Дан Браун
Метеоритът (58)

57

Сенатор Седжуик Секстън остави чашата си с курвоазие на камината в уестбрукския си апартамент и се зае да подкладе огъня, докато реши какво точно да каже. Шестимата мъже в кабинета му мълчаха. Чакаха. Общите приказки бяха свършили. Беше време сенатор Секстън да направи офертата си. Те го знаеха. Знаеше го и той.

Политиката беше търговия.

„Установи атмосфера на доверие. Покажи им, че разбираш проблемите им“.

— Както може би знаете, през последните месеци се срещнах с много хора в същото положение като вас — обърна се към тях Секстън и се усмихна. Той седна, за да може да ги гледа от тяхната височина. — Вие сте единствените, които каня в дома си. Вие сте изключителни хора и за мен е чест да се запозная с вас.

Секстън събра длани и обходи с поглед стаята, за да срещне очите на всеки от гостите си. После се съсредоточи върху първата си цел — набития мъж с каубойска шапка.

— „Спейс Индъстрис“ от Хюстън — каза сенаторът. — Радвам се, че дойдохте.

— Мразя този град — изсумтя тексасецът.

— Не ви обвинявам. Вашингтон не се отнася честно към вас.

Мъжът мълчаливо го наблюдаваше изпод периферията на шапката си.

— Преди дванайсет години вие сте направили оферта на правителството — продължи Секстън. — Предложили сте да построите космическа станция само за пет милиарда долара.

— Да, така е. Още пазя плановете.

— Обаче НАСА е убедила правителството, че космическата станция трябва да е неин проект.

— Да. НАСА започна строежа преди почти десет години.

— Десет години. И космическата станция не само че още не е готова, но и до този момент проектът струва двайсет пъти повече от предвижданата цена. Като американски данъкоплатец, аз съм възмутен.

В стаята се разнесе одобрително мърморене. Секстън продължи, вече към всички:

— Отлично ми е известно, че няколко ваши компании са предлагали да изстрелят частни космически совалки само за петдесет милиона долара.

Мъжете занимаха.

— НАСА обаче е подбила цената, като е поискала само трийсет и осем милиона долара за изстрелване… въпреки че реално това им е струвало над сто и петдесет милиона долара!

— По този начин не ни пускат в космоса — заяви един от мъжете. — Частният сектор не може да се конкурира с компания, която е в състояние да си позволи да изстрелва совалки с четиристотин процента загуба и да остане в бизнеса.

— А и не трябва — отвърна Секстън.

Присъстващите отново кимнаха.

Сенаторът се обърна към строгия предприемач до себе си, мъж, чието досие беше прочел с интерес. Подобно на мнозина предприемачи, финансирали предизборната кампания на Секстън, този човек бе работил като военен инженер, беше се разочаровал от ниските заплати и държавната бюрокрация и бе напуснал военния си пост, за да потърси щастието си в авиокосмическата област.

— „Кистлър Еъроспейс“ — каза сенаторът и мрачно поклати глава. — Вашата компания е проектирала и построила ракета, която може да носи товар само за деветстотин долара на килограм в сравнение с четирите хиляди и петстотин долара на килограм, които иска НАСА. — Секстън замълча за миг, за да постигне ефект. — И все пак нямате клиенти.

— И как да имам клиенти? — попита мъжът. — Миналата седмица НАСА подби офертата ни, като поиска от „Моторола“ само триста шейсет и девет долара на килограм, за да изстреля телекомуникационен сателит. Държавата изстреля сателита с деветстотин процента загуба!

Сенаторът кимна. Данъкоплатците не подозираха, че финансират организация, десет пъти по-неефективна от конкурентите си.

— Става мъчително ясно, че НАСА прави всичко възможно, за да не допусне конкуренция в космоса — мрачно продължи той. — Те спират частните авиокосмически компании, като определят за услугите си цени, по-ниски от пазарните.

— Това си е направо космически „Уол-Март“ — каза тексасецът.

„Адски точна аналогия — помисли си Секстън. — Трябва да я запомня“.

„Уол-Март“ бяха известни с това, че навлизаха в нова територия, като продаваха стоките под пазарната им стойност и така довеждаха местната конкуренция до фалит.

— Писна ми да плащам милиони долари данъци, за да може Чичо Сам да ми краде клиентите с тези пари!

— Разбирам ви — отвърна сенаторът. — Напълно.

— Именно липсата на корпоративно спонсорство съсипва „Ротари Рокет“ — обади се един изискано облечен мъж. — Законите срещу спонсорството са престъпни!

— Абсолютно съм съгласен с вас. — Секстън се беше смаял, когато бе научил, че НАСА налага космическия си монопол и като прокарва федерални укази, забраняващи рекламата в космоса. Вместо частните компании да можеха да осигуряват финанси чрез корпоративно спонсорство и реклама на фирмени знаци — както правеха професионалните автомобилни състезатели например, — на космическите ракети и кораби можеше да пише само САЩ и името на компанията. В страна, която харчеше сто осемдесет и пет милиарда долара годишно за реклама, нито един рекламен долар не влизаше в сейфовете на частните космически компании.

— Това е грабеж — изсумтя един от мъжете. — Моята компания се надява да оцелее до другия май, когато ще изстреляме прототипа на първата туристическа совалка. Очакваме широко отразяване в пресата. „Найки“ неотдавна ни предложиха да ни спонсорират със седем милиона, ако отстрани на корпуса нарисуваме тяхното лого и „Просто го направи!“ Пепси ни предложиха два пъти повече за „Пепси: изборът на новото поколение“. Но според федералния закон нямаме право да изстреляме совалка с реклами!

— Така е — потвърди сенатор Секстън. — И ако ме изберат, ще направя всичко възможно, за да отменя забраната на спонсорството. Обещавам. Космосът трябва да е отворен за реклама така, както всеки квадратен сантиметър на земята.

Той погледна публиката си, срещна очите им, гласът му стана тържествен.

— Всички трябва да сме наясно обаче, че най-голямата пречка за приватизирането на НАСА не са законите, а общественото мнение. Повечето американци все още имат романтична представа за американската космическа програма. Те все още вярват, че НАСА е необходима държавна институция.

— Всичко е заради проклетия Холивуд! — възкликна някой. — Киностудиите постоянно бълват филми, в които НАСА спасява света от астероиди убийци! Това е пропаганда!

Секстън знаеше, че многобройните филми за НАСА, които произвежда Холивуд, са въпрос просто на икономика. След изключително популярния „Топ гън“ — Том Круз в ролята на суперпилот, двучасова реклама на военновъздушните сили на Съединените щати — НАСА бе осъзнала истинския потенциал на Холивуд и тихомълком беше започнала да предлага на кинокомпаниите безплатен достъп до всички свои съоръжения — ракетните площадки, контролния център, тренировъчните центрове. Продуцентите, които бяха свикнали да плащат огромни лицензни такси, мигновено се бяха нахвърлили на възможността да спестят милиони бюджетни разходи, като снимат трилъри за НАСА с „безплатни“ декори. Естествено Холивуд получаваше достъп единствено ако НАСА одобреше сценария.

— Промиване на мозъците — изсумтя един латиноамериканец. — Филмите съвсем не са толкова вредни, колкото рекламните трикове. Да пратят високопоставени граждани в космоса! А сега НАСА планира изцяло женски екипаж. И само за реклама!

Секстън въздъхна и отговори с трагичен глас.

— Вярно е и знам, че няма нужда да ви припомням какво се случи през осемдесетте години, когато министерството на образованието беше пред фалит и заяви, че НАСА харчи милиони, които могат да се дадат за образование. НАСА измисли рекламен трик, за да докаже, че е в помощ на образованието. Пратиха учителка от общинско училище в космоса. — Секстън замълча за миг. — Всички си спомняте Криста Маколиф.

Мъжете се умълчаха.

— Господа — каза сенаторът и драматично се изправи пред огъня. — Смятам, че е време американците да узнаят истината. Време е американците да разберат, че НАСА не ни води към небето, а напротив, пречи на проучването на космоса. Космическата промишленост не е по-различна от всяка друга и затварянето й за частния сектор граничи с престъпление. Спомнете си за компютърната промишленост, в която наблюдаваме такъв бум, че не можем да следим развитието й! Защо? Защото компютърната индустрия е свободна пазарна система: тя възнаграждава ефикасността и далновидността с печалби. Представете си какво щеше да е, ако компютърната промишленост се управляваше от държавата? Още щеше да е в средновековието. Космическите прочувания са в застой. Трябва да ги предадем в ръцете на частния сектор, където им е мястото. Американците ще се смаят от развитието, работните места и осъществените мечти. Убеден съм, че трябва да позволим на свободния пазар да ни издигне до нови висоти в космоса. Ако ме изберат, ще си поставя за цел да отключа вратите на последната граница и широко да ги отворя.

Секстън вдигна чашата си с коняк.

— Приятели, тази вечер сте тук, за да решите дали съм достоен за вашето доверие. Надявам се, че съм на път да го спечеля. Както са нужни инвеститори за създаването на една компания, така са нужни инвеститори за създаването на един президент. Както акционерите на една компания очакват възвръщаемост, така и вие като политически инвеститори можете да очаквате същото. Моето послание към вас е съвсем просто: инвестирайте в мен и аз никога няма да ви забравя. Никога. Нашата цел е обща.

Секстън протегна чашата си към тях в наздравица.

— С ваша помощ, приятели, скоро ще съм в Белия дом… и всички вие ще се радвате на изпълнените си мечти.

Гейбриъл Аш неподвижно стоеше в мрака само на пет метра от тях. От кабинета се разнасяше мелодичен звън на кристални чаши и пращене на огън.