Дан Браун
Метеоритът (65)

64

Гейбриъл Аш влезе тичешком в студиото на Ей Би Си Нюз и въпреки това се движеше по-бавно от всички тук. В студиото денонощно цареше трескаво напрегнато темпо, но в момента помещението пред нея приличаше на запис на стокова борса, пуснат на бързи обороти. Обезумели редактори крещяха от бюрата си, размахващи факсове репортери се щураха от бюро на бюро и сравняваха бележките си, отчаяни стажанти поглъщаха сникърси между две спешни задачи. Гейбриъл беше дошла в Ей Би Си, за да се срещне с Йоланда Кол.

Обикновено Йоланда можеше да се открие в стъклените офиси, запазени за шефовете на мрежата, които имаха нужда от тишина, за да мислят. Тази вечер обаче бе сред тълпата в студиото. Когато видя Гейбриъл, Йоланда нададе обичайния си жизнерадостен вик.

— Гебс!

Носеше пъстра рокля и големи очила. Както винаги, по нея като гирлянди висяха няколко килограма бижута. Йоланда Кол от шестнадесет години работеше в Ей Би Си Нюз като редактор. Луничава полякиня, тя беше трътлеста и безцветна и всички нежно я наричаха „Майче“. Майчинското й присъствие и чувството й за хумор скриваха безпощадна журналистическа проницателност. Гейбриъл се бе запознала с нея на семинара „Жените в политиката“, който беше посещавала малко след пристигането си във Вашингтон. Бяха се заговорили за миналото на Гейбриъл, за предизвикателствата пред жените в столицата и накрая за Елвис Пресли — страст, която двете с изненада установиха, че споделят. Йоланда бе взела Гейбриъл под крилото си и й беше помогнала да си създаде връзки. Гейбриъл продължаваше всеки месец да се отбива, за да я види. Гейбриъл топло я прегърна. Ентусиазмът на по-възрастната жена вече започваше да повдига духа й. Йоланда отстъпи назад и я изгледа от главата до петите.

— Като че ли си се състарила със сто години, момиче! Какво ти се е случило?

Гейбриъл сниши глас.

— В беда съм, Йоланда.

— В града се говори тъкмо обратното. Твоят човек печели.

— Може ли да поговорим някъде насаме?

— Моментът не е подходящ, миличка. Президентът дава пресконференция след половин час и още нямаме никаква представа за какво се отнася. Трябва да дам някакъв коментар, а съм в пълно неведение.

— Аз знам за какво се отнася пресконференцията.

Йоланда свали очилата си и я погледна скептично.

— Гейбриъл, нашият кореспондент в Белия дом не знае за какво става дума. Да не би да твърдиш, че предизборният щаб на Секстън разполага с вътрешна информация?

— Не, аз имам вътрешна информация. Отдели ми пет минути. Ще ти разкажа всичко.

Йоланда погледна червения плик с печата на Белия дом в ръката на Гейбриъл.

— Това е от Белия дом. Откъде го взе?

— Следобед ми го даде Марджъри Тенч.

Йоланда я зяпна, после каза:

— Ела.

В стъкления кабинет на приятелката си Гейбриъл и призна за връзката си със Секстън и й каза, че Тенч разполага със снимки.

Йоланда се засмя и поклати глава. Бе журналистка във Вашингтон толкова отдавна, че вече нищо не можеше да я смае.

— О, Гебс, имах предчувствие, че със Секстън сигурно сте се изчукали. Нищо чудно. На него му се носи славата на женкар, а ти си хубаво момиче. Жалко за снимките. Обаче на твое място не бих се тревожила.

„Да не се тревожа ли?“

Младата жена й обясни, че Тенч е обвинила Секстън във взимане на подкупи от космически компании и че със собствените си уши е чула потвърждение на това по време на тайна среща с ФКГ! Йоланда отново не се изненада — докато Гейбриъл не й каза какво възнамерява да направи.

— Виж, Гейбриъл, ако искаш да подпишеш официална декларация, че си спала с американски сенатор и си стояла безучастно, когато той е излъгал, това си е твоя работа. Обаче те предупреждавам, че ще постъпиш адски глупаво. Трябва внимателно да помислиш какво може да означава това за теб.

— Ти май не ме слушаш. Нямам толкова време!

— Слушам те, миличка, и независимо дали часовникът тиктака, просто не можеш да направиш някои неща. Не можеш да изложиш американски сенатор в сексскандал. Това е самоубийство. Казвам ти, момиче, ако съсипеш кампанията на кандидат за президент, по-добре се качвай на колата си и бягай колкото може по-далече от Вашингтон. Вече ще си белязана. Много хора хвърлят страшно много средства, за да вкарат кандидатите си в Белия дом. Тук са заложени пари и власт — такава власт, заради която убиват.

Гейбриъл се умълча.

— Аз лично смятам, че Тенч те е притискала с надеждата да се паникьосаш и да направиш нещо глупаво, например да си признаеш за връзката. — Йоланда посочи червения плик в ръцете й. — Тия снимки не означават абсолютно нищо, освен ако ти или Секстън не признаете, че са истински. Белият дом знае, че ако ги разпространи, Секстън просто ще ги обяви за фалшиви и ще ги хвърли в лицето на президента.

— Мислих за това, но въпросът за подкупите е…

— Напъни си мозъка, скъпа. Щом от Белия дом още не са разпространили твърдения за взимане на подкуп, сигурно нямат намерение да го направят. Президентът взима много на сериозно обещанието си да не окалва опонентите си. Предполагам, че е решил да спести скандала на авиокосмическата промишленост и е пратил Тенч при теб с този блъф с надеждата да те уплаши. Да те накара да забиеш нож в гърба на собствения си кандидат.

Гейбриъл се замисли. Аргументите на Йоланда звучаха логично и все пак нещо й се струваше странно. Тя посочи през стъклото към кипящото студио.

— Йоланда, вие се готвите за голяма пресконференция на президента. Ако той не говори за подкупи или секс, за какво е всичко това?

Журналистката се смая.

— Смяташ, че тази пресконференция е за вас със Секстън, така ли?

— Или за подкупите. А може би и за двете. Тенч каза, че ми дава срок до осем часа да подпиша официално признание, иначе президентът щял да оповести…

Смехът на журналистката отекна в стъкления кабинет.

— О, я стига! Ще ме съсипеш!

Гейбриъл не беше в настроение за шеги.

— Какво?!

— Виж, Гебс, повярвай ми — като продължаваше да се задъхва от смях, едва успя да произнесе Йоланда. — От шестнайсет години се занимавам с Белия дом и няма начин Зак Херни да е събрал световните медии, за да им съобщи, че подозира сенатора Секстън в приемане на съмнителни средства или в сексуална връзка с теб. Такава информация се подхвърля. Президентите не печелят популярност, като прекъсват програмите, за да морализаторстват за секс или нечисто финансиране на предизборни кампании.

— Нечисто ли? — ядоса се Гейбриъл. — Та той направо продаде решението си за законопроекта!

— Сигурна ли си? — вече съвсем сериозно я попита Йоланда. — Абсолютно ли си сигурна, че да си смъкнеш полата по националната телевизия? Я си помисли. В последно време, за да направиш каквото и да е, трябва да сключваш много съюзи, а финансирането на предизборната кампания е сложен проблем. Може пък срещата на Секстън да е съвсем законна.

— Той нарушава закона — възрази Гейбриъл. „Нали?“

— Или Марджъри Тенч иска да повярваш в това. Кандидатите постоянно приемат задкулисни дарения от големи корпорации. Може и да не е много красиво, обаче не е непременно незаконно. Всъщност повечето юридически проблеми не се отнасят до това откъде идват парите, а как ги харчат кандидатите.

Гейбриъл се колебаеше.

— Гебс, Тенч ти е скроила номер. Опитала се е да те насочи срещу твоя кандидат и ти си налапала въдицата. Ако аз се чудех на кого да се доверя, щях да остана при Секстън, а не да тичам при човек като Марджъри Тенч.

Телефонът на Йоланда иззвъня. Тя отговори, закима, записа си нещо в бележника.

— Интересно — каза накрая. — Веднага идвам. Благодаря. — Затвори и се обърна с вдигнати вежди. — Гебс, май ще ти се размине. Точно, както предвидих.

— Какво става?

— Още не мога да ти кажа, но пресконференцията на президента няма нищо общо със сексскандали и подкупи.

Гейбриъл се обнадежди. Ужасно и се искаше да и повярва.

— Откъде знаеш?

— Преди малко изтекла вътрешна информация, че пресконференцията е свързана с НАСА.

Гейбриъл се сепна.

— С НАСА ли?

Йоланда й намигна.

— Може да извадиш късмет. Басирам се, че президентът Херни е отстъпил пред натиска на сенатор Секстън и е решил, че Белият дом няма друг избор, освен да дръпне шалтера на Международната космическа станция. Това обяснява световното медийно отразяване на пресконференцията.

„Пресконференция за закриване на космическата станция?“ Гейбриъл не можеше да повярва.

Йоланда се изправи.

— Що се отнася до следобедната ти среща с Тенч, сигурно това е било последен опит да се доберат до нещо срещу Секстън преди президентът да излезе пред света с лошата новина. Нищо не може да се сравнява със секс-скандала, ако трябва да се отвлече вниманието от поредния президентски гаф. Виж, Гебс, сега имам работа. Съветвам те да си вземеш кафе, да включиш телевизора ми и да изгледаш пресконференцията като всички. До предаването остават двайсетина минути и ти казвам, че няма начин президентът да тръгне да мята кал. Гледа го целият свят. Това, което има да каже тази вечер, трябва да е сериозно. — Тя й намигна окуражително. — А сега ми дай плика.

— Какво?

Йоланда протегна ръка.

— Ще заключа тези снимки в бюрото си, докато всичко приключи. Искам да съм сигурна, че няма да направиш нещо идиотско.

Гейбриъл неохотно й подаде плика.

Журналистката го заключи в едно чекмедже и прибра ключа в джоба си.

— После ще ми благодариш, Гебс, кълна се. — На излизане тя игриво разроши косата й. — Отпусни се. Скоро ще чуеш добрата новина.

Гейбриъл седна сама в стъкления офис и се опита да се успокои, но можеше да мисли единствено за доволната усмивка на Марджъри Тенч. Нямаше представа какво ще съобщи на света президентът, ала новината определено нямаше да е добра за сенатор Секстън.