Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Deception Point, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Крум Бъчваров, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 203 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
ИК „Бард“, 2003
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация
- — Допълнителна редакция от Mandor
Статия
По-долу е показана статията за Метеоритът от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Метеоритът | |
Deception Point | |
Автор | Дан Браун |
---|---|
Първо издание | САЩ |
Оригинален език | английски |
Жанр | трилър |
Вид | роман |
Издателство в България | ИК „Бард“ (2003) |
Преводач | Крум Бъчваров |
ISBN | ISBN 954-585-492-8 |
Метеоритът (на английски: Deception Point) е технотрилъров роман на американския писател Дан Браун.
Книгата първо е издадена в САЩ през 2001 г., а на български е издадена от ИК „Бард“ през 2003 г., в превод на Крум Бъчваров.[1]
Персонажи
- Рейчъл Секстън – аналитик от Националната разузнавателно служба на САЩ (НРС), дъщеря на сенатор Седжуик Секстън.
- Майкъл Толанд – океанограф, автор на научнопопулярни документални филми
- Уилям Пикъринг – директор на НРС, непосредствен началник на Рейчъл
- Зак Харни – Президент на САЩ, борещ се за втори мандат със сенатор Седжуик Секстън
- Марджъри Тенч – съветник на президента
- Седжуик Секстън – сенатор, политически опонент на Зак Харни, баща на Рейчъл
- Гейбриъл Аш – помощничка на сенатор Секстън
- Лоурънс Екстрьом – администратор от НАСА
- Корки Мърлинсън – учен-астрофизик, с непосредствено участие в изследванията на метеорита.
- Нора Мангър – учен-глациолог, убита от отряд „Делта“
- Уейли Мин – учен-палеонтолог, убит от отряд „Делта“
- Делта 1, Делта 2, Делта 3 – бойци от отряда със специално предназначение „Делта“, преследващ разкрилите тайната учени с цел отстраняването им.
Източници
- ↑ „Метеоритът“. ИК „Бард“. 477 с. ISBN 954-585-492-8
27
Над леда в центъра на купола се издигаше пет и половина метрова тринога, нещо средно между петролна сонда и тромав макет на Айфеловата кула. Рейчъл я гледаше и не разбираше как ще я използват, за да извадят огромния метеорит.
Под кулата имаше няколко лебедки, монтирани върху стоманени плоскости, закрепени за леда с тежки болтове. През лебедките минаваха стоманени въжета, които стигаха до върха на кулата чрез сложна система от скрипци. Оттам се спускаха вертикално надолу през тесни дупки, пробити в леда. Няколко едри здравеняци от НАСА се редуваха да въртят лебедките. С всяко ново завъртане кабелите се издигаха с няколко сантиметра, сякаш мъжете вдигаха котва.
„Явно пропускам нещо“ — помисли си Рейчъл, докато се приближаваше заедно със спътниците си. Мъжете сякаш вдигаха метеорита направо през леда.
— Изравни натягането, по дяволите! — изкрещя женски глас с цялото изящество на верижен трион. Рейчъл видя дребна жена с яркожълта грейка, омацана със смазка — очевидно тя ръководеше операцията. Жената си водеше бележки и крачеше насам-натам като ядосан фелдфебел.
— Само не ми казвайте, че сте се уморили, женчовци такива!
— Ей, Нора, стига си тормозила бедните момчета! Ела да пофлиртуваш с мен! — подвикна Корки.
Жената дори не се обърна.
— Ти ли си, Марлинсън? Навсякъде ще позная тоя тъничък гласец. Обади ми се, когато влезеш в пубертета.
Корки погледна Рейчъл и се засмя:
— Нора ни стопля с чара си.
— Чух те, звездоброецо — без да вдига поглед от бележките си, изсумтя доктор Мангър. — И ако ми зяпаш задника, тая грейка ме прави с петнайсет кила по-дебела.
— Не се бой — отвърна Корки. — Не ме влудява мамутското ти дупе, а очарователната ти личност.
— Ела ме ухапи.
Той пак се засмя.
— Имам страхотна новина, Нора. Явно не си единствената жена, поканена от президента.
— А стига бе! Нали е поканил и теб.
— Нора? — намеси се Толанд. — Имаш ли минутка да те запозная с един човек?
Гласът на океанолога накара Нора незабавно да прекъсне работата си и да се обърне. Суровото й поведение мигновено омекна.
— Майк! — Тя се втурна към него със светнало лице. — Не съм те виждала от часове!
— Редактирах филма.
— Как е моята част?
— Изглеждаш прелестна и интелигентна.
— Използвал е специални ефекти — подметна Корки.
Нора не обърна внимание на забележката му и погледна Рейчъл с учтива, макар и сдържана усмивка. После отново насочи вниманието си към Толанд.
— Надявам се, че не ми изневеряваш, Майк.
Мъжественото лице на Толанд леко се изчерви.
— Нора, позволи ми да ти представя Рейчъл Секстън. Госпожица Секстън работи в разузнаването и е тук по молба на президента. Баща й е сенатор Седжуик Секстън.
На лицето на Нора се изписа смущение.
— Изобщо няма да се преструвам, че разбирам тая работа. — И без да си свали ръкавицата, вяло стисна ръката й. — Добре дошла на върха на света.
Рейчъл се усмихна.
— Благодаря. — С изненада установи, че въпреки грубия си глас Нора Мангър е приятна, дори дяволита. Беше подстригана като елф и в кестенявата й коса светлееха сиви кичури. Очите й бяха остри и проницателни — два ледени кристала. Излъчваше стоманена самоувереност, която се хареса на Рейчъл.
— Нора — каза Толанд. — Имаш ли малко време да споделиш с Рейчъл какво правиш?
Мангър повдигна вежди.
— Вие двамата вече на малки имена ли сте? Леле мале!
— Казах ти, Майк — изпъшка Корки.
Нора Мангър разведе Рейчъл около кулата. Толанд и другите ги следваха.
— Виждате ли дупките в леда под триногата? — посочи Нора. Първоначалният й тон омекна и се смени с унесена страст към работата й.
Вперила поглед в дупките, Рейчъл кимна. Бяха с диаметър тридесетина сантиметра и във всяка потъваше стоманено въже.
— Те са останали от сондирането за взимане на образци и от рентгеновото заснемане на метеорита. В празните шахти спуснахме тежки халки и ги закрепихме за метеорита. После вкарахме във всяка дупка по шейсет метра оплетен кабел, закачихме куки за халките и сега просто повдигаме метеорита. На тия женчовци им трябват няколко часа, за да го изкарат на повърхността, обаче скоро ще свършим.
— Не ви разбирам — отвърна Рейчъл. — Метеоритът се намира под хиляди тонове лед. Как го повдигате?
Нора посочи върха на скелето. Тесен лъч червена светлина се спускаше вертикално към леда под триногата. Рейчъл вече го бе видяла и беше предположила, че е някакъв индикатор — показалка, отбелязваща мястото на метеорита.
— Това е галиевоарсеников полупроводников лазер — поясни Мангър.
Рейчъл внимателно се вгледа в лъча и видя, че пробива дупчица в леда.
— Много горещ лъч — продължи Нора. — Докато вдигаме метеорита, ние го нагряваме.
Когато проумя простата гениалност на плана й, Рейчъл се смая. Нора бе насочила лазерния лъч надолу и беше стопила леда до метеорита. Тъй като бе прекалено плътен, за да се стопи, камъкът поемаше топлината и постепенно топеше леда около себе си. Докато хората от НАСА издигаха горещия метеорит, нажежената скала и натискът нагоре разчистваха пътя към повърхността. Водата, която се събираше над метеорита, просто се процеждаше около него и запълваше оставащата шахта.
„Като горещ нож в замръзнала бучка масло“.
Нора посочи мъжете от НАСА, които въртяха лебедките.
— Генераторите не са достатъчно мощни, затова използвам човешка сила.
— Глупости! — обади се един от работниците. — Използва човешка сила, защото й харесва да ни гледа как се потим!
— Я по-спокойно — сопна му се Нора. — От два дни мрънкате, че ви е студено, женчовци такива. Въртете сега.
Работниците се засмяха.
— За какво са онези ограничители? — попита Рейчъл и посочи няколко оранжеви конуса, на пръв поглед поставени на случайни места. Подобни конуси бяха пръснати из целия купол.
— Това е един от най-важните инструменти в глациологията — отвърна Нора. — Наричаме ги СТСГ. Съкращение от „стъпи тук и ще си строшиш глезена“. — Тя вдигна един от конусите и отдолу се показа кръгла дупка, потъваща като бездънен кладенец в дълбините на ледника. — Пробихме дупки навсякъде, за да проверим структурната плътност на глетчера. Също като в археологията, дълбочината на даден обект под повърхността показва откога се намира там. Колкото е по-дълбоко, толкова по-отдавна е там. Затова, когато откриваме нещо, можем да го датираме по натрупания отгоре му лед. За да сме сигурни, че датировките ни са точни, проверяваме много участъци и се уверяваме, че става дума за солидна ледена плоча, която не е нарушена от земетресения, цепнатини, лавини и прочее.
— И как изглежда този ледник?
— Безупречен е. Идеална солидна плоча. Няма пукнатини. Този метеорит е непокътнат от падането си през хиляда седемстотин и шестнайсета.
Рейчъл ахна.
— Нима знаете точната година на падането му?
Нора се изненада от въпроса й.
— Да, по дяволите. Тъкмо затова ме повикаха тук. Аз разчитам леда. — Тя посочи недалечната купчина цилиндрични ледени тръби, които приличаха на прозрачни телефонни стълбове и бяха обозначени с яркооранжеви табелки. — Тези образци са замръзнали геологични секвенции. — Мангър я заведе при тръбите. — Ако се вгледате внимателно, ще различите отделните ледени пластове.
Рейчъл приклекна и наистина видя, че тръбата е образувана от безброй слоеве с едва забележими разлики в прозрачността и оттенъка. Едни бяха тънки като лист хартия, други достигаха половин сантиметър.
— Всяка зима върху ледения шелф падат силни снеговалежи и всяка пролет започва частично топене — продължи Нора. — Така че всеки сезон се образува нов леден пласт. Просто започваме отгоре — с последната зима — и броим назад във времето.
— Като с дървесните пръстени.
— Не е чак толкова просто, госпожице Секстън. Не забравяйте, че измерваме напластявания с дебелина стотици метри. Трябва да разчитаме климатологичните маркери, за да имаме база за сравнение — утаяване, въздушни замърсители, такива неща.
Толанд и другите се присъединиха към тях.
Океанологът се усмихна на Рейчъл.
— Тя знае много за леда, нали?
Рейчъл изпита странно удоволствие, че го вижда.
— Да, удивителна е.
— И за протокола — кимна Толанд, — датировката на доктор Мангър, хиляда седемстотин и шестнайсета година, е абсолютно точна. НАСА стигна до същата година много преди да дойдем тук. Доктор Мангър направи свои сондирания, проведе свои тестове и потвърди заключението на НАСА.
Рейчъл бе поразена.
— И по случайност — прибави Нора — хиляда седемстотин и шестнайсета е същата година, през която група изследователи твърдят, че са видели ярко огнено кълбо в небето над Северна Канада. Метеоритът станал известен като Юнгерсолов метеорит по името на ръководителя на експедицията.
— Фактът, че датирането по ледените образци и историческото свидетелство съвпадат, доказва, че става въпрос за същия метеорит — каза Корки.
— Доктор Мангър! — извика един от работниците. — Куките започват да се показват!
— Край на екскурзията, приятелчета — заяви Нора. — Мигът на истината. — Тя се покатери върху един сгъваем стол и с всички сили извика: — Слушайте всички! Изваждане на повърхността след пет минути!
Като кучета на Павлов, реагиращи на звънец за храна, учените из целия купол зарязаха работата си и забързаха към центъра. Нора Мангър сложи ръце на кръста си и обходи владенията си с поглед.
— Добре, хайде да го вдигнем тоя „Титаник“.