Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Deception Point, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 201 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2007)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2003

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Допълнителна редакция от Mandor

Статия

По-долу е показана статията за Метеоритът от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Метеоритът
Deception Point
АвторДан Браун
Първо издание
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанртрилър
Видроман

Издателство в БългарияИК „Бард“ (2003)
ПреводачКрум Бъчваров
ISBNISBN 954-585-492-8

Метеоритът (на английски: Deception Point) е технотрилъров роман на американския писател Дан Браун.

Книгата първо е издадена в САЩ през 2001 г., а на български е издадена от ИК „Бард“ през 2003 г., в превод на Крум Бъчваров.[1]

Персонажи

  • Рейчъл Секстън – аналитик от Националната разузнавателно служба на САЩ (НРС), дъщеря на сенатор Седжуик Секстън.
  • Майкъл Толандокеанограф, автор на научнопопулярни документални филми
  • Уилям Пикъринг – директор на НРС, непосредствен началник на Рейчъл
  • Зак ХарниПрезидент на САЩ, борещ се за втори мандат със сенатор Седжуик Секстън
  • Марджъри Тенч – съветник на президента
  • Седжуик Секстънсенатор, политически опонент на Зак Харни, баща на Рейчъл
  • Гейбриъл Аш – помощничка на сенатор Секстън
  • Лоурънс Екстрьом – администратор от НАСА
  • Корки Мърлинсън – учен-астрофизик, с непосредствено участие в изследванията на метеорита.
  • Нора Мангър – учен-глациолог, убита от отряд „Делта“
  • Уейли Мин – учен-палеонтолог, убит от отряд „Делта“
  • Делта 1, Делта 2, Делта 3 – бойци от отряда със специално предназначение „Делта“, преследващ разкрилите тайната учени с цел отстраняването им.

Източници

  1. „Метеоритът“. ИК „Бард“. 477 с. ISBN 954-585-492-8

43

Гейбриъл Аш бе объркана до немайкъде.

„Какво иска от мен тази жена?“ Седнала зад единственото бюро в стаята, Тенч се бе отпуснала назад на стола си. Суровото й лице като че ли излъчваше радост от смущението на Гейбриъл.

— Димът пречи ли ви? — попита тя и извади нова цигара.

— Не — излъга Гейбриъл.

Тенч и без това вече я палеше.

— По време на предизборната кампания двамата с вашия кандидат проявявате огромен интерес към НАСА.

— Вярно е — без да крие гнева си, потвърди Гейбриъл. — Благодарение на известно творческо насърчение. Настоявам за обяснение.

Тенч невинно се нацупи.

— Искате да знаете защо ви пращах имейли, с които да атакувате НАСА ли?

— Информацията, която ми пращахте, вредеше на вашия президент.

— Погледнато в близък план, да.

Зловещият глас на Тенч нервираше Гейбриъл.

— Какво означава това?

— Спокойно, Гейбриъл. Моите имейли не промениха много нещата. Сенатор Секстън нападаше НАСА много преди да се намеся. Просто му помогнах да изясни посланието си. Затвърдих позицията му.

— Затвърдили сте позицията му ли?

— Точно така. — Тенч се усмихна и показа пожълтелите си зъби. — И трябва да отбележа, че днес следобед той го постигна доста ефикасно по Си Ен Ен.

Гейбриъл си спомни реакцията на сенатора на въпроса на главната съветничка на президента. „Да, ще закрия НАСА.“ Секстън бе допуснал да го приклещят в ъгъла, но се бе измъкнал от ситуацията с решителен отговор. И бе постъпил правилно, нали? Ако се съдеше обаче по доволното изражение на Тенч, на Гейбриъл й се губеше някаква информация.

Неочаквано Тенч се изправи. Длъгнестото й тяло сякаш запълни тясното пространство. С увиснала между устните цигара, тя отиде при един стенен сейф, извади дебел кафяв плик, върна се зад бюрото и седна. Гейбриъл погледна плика.

Тенч се усмихна и го придърпа към гърдите си като покерджия — кент флош роял. Жълтеникавите й пръсти дразнещо задращиха по ъгълчето, сякаш се наслаждаваше на напрежението.

Гейбриъл знаеше, че това просто се дължи на гузната й съвест, но първо с ужас си помисли, че пликът съдържа някакво доказателство за сексуалното й прегрешение със сенатора. „Това е смешно“ — помисли си тя. Онази история се бе случила след часове в заключения кабинет на сенатора. И ако наистина притежаваше някакви улики, Белият дом отдавна щеше да ги публикува. „Може да подозират, но нямат доказателство“ — успокои се Гейбриъл.

Тенч угаси цигарата си.

— Независимо дали го знаете, госпожице Аш, но вие сте се озовали насред задкулисна борба, която се води във Вашингтон от хиляда деветстотин деветдесет и шеста година.

Гейбриъл изобщо не очакваше такова начало.

— Моля?

Главната съветничка запали нова цигара. Широките й устни се свиха около филтъра и върхът й засия в червено.

— Какво ви е известно за законопроекта, наречен Указ за поощряване на комерсиализацията на космоса?

Младата жена никога не беше чувала за него и смутено сви рамене.

— Наистина ли? — попита Тенч. — Това ме изненадва. Като имам предвид платформата на вашия кандидат. Указът за поощряване на комерсиализацията на космоса беше предложен през хиляда деветстотин деветдесет и шеста от сенатор Уокър. По същество, той посочва неуспеха на НАСА да постигне нещо сериозно след пращането на човек на Луната и призовава за приватизация на Управлението чрез незабавна продажба на авоарите му на частни авиокосмически компании. Това означава откриване на космоса за ефикасно проучване от страна на свободния пазар и облекчаване на данъчното бреме.

Гейбриъл бе чувала критиците на НАСА да предлагат приватизация като възможно решение, но не знаеше, че идеята наистина е реален законопроект.

— Този законопроект за поощряване на комерсиализацията вече четири пъти е внасян в Конгреса. Той е сходен със законопроектите, които доведоха до успешното приватизиране на държавни сектори като производството на уран. Конгресът и четирите пъти гласува законопроекта. Слава Богу, Белият дом винаги налагаше вето. Закари Херни наложи вето два пъти.

— Какво искате да кажете с всичко това?

— Искам да кажа, че ако стане президент, сенатор Секстън със сигурност ще подкрепи този законопроект. Имам основание да смятам, че Секстън при първа възможност без угризение ще продаде авоарите на НАСА на търг. С две думи, вашият кандидат ще подкрепи приватизирането и ще прекрати бюджетното финансиране на космическите проучвания.

— Доколкото ми е известно, сенаторът никога публично не е коментирал позицията си върху никакъв указ за поощряване на комерсиализацията на космоса.

— Така е. И все пак, като знам позициите му, предполагам, че няма да се изненадате, ако го подкрепи.

— Свободните пазарни системи обикновено са в основата на ефикасността.

— Приемам отговора ви за „да“ — каза Тенч. — За съжаление, приватизирането на НАСА е ужасна идея и има безброй причини Белият дом да я отхвърля още от първото внасяне на законопроекта.

— Чувала съм аргументите против приватизирането на космическите проучвания и разбирам безпокойството ви.

— Нима? — Тенч се наведе към нея. — Какви аргументи сте чували?

Гейбриъл се размърда неспокойно.

— Ами, главно обичайните научни опасения — най-тиражираното сред които е, че ако приватизираме НАСА, сегашният ни научен подход веднага ще бъде изоставен в полза на печеливши предприятия.

— Вярно е. Космическата наука моментално ще бъде унищожена. Вместо да харчат пари, за да изучават вселената, частните космически компании ще разработват полезните изкопаеми на астероидите, ще строят туристически хотели в космоса, ще предлагат изстрелване на комерсиални сателити. Защо им е на частните компании да изучават произхода на нашата вселена, когато това ще им струва милиарди и няма да има финансова възвръщаемост?

— Така е — съгласи се Гейбриъл. — Но една Национална фондация за космически науки може да финансира научни проекти.

— Вече сме създали такава система. Тя се нарича НАСА.

Гейбриъл не отговори.

— Изоставянето на науката в полза на печалбите е страничен въпрос — продължи Тенч. — Това едва ли има значение в сравнение с пълния хаос, който ще последва от безконтролното допускане на частния сектор в космоса. Пак ще настъпи времето на Дивия запад. Пионери ще предявяват претенции за Луната и астероидите и ще бранят интересите си с оръжие. Чувала съм искания от компании да построят неонови билбордове, на които се изписват светлинни реклами в нощното небе. Виждала съм оферти за космически хотели и туристически атракции, които предвиждат да изхвърлят боклуците си в космическите бездни и да образуват орбитални сметища. Всъщност едва вчера прочетох едно предложение за превръщане на космоса в мавзолей, чрез изстрелване на мъртвите в орбита. Представете си какво ще се случи, ако нашите телекомуникационни сателити започнат да се блъскат с трупове? Миналата седмица при мен дойде един милиардер, президент на компания, който настояваше да прати експедиция до един астероид, да го довлече до Земята и да го разработи за ценни минерали. Трябваше да му напомня, че като вкара астероид в земна орбита, той ще ни изложи на потенциална опасност от глобална катастрофа! Уверявам ви, госпожице Аш, ако този законопроект бъде гласуван, тълпите предприемачи, които ще се юрнат в космоса, няма да са ракетни учени. Те ще са предприемачи с дълбоки джобове и плитък ум.

— Това са убедителни аргументи и съм сигурна, че сенаторът много внимателно ще обмисли тези въпроси, ако някога се наложи да гласува законопроекта — каза Гейбриъл. — Може ли да попитам какво общо има това с мен?

Тенч присви очи над цигарата си.

— Много хора искат да печелят големи пари в космоса. Все повече се засилва политическото лоби за вдигане на всички ограничения и за отваряне на шлюзовете. Правото на вето на президента е единствената останала преграда пред приватизацията… и пълната анархия в космоса.

— Тогава браво на Зак Херни, че е наложил вето на законопроекта.

— Опасявам се, че ако го изберат, вашият кандидат няма да е толкова благоразумен.

— Пак повтарям: предполагам, че сенаторът внимателно ще претегли всички въпроси, ако някога се наложи да гласува законопроекта.

Тенч не изглеждаше особено убедена.

— Знаете ли колко харчи за реклама сенатор Секстън?

Въпросът прозвуча на Гейбриъл абсолютно нелогично.

— Това е обществено достояние.

— Повече от три милиона месечно.

Гейбриъл сви рамене.

— Щом така казвате. — Това беше приблизително вярно.

— Това са много пари.

— Той има много пари.

— Да, постарал се е. Или по-скоро, оженил се е, за когото трябва. — Тенч замълча за миг, за да издуха дима. — Жалко за жена му. Смъртта й му нанесе тежък удар. — Последва трагична въздишка, очевидно престорена. — Смъртта й не беше чак толкова отдавна, нали?

— Да минем на въпроса, иначе си тръгвам.

Тенч мъчително се закашля, извади няколко хванати с телбод листа от кафявия плик и й ги подаде.

— Финансовата документация на Секстън.

Гейбриъл удивено разгледа документите. Те обхващаха няколко години. Въпреки че не бе запозната е финансите на сенатора, младата жена усети, че данните са автентични — банкови сметки, кредитни сметки, заеми, акции, недвижими имоти, дългове, печалби от продажба на капитални инвестиции и загуби.

— Това са лични сведения. Откъде ги имате?

— Източникът ми не ви интересува. Но ако отделите време да проучите тези данни, ще се уверите, че сенатор Секстън няма толкова пари, колкото харчи в момента. След смъртта на Катрин той прахоса голямата част от наследството й за неизгодни инвестиции, лични удоволствия и осигуряване на сигурна според него победа в първичните избори. От половин година вашият кандидат е разорен.

Гейбриъл си помисли, че Тенч блъфира. Ако беше разорен, Секстън нямаше да се държи така — и всяка седмица да купува рекламно време във все по-големи блокове.

— Вашият кандидат харчи четири пъти повече от президента — продължи главната съветничка. — А не разполага с лични средства.

— Получаваме много дарения.

— Да, някои от тях са законни.

Гейбриъл рязко вдигна глава.

— Моля?

Тенч се наведе напред и Гейбриъл усети никотиновия й дъх.

— Ще ви задам един въпрос, Гейбриъл Аш, и ви съветвам внимателно да помислите, преди да ми отговорите. От това може би зависи дали ще прекарате следващите няколко години в затвора. Известно ли ви е, че сенатор Секстън получава огромни незаконни предизборни подкупи от авиокосмически компании, които могат да спечелят милиарди от приватизацията на НАСА?

Гейбриъл я зяпна.

— Това е абсурдно твърдение!

— Искате да кажете, че не знаете за това, така ли?

— Струва ми се, че щях да знам, ако сенаторът получаваше подкупи в такива размери.

Тенч се усмихна студено.

— Гейбриъл, наясно съм, че сенатор Секстън споделя много от себе си с вас, но ви уверявам, че не знаете много неща за него.

Гейбриъл се изправи.

— Срещата приключи.

— Напротив — заяви Тенч, извади останалото съдържание на папката и го пръсна върху бюрото. — Срещата едва започва.