

— По същия въпрос. Просто му занеси телефона, Оуен. Трябва да го попитам нещо.

Оуен въздъхна и се изправи.

— Добре де, добре. Ще почукам. — Той се протегна и тръгна към вратата. — Обаче го правя само защото той не ми се скара, че одеве ви пуснах да влезете. — Бодигардът неохотно вдигна ръка да почука.

— Какво? — ахна Гейбриъл.

Ръката му замръзна във въздуха.

— Не ми се скара, че одеве ви пуснах да влезете. Вие бяхте права. Изобщо не ми се ядоса.

— Разговарял си за това със сенатора, така ли? — изненадано попита тя.

— Да. Защо?

— Нищо. Просто си мислех, че не…

— Всъщност беше малко странно. На сенатора му трябваха една-две секунди изобщо да си спомни, че сте влизали. Май бая се беше наквасил.

— Кога разговаряхте, Оуен?

— Малко след като си тръгнахте. Защо, случило ли се е нещо?

Мълчание.

— Не… не. Нищо. Виж, може би е по-добре да не безпокоим сенатора точно сега. Ще продължавам да се опитвам да го набера и ако не успея, пак ще ти се обадя да му почукаш.

— Както кажете, госпожице Аш.

— Благодаря, Оуен. Извинявай, че те обезпокоих.

— Няма защо. — Той затвори, пльосна се на стола и заспа.

Няколко секунди Гейбриъл остана неподвижна. „Секстън знае, че съм влизала в апартамента му… и не ми спомена нищо?“

Всичко ставаше все по-странно. Тя си спомни обаждането на сенатора, докато още бе в студиото на Ей Би Си. Беше я смаял с признанието си, че се е срещал с представители на космическите компании и е взимал пари от тях. Откровеността му я бе върнала при него. Дори я беше засрамила. Сега това признание изобщо не й се струваше толкова благородно.

„Чисти пари — бе казал Секстън. — Абсолютно законни“.

Изведнъж всички неясни опасения, свързани със Секстън, едновременно изплуваха на повърхността.

Навън таксито надуваше клаксон.