Дан Браун
Метеоритът (124)

123

На Рейчъл й се виеше свят. Обзелото я като тежка мъгла смайване вече се разнасяше. Мрачната действителност я караше да се чувства гола и отвратена. Тя гледаше непознатия мъж пред себе си и едва чуваше гласа му.

— Трябва да възстановим авторитета на НАСА — казваше Пикъринг. — Спадналата й популярност и малкият й бюджет стават прекалено опасни в най-различни отношения. — Директорът замълча за миг и сивите му очи срещнаха нейните. — Рейчъл, НАСА отчаяно имаше нужда от триумф. Някой трябваше да го направи.

„Трябваше да се направи нещо“ — помисли си Пикъринг.

Метеоритът бе последен отчаян опит. Пикъринг и мнозина други бяха положили всички усилия, за да спасят НАСА, като я поставят под шапката на разузнаването, където щеше да разполага с по-голям бюджет и повече сигурност, ала Белият дом упорито отхвърляше тази идея като атака срещу чистата наука. „Недалновиден идеализъм!“ Като се прибавеше и растящата популярност на насочената срещу Управлението реторика на Секстън, директорът и неговата група от високопоставени военни разбираха, че времето изтича. Затова решиха, че единственият останал начин да спасят авторитета на НАСА и да предотвратят обявяването на Управлението на търг е да пленят въображението на данъкоплатците и Конгреса. За да оцелее, НАСА се нуждаеше от ново величие — нещо, което да напомни на данъкоплатците за славните дни на „Аполо“. А за да победи сенатор Секстън, Зак Херни имаше нужда от помощ.

„Опитах се да му помогна“ — каза си Пикъринг, спомнил си всички съкрушителни доказателства, които бе пратил на Марджъри Тенч. За нещастие, Херни й забрани да ги използва и Пикъринг нямаше друг избор, освен да предприеме драстични мерки.

— Рейчъл, информацията, която пратихте от този кораб, е опасна — заяви Пикъринг. — Трябва да го разберете. Ако се разпространи, Белият дом и НАСА ще изглеждат като съучастници. Реакцията срещу тях ще е гибелна. Президентът и НАСА не знаят нищо, Рейчъл. Те са невинни. Смятат, че е автентичен.

Директорът изобщо не се бе опитвал да привлече Херни и Екстром, защото и двамата бяха прекалено големи идеалисти, за да се съгласят на каквато и да било измама, независимо от нейния потенциал да спаси президента и НАСА. Единственото престъпление на директора на НАСА беше, че бе убедил ръководителя на проекта ПОСП да излъже за софтуера на сателита, ход, за който Екстром несъмнено беше съжалил в момента, в който бе осъзнал на колко подробни анализи ще бъде подложен този метеорит.

Ядосана от упорството на Херни да води чиста предизборна борба, Марджъри Тенч се беше съюзила с Екстром за лъжата около софтуера на ПОСП с надеждата един малък успех да помогне на президента да отблъсне атаката на Секстън.

„Ако Тенч беше използвала снимките и данните за корупция, които й дадох, всичко това изобщо нямаше да се случи!“

Макар искрено да съжаляваше за убийството на Тенч, то бе станало неизбежно още щом Рейчъл се беше обадила на главната съветничка с обвиненията в измама. Пикъринг знаеше, че Тенч безпощадно ще се рови до дъното на мотивите на Рейчъл за тези скандални твърдения, а директорът очевидно не можеше да го допусне. По ирония на съдбата съветничката щеше да е от най-голяма полза за своя президент мъртва, тъй като жестокият й край щеше да бетонира съчувствения вот за Белия дом и да хвърли смътни подозрения за нечиста игра върху отчаяния Секстън, толкова публично унижен от Марджъри Тенч по Си Ен Ен.

Рейчъл стоеше и твърдо гледаше шефа си.

— Разберете, ако новината за измамата с метеорита се разчуе, вие ще съсипете един невинен президент и едно невинно космическо управление — каза Пикъринг. — И освен това ще поставите един крайно опасен човек в Овалния кабинет. Трябва да знам на кого сте пратили информацията.

Докато изричаше тези думи, на лицето на Рейчъл се изписа странно изражение. Мъчителното изражение на човек, осъзнал, че може би е допуснал ужасна грешка.

Делта Едно беше заобиколил носа и се бе върнал от лявата страна. Сега стоеше в хидролабораторията, от която беше видял да излиза Рейчъл, докато хеликоптерът се бе приближавал. На един компютърен екран забеляза смущаващ образ — многоцветен пулсиращ въртоп, явно някъде близо до океанското дъно под „Гоя“.

„Още една причина да се махнем оттук“ — помисли си той и продължи към целта си.

Факс машината беше върху плот в другия край на стената. Табличката бе пълна с листове, точно както беше предвидил Пикъринг. Делта Едно ги вдигна. Най-отгоре имаше бележка от Рейчъл. Само два реда. Той ги прочете и си каза:

„Право в целта!“

Докато прелистваше страниците, едновременно се изуми и стъписа от това до каква степен Толанд и Рейчъл са разкрили измамата с метеорита. Всеки, който видеше тези разпечатки, веднага щеше да разбере какво означават те. За щастие дори не се наложи да натисне бутона за повторно избиране, за да открие къде е изпратена информацията. Последният номер все още светеше на дисплея. Вашингтонски код.

Внимателно преписа номера, събра всички документи и излезе от лабораторията.

Толанд стискаше с потни ръце автомата и се целеше в гърдите на Уилям Пикъринг. Директорът на НРС все още настояваше Рейчъл да му каже на кого е пратила данните и океанологът започваше да изпитва неспокойното усещане, че Пикъринг просто се опитва да спечели време. „Защо?“

— Белият дом и НАСА са невинни — повтори директорът. — Съдействайте ми. Не позволявайте моите грешки да съсипят и малкото авторитет, който е останал на НАСА. Ако това се разчуе, от НАСА със сигурност ще изглеждат виновни. Можем да се разберем. Страната има нужда от този метеорит. Кажете ми на кого сте пратили информацията преди да е станало късно.

— За да можете да убиете още някого ли? — отвърна Рейчъл. — Гади ми се от вас.

Толанд се удиви от силата на духа й. Тя презираше баща си, но явно нямаше намерение да изложи сенатора на никаква опасност. За нещастие, планът на Рейчъл да поиска помощ от баща си бе дал обратния резултат. Дори сенаторът да отидеше в офиса си, да видеше факса, да се обадеше на президента, за да му съобщи новината за измамата с метеорита и да настои да отмени атаката, никой в Белия дом нямаше да има представа за какво говори.

— Ще повторя само още веднъж — вперил заплашителен поглед в Рейчъл, каза Пикъринг. — Положението е прекалено сложно, за да го разберете напълно. Допуснахте огромна грешка, като пратихте данните от кораба. Изложихте родината си на риск.

Уилям Пикъринг наистина печелеше време, увери се Толанд. И причината спокойно крачеше към тях откъм десния борд. Океанологът беше обзет от страх, когато видя войника да се приближава с купчина документи и автомат в ръце.

Майкъл реагира с решителност, която смая и самия него. Стисна оръжието си, рязко се завъртя, прицели се в командоса и натисна спусъка. Автоматът безобидно изщрака.

— Открих номера на факса — каза войникът и подаде на Пикъринг един лист. — Господин Толанд, изчерпали сте си боеприпасите.